Ще опитам накратко да дам лично мнение по някои засегнати тук въпроси.
1.Науката и нейните граници: доколкото помня главните постулати на научния подход и начин на мислене са - повтаряемост на резултатите при едни и същи изходни условия (или поне много близки начални условия) и логически изводи и обосновка на тези резултати на принципа причина -> следствие.
Възможност тези изводи да бъдат проверени и от други хора в друго време.
Следното определение на Нютон ми изглежда достатъчно пълно и точно:
https://www.nap.edu/read/12589/chapter/6Следва едно обаче, защото тези принципи и начини на изследване разчитат на това което е общо за хората живеещи в дадена епоха, 5-те сетива (зрение, слух, допир, мирис и вкус).
Тоест накратко, науката принципно е ограничена от общите сетива на изследователите/учените. Засега изключвам уредите
И ако някои каже че има други възприятия най-вероятно няма да му повярват или в по-добрия случай няма да имат възможност да проверят нещата.
Науката не разбира "живота", "емоцията/чувствата" и силите/енергиите (невидимите) които също действат в света, и затова или ги обяснява чисто теоретично или просто се прави че такова животно няма/не съществува.
В заключение науката (сегашната) работи само в сферата на материалното (възпринимаемото от сетивата). Отново изключвам уредите (но само временно).
Тук следва да добавим и че човек с по-развит слух може да чуе неща които другите не чуват и трудно ще ги убеди в какъвто и да е негов извод/заключение.
Същото важи и за зрението и за всички други сетива.
Едва ли някой се съмнява че има безкрай много неща които са невъзпринимаеми за чисто човешкия потенциал за възприемане.
Тук идват на помощ уредите, но това вече е опосредствено знание (според уреда и начина на функциониране, доколко точно отразява дадено явление и т.н.).
Феномените не са видими пряко а единствено посредством уреди, за които също не може със сигурност да се каже какво точно измерват и показват и колко точно е то.
Отделно не за всички феномени има конструирани уреди
Според мен началото на научния (принципа на разума) се появява за първи път по времето на Платон и Аристотел.
Платон все още е мистик докато Аристотел полага основите на новата епоха на разума/мисленето.
https://faculty.washington.edu/smcohen/320/timaeus.htmhttps://quizlet.com/269505478/plato-and-aristotle-body-and-soul-flash-cards/И накрая една по-скоро идейна концепция за висшата троица (защото стана много объркано с тези богове, полубогове, ангели, демони и безброй други създания).
За начало ще кажа че според мен е безкрайно трудно крайното и временното да обясни безкрайното и вечното, но ето моята идея за троицата.
Преставете си един перфектен кръг (или въртяща се сфера). Кои са трите елемента на кръга - център, обиколка и радиус/диаметър.
Тук виждат следното съотвествие - центъра е Бог/Отец който създава и поддържа кръга; периферията/границата е Синът/Христос той ограничава творението и го проявява; и радиуса (който е еднакъв целия кръг) е Светия дух (той е еднакво справедлив за всички творения.
Еволюцията на творенията е резултат на тяхната свободна воля (частична) и следва принципа "каквото посееш, това ще пожънеш" !
Може би затова и числото "Пи" е безкрайно, крайното не може да измери безкрайното
Мисля че не е случайно че науката се опитва да обясни вселената с големия взрив от една точка.
И още нещо интересно, в една въртяща се вселена всичко се върти около себе си и около безброи други центрове, всичко освен центъра - той е неподвижен и всички други се въртят около него.
И ако добавим и торсионите полета (генерирани при въртене на обект) то следва че около всичко има сбор от много едновременно действащи торсионни полета освен в самия център.
Уфф, пропускам ужасно много неща и се старая да изложа само най-важната есенция, дано съм успял поне донякъде
ПС: брех сега виждам че докато писах и редактирах и @go_fire вече е писал нещо много подобно/близко, което ме радва