То зависи (в някаква степен) и от родителите.
Вкъщи и двамата синковци са с технически специалности. Дето се вика, няма на кой да завещая адвокатлъка

Преди години ми трябваше стругар, да ми изработи един щуцер с гайка, за високото налягане в една система на колата. Със зор намерих един възрастен чичо. Направи ми детайла за 50 лева, аз му оставих повече, щото в представителството на "Мерцедес" ми обадиха космическа цена (за нов). После в една малка семейна фирмичка с трима служители (баща, майка и син), но притежаващи съответното оборудване, ми направиха и кербован усилен с метална шермовка маркуч, за същата система. Освен мен, там бая хора имаше, чакащи с разни спукани маркучи и маркучлета от разни автомобили.
Има бъдеще в тези професии (техническите), но както си говорим, на никой не му се цапа и пипа с ръце. По ТВ постоянно показват някакви усмихнати с вталени сакенца и дънки по кокалчетата, с мюсюлмански брадички и перчемче (напоследък и с маратонки, въпреки сакото) пиари, икономисти, специалисти по пазарна икономика, анализатори, борсови посредници и т.н., и т.н., и се налага тоя модел, като цел за младите- всички да са в услугите, никой в производството.
П.П. Предполагам, че ще дойде и момент на отрезвяване. Аз като се вписвах и заклевах в адвокатската колегия, трима адвокати преди мен (от младежта) си подадоха заявленията за отписване от същата колегия. Много юрист, много нещо, хляб за всички няма. Та така ще стане и с пиарите, посредниците, икономистите и прочие, в един момент. Всеки си мисли, мацва си усмивката и се изпъва в едно сако за по-делови вид, и парите почват да идват в чували (и нямам предвид само моята професия, а всички в сферата на услугите), но не е баш така..