...
Аа, моля моля, не всявай смут в детската градина 
Сега, човек може да си дискутира всичко.
Дори да не разбира, може да си го обсъжда, колкото си иска.
Дори да разбира малко, отново не пречи.
Колко е прав, колко не, колко знае термини и материя, няма много значение.
Можеш да водиш ползотворен разговор счовек, който иска да разбере нещо повече.
Това го прави да е отворен да слуша и да съпоставя.
Ако е гледал и чел нещо, за което е сметнал, че евярно, само защото звучи логично на пръв поглед, той вече е убеден.
И това е бариера, с която я ще се пребориш, я не.
Зависи от отношението ти към човека. Да не му убиеш и малкот желание да слуша още едно мнение и да помисли малко над него,
Зависи от това, дали изобщо е склонен да слуша или веднага ще премине в режим на отрицание, а ако държиш на твоето, ще започне и да те напада.
Просто защото му липсват аргументи и няма основата, за да води спор, който би спечелил или би завършил поне наравно.
Защото тук вече опира и до его. Дали изобщо ще признае, че не е прав. Изцяло или отчасти. Ще си го помисли. Ще си помисли, че може и да греши. Но няма да го признае.
Би го направил, ако е разбрал, че наистина искаш да му стане ясно, а не, че искаш да спечелиш спора, а той да излез глупакът. При това условие, би признал, би слушал, дори би задавал въпроси.
Затова и казах одеве, че никога не трябва да се обръща човек към другия при спор или дискусия, а само към аргументите му.
За да не го загуби изобщо като партньор за текущия разговор.
Тук вече идват и ползите.
Ако ти си правия в случая, той ще научи нещо.
Но по-важното е, че може би ще си намерил приятел.
Защото ще си спечелил доверието му.
Защото знае, че няма да се възползваш от моментната му "слабост", за да вземеш надмощия по някакъв начин или за да не се поставиш на по-високо от него.
А това опира, до елементарно уважение към човек.
Първите седем години.
