« Отговор #165 -: Днес в 18:23 »
Баш това си е, според мен.
Имаш една камара символи, които после от парче код се сглабят в нещо смислено или част от тях - там бипове, байтове, каквото е необходимо - и после се пускат за изпълнение.
Да, не са написани направо в зловредния код като безсмислена поредица от байтове, както е в класическия code obfuscation, а са си реални символи, които обаче не вършат нищо в конкретния случай и просто се използват, защото нямат графично представяне.
Но техниката след това за сглабянето им в нещо смислено си е същата.
На практика е същата техника, с тази разлика, че символите не са част от зловредния код.
Малко се поразтърсих - диапазони 0xFE00 – 0xFE0F и 0xE0100 – 0xE01EF, разните U+200B, U+200C, U+200D, споменатите от теб U+200E и U+200F, U+3000, нещо наречено BOM или U+FEFF (byte order mark)...
Може да има и още.
Мръсен номер.
