|
|
 |
| Информация за актуалната тема
|
 |
|
|
 |
|
Автор на експозето е Йовко Ламбрев. Публикува се със съкращения. Повече подробности за събитието можете да научите от дискусионния списък на сдружението "Свободен софтуер".
В Центъра за изследване на демокрацията се проведе Кръгла маса на тема "Политика и практика на Европейския съюз:
Компютърни програми с отворен код в държавните администрации", организирана от Фондация "Приложни изследвания и комуникации", Сдружение "Свободен софтуер"
(ССС) и "Дневник online".
Откриването бе направено от г-н Николай Бадински (технически директор на фондация ПИК) с обобщаващо въведение в проблематиката и с разяснение защо фондация ПИК ни подава ръка за тази съвместна проява. Лектори от страна на
нашето сдружение бяхме Никола Антонов, който накратко дефинира явлението "Свободен софтуер" и неговите корени, Йовко Ламбрев обясни защо ние мислим, че свободният софтуер (СС) е подходящ именно за държавната администрация (ДА) и
публичния сектор, изтъквайки 4 основни мотива за това - прозрачността, избягване на зависимостта от конкретен производител, сигурността и цената. Целият ни анализ бе в контекста на широкото социално влияние, с което е обвързана проблематиката на софтуера с отворен код и бе на база изводи, подкрепени от доклада FLOSS.
Антон Зиновиев обширно запозна аудиторията с конкретни примери и факти, свързани с приложение на СС в страни от ЕС, факти достатъчно подробно разписани и в нашата презентация.
Накрая Пейо Попов запозна аудиторията с юридическите аспекти на употребяването на СС, позовавайки се на Закона за Администрацията и Закона за държавния служител (чл.18), които въздигат в основни принципи на дейността на администрацията независимостта, отвореността и стабилността. И направи
паралел, че това са и основните отличителни черти на свободния софтуер. Системите с отворен код предоставят възможността за контрол върху всеки аспект на дейността им, както от страната и гражданите, така и от широк кръг
експерти, назначени от правителството, а и от цял свят. Използването на софтуер с отворен код гарантира сигурността, доколкото достъпността на програмния код ще елиминира възможност за прокрадването на програми съдържащи "шпиониращ" или злонамерен код. Възможността за цялостен и детайлен одит на системите е особено важна в сферата на отбраната и националната сигурност.
Накрая на презентацията си позволихме да зададем няколко въпроса към българската ДА, с което може би катализирахме гнева на колега от Министерския съвет, който ни репликира по-късно с въпроси кога ще предложим на щанд на БАИТ-ЕКСПО например пълнофункционална десктоп система с отворен код.
Отговорихме му, че сдружението ни няма бизнес цели, а ние се стремим чрез подобни дискусии да провокираме интерес и да поставим проблема на дневен ред. Здравко Здравков от сдружението допълни, че спецификации за типично работно място в ДА до момента никой никъде не е дефинирал за да сме в
състояние да предложим и конкретно решение за това.
Накрая на изявлението ни поехме ангажимент от страна на Сдружението да сътрудничим на всякакви организации в обществения сектор, доколкото разбира се ни позволяват силите, по проблемите им с отворения код и предложих няколко
стъпки, които са добро начало за контакт с ДА, а именно:
- създаване на работни групи към отделни държавни институции, които да проучат прилагането на свободен софтуер като възможна алтернатива.
- изработване на национална стратегия за използване на свободен софтуер подобно на страните от ЕС.
- периодични независими статистически проучвания за използването и внедряването на СС в обществения сектор и бизнеса.
- обособяване на консултативен център за разработване на стратегии за адаптирането на обществения, частния и образователния сектор към използването
на свободен софтуер.
В дискусията получихме предложение от БАИТ за щанд на
следващото БАИТ-ЕКСПО, където да покажем решения със Свободен софтуер в действие. Колеги, които не познавахме преди от Центъра за медийни изкуства "Интерспейс" и Центъра за култура Червената къща, също обявиха свой проект за
подпомагане на неправителствените организации в България за преминаване към софтуер с отворен код.
След събитието дадохме няколко интервюта, демонстрирахме Red Hat Linux 8.0 и SuSE Linux преносими работни станции, отговаряхме на всякакви въпроси на любопитни.
След кръглата маса в приятелски разговор с г-н Георги Шарков (президент на организацията на българските софтуерни проеизводители БАССКОМ) се договорихме за съвместна среща-дискусия с представители на БАССКОМ за обсъждане на
съвместни инициативи и за коментари по българския проект за електронно правителство.
|
|
 |
|
 |
|
|
|
| Участници
|
|
|
|
|
|
1. Александър Геров ИМИ, БАН
2. Добромир Захариев, “Рила солюшънс”
3. Мая Георгиева, БТА
4. Михаил Григоров, в. “Българска армия”
5. Владимир Владков, в.”Computer world”
6. Валентин Гоев, Народно събрание
7. Даниела Стефанова, в. “Компютри”
8. Борислава Лазарова, МОН
9. Христо Трайков, Кординационен център по информационни, комуникационни и управленски технологии към МС
10. Мариета Василева, в. “Фактор”
11. Еленко Еленков, в. “Капитал”
12. Николай Станчев, Световна банка
13. Георги Куртев, Световна банка
14. Нели Стоянова, МТС
15. Мануил Ямалиян, Агенция “РСИКТ”
16. Недка Недева , Агенция “РСИКТ”
17. Емил Денчовски, Министерство на правосъдието
18. Румяна Тончовска, Директор по ИТ, Министерство на правосъдието
19. Кристина Хараланова, IRB
20. Здравко Здравков, Сдружение за свободен софтуер
21. Тихомир Безлов, ЦИД
22. Славей Караджов, Linux-BG
23. Христо Медаров, Bulgarian Internet Group
24. Юлия Велкова , Координационен център по информационни, комуникационни и управленски технологии към МС
25. Николай Герасимов, КЦ по ИКУТ
26. Стоян Боев, Interconsult
27. Ивайло Георгиев, КЦ по ИКУТ
28. Стоян Мишинев, Сдружение за свободен софтуер
29. Йовко Ламбрев, Сдружение за свободен софтуер
30. Пейо Попов, Сдружение за свободен софтуер
31. Александър Керемидарски, MySQL AB
32. Ясен Цветков, Народно събрание
33. Петър Ряпов, НС
34. Кръстю Гошев Мушкаров, НС
35. Валентин Милев, МС
36. Иван Кръстев, МС
37. Ивайло Гърдев, “Хермес”
38. Валери Якимов, LBS
39. Милена Попова, LBS
40. Павел Хинов, DPK Consulting
41. Георги Георгиев, Easti Soft
42. Светлана Ставрева, IBM
43. Соня Спасова , МТС
44. Валери Спасов, Институт за компютърни технологии-МВР
45. Кольо Колев, METRO CQC
46. Красимира Тенева, “Червената къща”
47. Деси Гаврилова, “Червената къща”
48. Никола Антонов, Сдружение "Свободен софтуер"
49. Антон Зиновиев, Сдружение "Свободен софтуер"
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
