Малко вероятно е паролата да е криптирана. Най-вероятно е хеширана. Необходимо ти е да знаеш какъв алгоритъм за хеширане използва въпросният софтуер. Много вероятно е да използва и някакъв вид 'посоляване' на паролата преди да я хешира. След като разбереш какви са хеш функцията и солта, може в твоето приложение да ги прилагаш на входните данни и да сверяваш резултата със съхранената информация в базата данни.

Определено форума го ползвам с подобно предназначение, рядко се включвам, но ми е интересно да виждам различните мнения по теми, на които вероятно няма да попадна иначе

Супер, благодаря много. Ще ги разгледам. Относно темата, честно казано не мисля, че търся нещо конкретно. Просто ми се щеше да попадна на нещо извън алгоритмичното ми балонче от препоръчано съдържание. Да прочета разни разсъждения на хора публикувани, не с основна цел финансова облага, а просто ей така.. защото им се публикува и темата за която пишат им е интересна. Също така по възможност разсъжденията да бъдат повече от 256 символа (или там колкото са ограниченията на "социалните" платформи).

Стана ми интересно дали някой може да препоръча някой интересен блог на български. Има ли изобщо такива, които си заслужават прегледа. Става дума за поне малко по задълбочени и структурирани, а не просто блог записи с пейстнати команди. Преди сякаш съм попадал на интересни неща, но май е позабравено като дейност. Отделно чрез гугъл трудно се стига до някакви такива места.

[Registrar:]

Обикновено полето Registrar: при пускане на whois за домейна би трябвало да даде ориентир от къде е купен. Но не винаги помага.. сега пробвах да видя дали по whois ще се ориентирам къде са регистрирани домейни, които знам къде са... ами не се ориентирам

Edit: Всъщност, може би ако са купувани от голям доставчик ще излезе коректна информация в Registrar полето. Предполагам при мен не излизат правилните неща, тъй като са купувани от малък доставчик, който няма регистрация в IANA и са само посредник.

И на мен ми звучи като кофти sata кабел или кофти напъхан такъв. Другият вариант е хард диска да е кофти, това че е нов не пречи да е дефектен. Може да му пуснеш smart тест когато успееш да boot-неш с него. Другото, което ми се струва твърде малко вероятно е захранването да не стига. Може да разгледаш колко вата е захранването и да направиш груба сметка дали е достатъчно за допълнително добавените дискове.

За PHP вече не мога да дам съвет, защото отдавна не съм се занимавал, а и когато се занимавах е било чисто любителски. Предполагам, че за някого, който разбира няма да има съществена разлика дали ползва библиотека за MySQL или библиотека за IMAP. Ако ползва IMAP си мисля, че ще облекчи обслужването и коректната работа на пощенския сървър.

Не мисля, че се поддържа съхранението на пощенските кутии в MySQL.

Не те разбирам ?

Пичове днес изкарах Linux Essentials от LPI scaled score 550 

Това беше по повод въпроса дали може съдържанието на писмата да се съхранява в MySQL. Поне стандартно postfix и съответно imap и pop3 сървърите поддържат съхранение на пощата в определени формати (mbox, maildir ... и др.), които са организирани под формата на файл/файлове върху файловата система. Вероятно има някакви екзотични варианти, чрез които да постигнеш записването и извличането на писма от релационна база данни, но ме съмнява да си заслужава усилията. По принцип си се съхранява само мета информацията покрай пощенските сървъри в бази данни, а писмата по файловата система в определен формат.

Честито за сертификата.

Не мисля, че се поддържа съхранението на пощенските кутии в MySQL.

Вероятно на Линукс машина може да се направи скрипт, който да проверява какъв е адреса на pppoe клиента и ако е от 100.64.0.0/10 да reconnect-ва, но ми се струва като тромаво и трудоемко начинание. TP-Link дълбоко ме съмнява да може да реализира такова нещо. Ако е с някоя свободна операционна система тип OpenWRT или DD-WRT може и да може да се реализира и на рутера, но не съм сигурен.

Не мисля, че можеш да задаваш каквито и да е параметри на pppoe клиента, които да работят без съгласуване с доставчика.

Та, се връщаме на това, че най-вероятно вариянтите ти са да си вземеш статично ip от доставчика, да ползваш предложението на 4096bits за ngork или моето за ZeroTier. При всички положения ако има замесен NAT ще ти е необходима 3-та страна в комуникацията.

Сега се зачетох за ZeroTier и начина му на работа е да установи директна връзка между двете страни, което е добре. Няма да се връзваш към някакъв сървър някъде си и всичкият ти трафик да минава от там, което да забави връзката. Сървърите на ZeroTier се ползват за да се реализира "hole punching" за връзката между двете страни.

Най-лесният вариант според мен е да се обадиш на доставчика и да си поискаш реален статичен адрес. Естествено ще струва някакви пари към месечната такса. Адресите 100.64.0.0/10 са за CGNAT и не се рутират в интернет. Другият възможен вариант е да ползваш нещо като ZeroTier. Не съм го ползвал, но от това което съм срещал в интернет, изглежда като добро решение. Безплатният вариант пише, че поддържа 1 админ акаунт и до 25 устройства, което вероятно ще ти свърши работа. По този начин ще имаш VPN между устройствата си.

Нямам примерна конфигурация, която да дам, но тук е обяснено добре:
https://wiki.debian.org/BridgeNetworkConnections

Трябва да направиш бридж и да вкараш двата интерфейса в него, след което май трябва да преместиш ip конфигурацията върху бриджа. След това би трябвало просто да си настроиш свободно ip на втората машина и готово. Кабела би следвало да няма значение какъв е. Мисля, че е достатъчно всички жила да излизат и лан картите си ги оправят, но аз бих сложил прав.

edit: Ако имаш някакъв firewall, ще се наложи правила, които са били по input интерфейс, вероятно да ги преселиш на бриджа като input.

Решението за което се сещам е с chroot jail на потребителя, което ти дава голяма гъвкавост, но и вероятно доста усилия за да го направиш както трябва. Така можеш да му дадеш достъп само до определени команди, които присъстват в bin папката на затвора му. Съответно тъй като ще вижда само затвора си, няма да може да види какви други потребители има на машината, както вероятно и други благини за които не се сещам в момента.

Друг вариант е може би на самият потребител да му се зададе някакъв ограничен шел, така като гледам bash има опция за стартиране в restricted режим. Не съм го пробвал, но вероятно може да ти свърши работа. За целта трябва при създаването на потребителя да му зададеш за шел по подразбиране /bin/rbash или след това да го зададеш в /etc/passwd. Но пак ще иска четене и настройки за да се стигне до това, което целиш.

squirrelmail, roundcube, horde, това са web клиентите, които се сещам на първо четене. Roundcube е най-съвременен от всичките. Не е необходимо да се инсталират от пакетния мениджър, тъй като мисля, че всичките са web софтуер писан на php. Та, трябва web сървър, mysql сървър, php пуснато към уеб сървъра и се инсталира, който и да е от 3-те или някой 4-ти. Може и всичките да се инсталират и ползват едновременно.

Преди години за едни вехти компютри ползвах комбинация от Debian minimal install (използва се netinstall iso-то, но трябва да имаш интернет), като от инсталатора избирах да ми сложи само ssh, което може и след това да се инсталира де. Като накрая се получаваше малка инсталация като обем, без графична среда. После слагах slim за логин мениджър и openbox. Недостатъка е, че всичко трябва да си го настройваш, защото openbox-а е доста минималистичен. Трябва да си инсталираш панел за стартиране на програмите и други али-бали, но ако ти се занимава може да стане леко и приятно за работа.

Предимствата на това решение са, че си вързан с официалният debian, а не с някакъв странен дериват. Относно apt-get, мисля че вече не се препоръчва той, а директно apt да се ползва.