След като съществуват две думички - нацизъм и национализъм - значи имаш две понятия, които имат два различни смисъла. Защо ги приравняваш?
Самата идея за поставяне на един народ над други (забележи, че и при американците го има и от там множество проблеми) вече е опасна. Разбира се, няма нищо лошо в това да милееш за близките (и не толкова близки) съотечествени, земята им, живота им. Но това никога не трябва да става въпрос да е за сметка на някой друг. Сиреч посоката трябва да е обратната — навътре, а не навън.
Поставяйки един човек над друг човек (тук нямам предвид семейството) е първата крачка от кривия път, който в крайна сметка стига до безкрайни нещастия. А тези нещастия ще са за близките ти, защото бумеранга винаги се връща.
Също така, защо съдиш единия човек по думите му, но не и другия?
Борисов е безкрайно познат на всички и едва ли някой му вярва. Ако му вярва, трябва да се прегледа. Какво говоря? Аз познавам такива хора и са ми близки.
Освен това не смятам, че Костадинов би правил това, което говори. Ще е първия в историята.
Но и не вярвам, че някога ще пипне власт. Е, аз си мислих, че Кобурга и Борисов няма никакви шансове да хванат дори един процент, пък, и двамата взеха по над 50%, като само ЦИК ги свали надолу, заради интересите на ДПС.
И все пак в думите (и действията) им си проличава, какво точно мислят.
Нещата в такова сложно общество като нашето, където толкова много несъвместими интереси се преплитат по почти невъзможен начин, никога не са толкова прости и ясни, че да можеш да ги определиш с една дума и да сложиш точката.
Нашето общество действително е сложно, доколкото сме доста шарен народ. Това може да е недостатък, може и да е предимство. Казват, че е от причините за вечните неразбории у нас. Всеки гледа в различна посока.
Но пък не смятам, че останалите общества са чак толкова обединени и единомислещи.
Сега ми изникна една Чехия. Чехите по принцип ненавиждат руснаците и нас. Това е защото през 68-ма дружно смазахме опита им за социализъм с човешко лице. Те не искаха друг строй, искаха същия с малко повече гластност и плурализъм. А ние отидохме с танковете в градовете и селата им.
Освен това не отдавна същите руснаци (военното разузнаване) взривиха едни военни складове. Така звучи нещо малко, ама е било голяма тарапана. Това беше единственото истинско разследване на онзи с оскара.
И същите тия чехи от седмици протестират масово срещу ембаргото на Русия.
В тази връзка, означава ли, че наистина мислиш, че САЩ се борят за демокрация и свобода по света, както прокламират?
Вярвам, че обикновените американци наистина го вярват. В управниците им не вярвам. Ничии управници не харесвам.
И все пак, американците, макар и лицемерно, ми продават приказка, която харесвам. Например Афганистан. Нищо не свършиха там, но Афганистан за двадесет години се превърна от праисторическа страна (племенна организация) в страна от новия век.
Значи, ако сменят подхода, нещото може да проработи. Повече дипломация, а куршумите да си седят в гилзита, които да не излизат от сандъците.
От другата страна, какво имаме?
Бъдещия световен господар Китай ми казва, че ще приеме всеки, какъвто е. И какви са тези, които приема?
Саудитска Арабия — диктатура в най-чист вид и пълно безправие, особено за жените.
Бразилия — страна, в която над половината население не е сигурно дали днес ще има дори едно хранене, а същата страна има изобилие от ресурси, толкова, че целия континент да тъне в разкош.
ЮАР — страна, в която преди имаше бял расизъм, а сега е черен. Ако си бял, не е сигурно, че ще се събудиш на сутринта. Може черните да са на власт, но това не означава, че същите не мрат всекидневно като мухи от болести и мизерия.
Индия — едно голямо гето. Същата Индия преди по-малко от век е английска колония, която произвежда половината БВП в света.
Русия — място на което в последните хиляда години се случват само тъпотии. С цялата наглост изкарват, че западните страни са им виновни.
Самия Китай не е за приказване. И най-големите кошмари на Оруел са бледа сянка на това, което в момента се случва там.
