Изпечатай

[gat3way]

Не знам защо ми минават такива мисли през главата...и все пак как според вас ще свърши *всичко*?

Не говоря за това как ще свърши вашия живот или пък България като държава. Например човечеството кога ще престане да съществува?

Мисълта ми е - наскоро четох какво мислят големите глави по въпроса. Животът на земята ще престане да съществува след около милиард и половина години. Дотогава слънцето ще е нараснало достатъчно, за да изпари всичката вода. Ще се превърнем в нещо като Венера. Тъпото е че периодът, в който живот съществува на земята, вече е изтякъл наполовина, дори 2/3, ако броим най-низшите форми на живот.

 След още 1-2 милиарда години евентуално ще станем част от слънцето (това е спорна теория, но е по-вероятното). Марс и нататък ще се спасят от тази съдба.

След около 3 милиарда години, Андромеда и Млечният път ще се сблъскат. Съдбата на слънчевата система е или да бъде въвлечена в сблъсъка и да замине накъм центъра на новосформираната галактика (където ще бъдем погълнати от свръхмасивна черна дупка), или да отървем това. Но и да не стане това, слънцето ще загине след 5 милиарда години, ще се превърне в бяло джудже. Евентуално след близо 100 милиарда години, според последните теории, ще спрем да виждаме и последните фотони, а слънцето отдавна ще е едно мъртво парче маса, реещо се из пространството.


Както и да е, не е ли забавно, че големите глави имат някакъв консенсус и идея по въпроса как и кога ще изчезне живота, как и кога ще умре слънцето, как и кога ще загине нашата галактика, но никой не може да даде идея как и кога ще изчезне човечеството? Дори не могат да ти кажат как и кога ще престане да съществува България или пък как и кога ще умреш...

[tarator]

Greg Egan има една книга Diaspora, прочети я ако я има на български. Много добра научна фантастикa и според мен доста достоверно показва бъдещето на човечеството (като игнорираме разните псевдонаучни теории).

http://www.amazon.com/Diaspora-Greg-Egan/dp/0061057983/ref=sr_1_3?ie=UTF8&s=books&qid=1233959798&sr=8-3

[arda_kj]

Да интересен въпрос. Абе според мен ако съумеем да не се самоизтребем ни чака светло бъдеще  - може да изкараме до края на света, т.е. Вселената. След 1млрд., даже какви ти 1млрд. след 100-200г. сигурно ще пътуваме свободно до всяка точка на нашата галактика Млечен път. А след милярд години ще гледаме как Слънцето изпепелява Земята от някое по-благоприятно място за живеене някъде из галактиката (макар, че от тази гледно точка това събитие може и да не се е случило още). Само дето до тогава сигурно толкова ще са се развили нещата, че сигурно ще можем да преместим/телепортираме цялата Земя другаде и така до края на света. Сигурно до тогава ще сме окупирали цялата галактика и ще имаме повече от един дом, както и избор в коя галактика да живеем и в коя да работим (ако въобще има нужда да се работи в сегашния смисъл на думата). Както и ще имаме на разположение цялата Вселена за изследване - а това са милярд от милярд галактики. Така, че спокойно едва в началото сме на играта  . Според мен човечеството специално е още в зародиша си, та ние разпологаме с електричество от едва 180г., а Вселената тепърва влиза в 1ви клас. Много ама много вода има да изтече докато дойде края. А аз винаги съм се питал какъв ще е точно края на Вселената - колапс или безкрайна смърт (безкрайно разширение). Ако е колапс после какво следва нова Вселена или нещо друго. Ами ако не е колапс какво следва празана Вселена? Макар, че по последни данни енергията във Вселената клони към безкрайност, така че от това не се знае какво може да се пръкне. Ами какво значи безкрайност, безкрайно пространство и време - бахти аз това не мога дори да си го представя. Къде е въобще края на Вселената и какво има там и отвъд него. Имам чувството, че ние сме просто рееща се информация като в някаква компютърна игра - тия вътре няма шанс да извъшат експеримент, с които да докажат дали имат или не Създател, и какво има отвъд. Няма как да разберат, че са просто едни нули и единици. Дали и ние не сме подобни информационни субстанции, едни нули и единици в някаква игра. Парадокс до парадокса. Глават ще ми се пръсне ако го мисля много .

Смешното е, че все още не сме се научили дори да пътуваме със скоростта на светлината. А за мащабите на дори Слънчевата система това е адцки бавно. Например за да достигнем до Плутон, която е най далечната планета трябва 5 часа да пътуваме със скоростта на светлината. Да не говорим ако искаме да достигнем до най-близката звезда, тя е само на 4.5 светлинни години от нас, т.е. трябва да се лашкаме пет години докато достигнем до нея - малее колко бавно.

За сблъсъка между Андромеда и Млечния път - спокойно при тези мащаби на нещата това даже няма да го усетим (само Млечния път е с диаметър 100хил. светлинни години!). Такъв един процес ще трае стотици милиони години, а вероятността за сблъсък с друга звезда е почти нула, при тази плътност на материята и тези космически мащаби.

Потенциално ако се развием много и се научим да пътуваме по-бързо от светлината може да се върнем в миналото. Какво имам предвид - ами построяваме огромен телескоп на разстояние равно на времето назад, в което искаме да се върнем и на теория ще видим фотоните от това време. В момента информацията за Земята от преди 10 години се намира на 10 светлинни години от нас. Това си е жива машина на времето. Тогава историците ще са във възторг - ще могат много по-точно да възстановят историята, а аз си представям как ще пускат записи в youtube на кадри от разни важни исторически събития. Голям купон 

Сами ли сме във Вселената? Ами извънземните цивилизации? Още не сме срещнали такава. Бая интересни неща чакат бъдещите поколения.

Роботите и изкуствения интелект, които тепърва навлизат - докъде ли ще стигнат и те, и какви ли проблеми ще донесът.

Друго, колко ли ще живее човек след 100-200-1000-10е6-10е9 години? И какво ли ще открие, какво ли ще изживее.

Колко ли мощни компютри ще създадът след примерно 100г. Потенциално оптичните компютри имат възможности да бачкат на 10е12-10е14 операции в секунда. В съшото време могат да извършват N на брой паралелни операции в секунда. Демек едно ядро на такъв процесор трябва да е способно да извършва N*10e14 и нагоре операции в секунда. Което си е бая.
Има и квантови компютри но там не съм добре запознат - там пък обещават още по-фантастични неща.

Преди света се преобразяваше за столетия сега се преобразява за дни и даже часове. Всичко хвърчи напред със страшна скорост. Определено имаме удоволствието да живеем в интересно време. Ами някой въобще предствя ли си света без Интернет, щото аз вече толкова съм свикнал с него, че не мога да си го представя. Предствете си, че няма гоогле, гооглмапс, и-мейл, скайп и т.н., които спестяват години. Едно натискане на бутона и правиш справка за всичко. Ами Линукс, представете си, че няма Линукс, а има само едни печатни машини, малее ужас. Малее без Интернет компютъра щеше да е купчина почти непотребно желязо.

Сега малко за края на края - ами тогава май щели да останат само черните дупки, те щели да погълнат всичко, ама т.к. и те се "изпаряват" и те са обречени на изчезване. Та накрая май ще останат само фотоните и елеметарните частици.

Въобще ще бъде купон, а ние остава да вземем дейно участие в него 

[vstoykov]

На интересуващите се от тези теми препоръчвам:

• Мъри Гел-Ман, Кваркът и ягуарът. Приключения в простото и в сложното, ISBN 95494610401
• Роджър Пенроуз, Новият разум на царя, ISBN 954-07-0468-5

Между другото, смятам че не бива да сме твърде големи песимисти и да приемаме твърде емоционално изчезването на живота на Земята. Във Вселената има много места (нарочно не казвам планети), където има разумен живот. Постоянно се случва някоя цивилизация да изчезне - избухва свръхнова и заличава всичко живо в доста сериозен радиус около взрива - еволюцията на това място започва отначалo. Вероятността всички живи същества във Вселената да изчезнат едновременно е невъзможно малка, но дори и това да се случи - еволюцията ще се повтори (ако има достатъчно време) и пак ще има живот.

За разлика от свръхновите, които избухват в другите галактики
и които се наблюдават само с помощта на телескопи, то
избхващите в нашата галактика (Млечния път) свръхнови
не само че са видими с просто око, но и стават съизмерими
по блясък с най-ярките светила на нощното небе - Луната,
Венера и Юпитер. Така например известния датски астроном
Тихо Брахе ,съвременник на явлението, отбелязва, че
свръхновата от 1572 година е била толкова ярка, че се е наблюдавала даже
и през деня.

http://www.astro.bas.bg/~komitov/cataclis.htm

Избухване на свръхнова заплашва Земята
В двойната система WR 104 в сравнително близко бъдеще може да избухне свръхнова, което може да породи мощно гама-изригване, насочено директно към Земята.

http://news.ibox.bg/material/id_1844006861/fpage_1/

[Ivshti]

Докато слънцето изпари водата, вече ще сме се саморазрушили

[gat3way]

За сблъсъка между Андромеда и Млечния път - спокойно при тези мащаби на нещата това даже няма да го усетим (само Млечния път е с диаметър 100хил. светлинни години!). Такъв един процес ще трае стотици милиони години, а вероятността за сблъсък с друга звезда е почти нула, при тази плътност на материята и тези космически мащаби.

Аз доколкото разбирам, тяхната идея не е че ще се сблъскаме с някоя звезда, а по-скоро че ядрата на галактиките оказват ужасно силно гравитационно влияние, понеже (по последни данни) в тях има концентрирана толкова маса, че представляват една гигантска черна дупка с размерите на слънчевата система (за справка, диаметърът на една "обикновена" черна дупка - резултат от гравитационния колапс на голяма звезда, рядко надхвърля размерите на луната). Ако се окажем от неподходящата страна по време на сблъсъка, може Андромеда да ни "повлече" към центъра на новосформиращата се галактика. Там ще текат някакви безумни разрушителни процеси, двете свръхмасивни черни дупки в ядрата на галактиките ще се слеят, поглъщайки милиони звездни системи в един хубав фойерверк, където диска на завихряне ще изхвърля свръхнагорещени газове и радиация на хиляди светлинни години. Дори да не бъдем погълнати от ядрото, има голяма вероятност да се изпържим от радиацията.

Това представлява т.нар "квазар":



За което се твърди че е или новосформираща се галактика, или резултат от сблъсък между две такива. В центъра му има свръхмасивна черна дупка, която оказва толкова силен гравитационен натиск върху околната материя (газове, звездни системи), че ги разпарчедисва и завихря със скорости, близки до тази на светлината. От триенето, газовете се нагряват до милиони градуси и излъчват бясно в целия ЕМ спектър. След време, дупката изяжда всичко, до което се докопа и спира да се храни, съответно това нещо угасва. Та твърди се че така ще изглежда нашата (слята) галактика млечен път-Андромеда след няколко милиарда години.

Ами какво значи безкрайност, безкрайно пространство и време - бахти аз това не мога дори да си го представя. Къде е въобще края на Вселената и какво има там и отвъд него.

Аз това успявам да си го представя. Отвъд въпросният "край" просто не съществуват понятията "материя" и "време". Това дори не представлява "край" защото думата предполага, че от другата страна има нещо...но няма нищо. Човек не би могъл дори да премине *след* този край, понеже дори да се намира на *ръба*, вселената се разширява по-бързо, отколкото той би могъл да продължи нататък. А и да не се разширяваше, тогава самото действие на *преминаване* просто означава, че вселената малко се е разширила и ти продължаваш да бъдеш част от нея, т.е не си *излезнал* от вселената по какъвто и да е било начин.

[Златко]

gat3way, всяко нещо, което има начало, има и край. Рано или късно.

Както и да е, не е ли забавно, че големите глави имат някакъв консенсус и идея по въпроса как и кога ще изчезне живота, как и кога ще умре слънцето, как и кога ще загине нашата галактика, но никой не може да даде идея как и кога ще изчезне човечеството? Дори не могат да ти кажат как и кога ще престане да съществува България или пък как и кога ще умреш...

Е, за какво ти е да знаеш кога ще изчезне човечеството или дори собствената си кончина? Когато му дойде времето, тогава. 
Живей си живота, пък другото остави на мойрите. 

[lunarvalleys]

всяко нещо си има край, само наденицата -- два края

 

[aaaaaa]

Дори със сегашните технологии стига да го има желанието (а от там и готовността да се инвестират астрономически суми пари) би могъл да се построи космически кораб, който да може да развие скорост от порядъка на 10% от скоростта на светлината. Тази скорост е достатъчна, за да може човечеството в рамките на няколко стотин хиляди години (до един милион) да се разсели из Галактитка. Това е срок, който в сравнение с космическите мащаби е нищожно малък. Разбира се не става дума за космически кораби с екипаж от живи хора, а за кораби, управлявани от компютри, които носят запас от замразени ембриони и роботи, които при намирането на подходяща планета ще построят база, ще размразят ембрионите и ще ги отгледат във възрастни хора. При тази система дори да не е възможно пътуване със скорост по - голямо от тази на светлината е възможно човечеството да се разсели из Галактиката в относително кратък срок (в космически мащаби). Така че животът на Слънцето не е действителното ограничение на живтона човечеството. Срокът от 100 милиарда години живот на Вселената е много мъгляв, както въобще не е сигурно, че това ще бъде съдбата на Вселената. Така, че основното ограничение върху живто на човечеството е в самото човечество. Според мен ако не се самоунищожи човечестовото има всички шансове да просъществува вечно.

[shoshon]

Реших и аз да се намеся,но не като дам отговор, а като задам някои въпроси...
 Дали наистина развитието на технологиите е безконечен процес ? Няма ли предел ? Все пак колкото  мощни изчисления да правят нашите компютри , иноватовността се крие в въображението. А ако въображението не е способно да поема по колосални теории за физика ? А ако нашата малка слънчева система ( Заобиколена от облака на Орт и практически невидима ) e освен кладенец на живот и безмилостен капан ? Дори да чакаме някои да чуе нашия зов за помощ ( ако не сме сами ) може никои да не се отзове...

[h7d8]

Знаейки ,че сме една нищожна част от вселената и само предполагайки ,колко е голяма тя ,можем да си отговорим сами.Отговорът няма да бъде точен и конкретен ,но с предположения трудно се достига до точност.С оглед на това ,че за 3000 години човечеството прави огромен скок със своето развитие спокойно можем да сме сигурно ,че ще има решение на този "можеби бъдещ" проблем.Лично според мен по-опасно от това пред какво ще ни изправи светът е самото "човечество".Свидетели сме на това ,което се случва сега ,имаме право и виждаме ,какво се е случвало в близкото и далечно минало.Скоро гледах The Day the Earth Stood Still ,като цяло критици ще кажат: "Поредната фантастика" , "Поредната измишльотина" ,но не! Аз ,както и много други виждаме замисъл и идея ,която трябва да бъде част от нас и част от начина по ,който живеем.Ако някога този проблем надвисне над главите ни се надявам всички да търсим решение заедно ,а не всеки срещу всеки да се бори той да бъде този ,който пръв да го намери.Защо борбата за кацане на луната е била м/у някой?Защо тя не е била м/у човечеството и нея?Именно това се надявам да не бъде повтаряно никога. 

[Златко]

Тази скорост е достатъчна, за да може човечеството в рамките на няколко стотин хиляди години (до един милион) да се разсели из Галактитка. Това е срок, който в сравнение с космическите мащаби е нищожно малък. Разбира се не става дума за космически кораби с екипаж от живи хора, а за кораби, управлявани от компютри, които носят запас от замразени ембриони и роботи, които при намирането на подходяща планета ще построят база, ще размразят ембрионите и ще ги отгледат във възрастни хора.
Според мен ако не се самоунищожи човечестовото има всички шансове да просъществува вечно.

Е, какъв е тоя стремеж за оцеляване на всяка цена? Що не приемете, че един ден ще се гътнем и толкоз? Защо са тези гимнастики?
Плътното тяло не може да понесе такива натоварвания (10% от скоростта на светлината) поради простите ограничения на гравитацията. Даже и да може, ако нещо се обърка, всичко ще свърши с един взрив и толкоз.
Друг е въпросът за т. нар. "послесмъртно състояние", но тази тема не е за тук. 

[gat3way]

Според мен никога няма да пътуваме със свръхсветлинни скорости, защото това е невъзможно. Дори да е възможно, ще е безсмислено. Информацията има лимит на скоростта на разпространение, този лимит е около 300 хиляди километра за една секунда. Ако един обект на теория се движи по-бързо, то ние просто не можем да разберем за това в разумен срок от време.

Да речем открием някакъв свръхбърз двигател, който се движи 100 пъти по-бързо от светлината. Пращаме един кораб до звездна система на 100 светлинни години и този кораб пътува само една година. Поради това, че скоростта на разпространение на информацията има абсолютен лимит, за нас, корабът е летял дотам в продължение на 100 години, т.е колкото би летяла светлината. Ако евентуално корабът се завърне, ще открие земята след 101 години. Не знам кой би се навил да пътува в такъв кораб.

Ммм една аналогия (според големите глави) е с черните дупки. За външен наблюдател, обект попадащ в черна дупка ще пропада ужасно дълго време, докато за самият обект, достигането на точката на сингулярност става доста бързо. Просто от един момент нататък, обектът (смачкан) се ускорява до такава скорост, че би се наложило да се движи със свръхсветлинна скорост, за да излезе оттам. До този момент, обектът се ускорява, докато достигне светлинна скорост. Той престава да съществува за нас, но ние наблюдаваме в продължение на доста време излъчените (отразените) от него фотони, преди обектът да е преминал event horizon-a. Това става защото на фотоните от страна на дупката действат гравитационните сили, които убиват скоростта им. Така, за нас, ние виждаме обектът все по-избледняващ в продължение на хиляди години (дали са хиляди години, повече или по-малко зависи от това на какво разстояние сме) след като той отдавна вече не е там, а е пропаднал в дупката.

Та идеята е че дори да има свръхсветлинна скорост, не мисля, че това би заинтригувало бъдещите хора. По-скоро според мен евентуално ще научат някакъв начин, чрез който могат да *прескачат* в пространството, вместо да се движат от точка А до точка Б в продължение на някакво време.

А може и това няма да стане и ние никога няма да пътуваме дори до най-близките звезди

[phantomlord]

Бих ви препоръчал да гледате сериала на History Channel - The Universe. Много от тези неща, за които говорите тук са добре обяснени. Също и сериала The Elegant Universe - той е за теорията на струните. Има ги в Замундата. А по отношение края на Вселената, вече е известно, че тя не е само една. Вече е приет термина "Multiverse" защото има безброй вселени. Така, че като дойде края на нашата, независимо, чрез колапс (ако се изчерпи тъмната енергия) или чрез разпадане (ако тъмната енергия победи), може вече да разполагаме с достатъчно енергия за да отворим червиева дупка и се прехвърлим в друга Вселена. Разбира се ако преди това не унищожим Земята и себе си

gat3way, едно време хората са мислили, че не може да се движат с повече от 100 км/ч, после са мислили, че не може да се размине скоростта на звука. Днес със скоростта на звука могат да се движат машини не само във въздуха, но и на земята и във водата... Мисля, че Айнщайн не е прав затова, че нищо не може да се движи със скоростта на светлината и ако то се движи, за него времето ще е спряло. В няколко части от секундата от Големия взрив, Вселената се е разширила със скорост > скоростта на светлината. В момента се изследват теории за частици, които могат да се движат със скорост > от светлинната. За неутриното например са мислили, че се движи със светлинна скорост, но когато откриват, че то има 3 варианта и може да се преобразува във всеки от тях, решили, че не се движи със светлинна скорост... Още не се знае със сигурност
Има още нещо, за което Айнщайн не е бил прав... Смятал е, че Вселената е статична въпреки, че уравненията му са показвали, че това не е така. Затова въвел космическата константа, която би трябвало да противодейства на разширенито на Вселената. Но се оказало, че Вселената не само се разширява, а и ускорява постоянно разширението си.

[gat3way]

Айнщайн не е казвал, че скоростта на светлината е абсолютния максимум, той просто е казал, че за страничен наблюдател, материята и информацията не могат да пътуват с по-висока скорост от тази на светлината. Това мисля е добре доказано на практика. В следствие, много забавно, но е твърде възможно ако разширението на вселената става с достатъчно голяма скорост, части от нея да са невидими за нас. Т.е докато информацията за тях (под формата на светлина или каквото и да е било ЕМ излъчване) да стигнат до нас, времето необходимо за това да е повече, отколкото от началото на големия взрив досега. Звучи идиотски, но е логично. Така че нищо чудно вселената да е много по-голяма, отколкото можем да видим.

Това че материята не може да се движи с по-голяма скорост е просто за осмисляне. Просто за да се задвижи с по-голяма скорост ще се наложи цялата маса да се трансформира в енергия, и това пак няма да е достатъчно (а и няма да е добра новина за космонавтите). В този ред на мисли, ще се наложи външен източник да окаже сила върху обекта. Но за да се ускори обектът над светлинна скорост, трябва и външната тяга да пътува със свръхсветлинна скорост, което просто води до някаква версия на дилемата за яйцето и кокошката.

Разбира се, възможна е ситуация, където един обект се движи със свръхсветлинна скорост спрямо наблюдател, понеже неговата галактика се отдалечавала със скорост над светлинната спрямо галактиката на наблюдателя. Обаче това нищо не означава. За този наблюдател, чуждата галактика продължава да се движи с много висока (но не свръхсветлинна) скорост, просто всякаква информация, която пристига от тази галактика, пристига със светлинна скорост. В следствие, наблюдателят не знае дефакто къде реално се намира наблюдаваният обект, с каква скорост се движи, той знае някаква информация от *миналото* на обекта, въпросният обект има съвсем различно разбиране за *време*.

Ако има някакъв начин законите на физиката да се нарушат и някакъв обект да пътува с по-висока скорост, първото и най-лесно смилаемо следствие е че за теб, този обект ще пътува много по-дълго, отколкото той наистина пътува. Защото за да видиш нещо, трябва фотоните отразени или излъчени от него да пропътуват този път и да стигнат до ретината ти. Но светлината си пътува със светлинна скорост, тя не може да пътува по-бързо и не може да пътува със скоростта на нашия свръх-светлинен обект. Т.е дълги години (спрямо времето на пътуващият обект) ние ще наблюдаваме как той пътува. За нас той пътува, но за него той отдавна е пристигнал. Може би в средата на пътя е станала авария и той се е взривил и никога няма да пристигне, но ти би разбрал за това след години. Така че дори не знаеш това което виждаш съществува ли, движи ли се или не При положение обаче че ти например летиш по същия маршрут с двойно по-голяма скорост от земната, то ти ще имаш предимство и ще разбереш два пъти по-бързо какво става. Дефакто за теб все едно времето тече два пъти по-бързо, спрямо времето на земята.

Та според мен това е важното, което е направил Айнщайн - казал е че времето също е относително. За един наблюдател времето тече по един начин, за друг наблюдател може да тече по различен начин. В това няма нещо чак толкова сложно за осмисляне, макар че за нас които живеем на земята и се движим из космоса с еднаква скорост, а спрямо един друг с нищожни скорости, такива идеи ни се виждат малко абсурдни

Мамка му от тия относителни глупости се оплетох