« Отговор #109 -: Sep 30, 2010, 13:43 »
Хаха по-щастливи в смисъла в който и уиндоус потребителите са по-щастливи от линукс потребителите. По презюмпция не ти се дава възможност какво става и живота става лесен, защото не мислиш и има кой да мисли вместо тебе и заради тебе....и абе в крайна сметка не е желателно да мислиш.
Примерно, виждал съм графики с убийствата на година, те са почти константа от 70-те досега, с малки разлики годишно. През комунизма, никога няма да пуснат по новините "застреляха едикой си", да го въртят и т.н. Сега медиите разчитат на сензации. За човек реално погледнато няма разлика, защото вероятността да го убият статистически е една и съща. Субективното мнение обаче е "тогава такива неща тогава нямаше, ся глей кво време е настанало, избиват се на улицата".
И не знам за каква качествена храна говорите, но аз имам спомени от тогавашните магазини и супермаркети. Добре си спомням фаянсовите плочки по стените, оклепани с някакви мазни гадости, които никой не чисти, помня дебелите продавачки с мърлявите униформи, помня и опашките, когато донесат нещо рядко (под това да се разбира примерно тъпотия като Инка - някаква безкофеинова кафе-помия, май в Полша я правеха). Хората си купуват по няколко пакета не щото имат много пари, а щото не е много ясно кога ще докарат пак. Помня изключително огромното разнообразие от колбаси, което се свежда до 3-4 вида шпекови салами, кучешка радост, един и същ противен кръгъл салам и наденици. В магазините смърдеше гадно по принцип, месата стояха в нещо подобно на хладилна витрина, която не работеше много добре. Хубави колбаси идваха рядко и се разграбваха, поради тази причина луканката стана еквивалент на лукс, даже в една песен се пееше "преяде с луканка", хаха. А,да и още един спомен имам - от тенекетата със сирене и нареденото сирене, абе много сирене имаше в магазините бе, сигурно половината само шибано сирене и то все един и същ вид - едно бяло саламурено. Сигурно затова не ям сирене.
Новите коли, цветните телевизори и т.н обикновено пристигаха след доста време. Не виждам каква е
разликата между това да си купиш нова кола на изплащане и да чакаш 5-10 години за кола.
Иначе че беше безгрижно време - беше, но това не е особено обективно, защото тогава бях дете и на децата по принцип им е безгрижно. И после - когато не можеш да си представиш нещо различно от мизерията, в която живееш, свикваш с нея и дажи си ти харесва.
Автор
Тема: За светлото (?) бъдеще (Прочетена 15226 пъти)