Ами доста сложно е според мен. Проблемът въобще не са лицензите и "изпирането"/"усвояването" на парите. Парите ще се усвоят по същият начин без значение дали се ползва отворен или затворен софтуер. Това е повече от сигурно. Ако не бяха лицензите, щеше да е цената на подръжката и обученията. Причини за това могат да бъдат дадени много, дори ето този цитат от новина в сайта:
Докладът относно Линукс работните места за 2012-та година е резултат от изследване на над 2300 мениджъри и разкрива, че Линукс талантите са с по-високо търсене от всякога. Както и че хората които се занимават с Линукс печелят доста по-големи заплати и бонуси отколкото техните колеги от други професионални области.
Та ето ти причина - характеристиките на трудовия пазар. Причини защо са похарчени 62, а не 26 или пък 162 милиона винаги ще се измислят лесно за пред избирателите.
Но както и да е, истинският проблем не са лицензите, а миграцията. Кой трябва да движи нещата с тази миграция? Ами тези, които наистина вършат някаква работа и имат възможност да променят нещата - експерти към министерствата, консултанти, директори на отдели "информационни технологии", разни началници из ЕСМИС или както там се казваше бившето ДАИТС и т.н. Да речем всички те се обединят за тази благородна кауза. Обаче положението им не е много розово, от една страна имат меко казано немотивиран човешки ресурс, от друга страна имат шефове-политици, които са всичко друго ама не и технически лица. Първите в момента в който разберат нещо по въпроса ще изспамят де що има новинарски сайтове с коментари, фейсбуци и глупости с някакви далавери дето се готвят и скоро по медиите ще се появят новини за това как държавата вече прекалила с тази миграция дето била ужасно рискована и струвала ужасно много на данъкоплатеца. Съответно опозицията организира протести "не на миграцията към линукс" и тем подобни работи. Идват големи експерти по въпроса като например Добри Божилов и почват да обясняват по новините за клопките на затворения код.
И (ехех) представям си какво се случва. Въпросните отговорни хора не се страхуват към това и преминават към действие, правят презентации, сметки, проучвания и отиват да омайват онзи политик-шеф. Обесняват му как ще се спестят еди колко си милиона, как ще се осигури търсене на квалифициран труд, как ще потече мед и масло и т.н. Политикът съответно нищо не разбира от глупостите в презентацията, все пак неговата работа е свързана с много risk assessment - трябва постоянно да взема решения, които да увеличат краткосрочно рейтинга му, да избягва грешни решения, които могат да му костват политическата кариера.
Та политикът слуша, слуша и накрая вика "добре де, дайте ми примери за такива успешни миграции". Пичовете му обясняват за общината в Мюнхен, библиотеката еди къде си, еди кое си руско министерство, еди коя си област в Бразилия, еди кой си университет". Леко изнервен, политикът настоява да чуе за държава, където са мигрирали успешно компютрите на ДА. "Ами то засега не знам, но тенденциите са такива, защо веднъж България не е измежду първите, представяте ли си каква реклама ще бъде това за родната ИТ индустрия".
Политикът, вече тотално ококорен вика "я кажете пак, какви бяха директните ползи?"
"Ами г-н ...., такава миграция ще оптимизира разходите за софтуер в ДА, поради специфичните лиценз.."
"Ама с това трябваше да почнете. ЗАЩО МИ ГУБИТЕ ВРЕМЕТО! ВЪРВЕТЕ ДА РЕДИТЕ ПАСИАНСИ И СТИГА СТЕ ХАБИЛИ НАРОДНА ПАРА ЗА ТАКИВА ГЛУПАВИ АНАЛИЗИ И ПРОУЧВАНИЯ!"
И такива неща
