Ще ме прощавате, че така отворих темата и изчезнах, ама... Гледам, все пак, се е намерил един желаещ да колонизира - vyrgozunqk
![[_]3](https://www.linux-bg.org/forum/Smileys/default/beer.gif "Beer")
Всъщност, аз съм на мнение, че за момента нямаме никаква нужда (а дори, в някои аспекти, опитите за това биха навредили) да колонизираме Марс. Разбира се, за момента. Ще видим в бъдеще. Но пък няма нищо лошо в това да го опознаваме, а първите 2-3 мисии биха били точно това - далеч не може да се говори само на база тях за колонизиране.
Но ме вълнуват някои въпроси, свързани с осъществяването и резултата от това колонизиране, размислите покрай които ме отвеждат до някои противоречия:
1. Хората, които ще отидат там - Както пише и в новината, пътуването до Марс с текущите технологии, които използваме за космически пътувания, ще е с еднопосочен билет. Процентът на гурбетчиите (не само от България), които изпитват малко или много носталгия към родния край, показва, че има голяма вероятност повечето от хората, отишли на Марс, да поискат да се върнат, но с технологиите, които вземаме предвид, това няма да се случи. Животът на Марс за тях ще се окаже истински ад, допълнително подсилван от така или иначе неблагоприятната и скучна (да, скучна - доста години ще минат, в които дейностите там ще са с много малко разнообразие) среда, в която трябва да живеят. Това ще се отрази и много негативно на отношенията между хората и е възможно цялата идея да рухне. По-голяма вероятност за оцеляване би имала група от хора, която не познава друго, освен Марс. Т.е., хора, родили се (или поне от бебета израснали) на Марс. Има два начина, по които това може да се случи - да изпратим пораснали хора на Марс, които да отгледат (евентуално и да направят) тези деца там, или направо да изпратим току що родени бебета сами натам, очаквайки и подсигурявайки ги някак да се справят сами. Първият вариант носи със себе си вероятността от рухване на плана, която описах по-горе, така че ще трябва да осигурим двупосочен билет за родителите, а това, със сегашните технологии, няма да стане. Вторият вариант е доста сложен за изпълнение, предвид и това колко малко познаваме Марс и колко непригоден е в момента за живот, а носи със себе си и моралната страна на въпроса за заточаването на тези деца там. Предвид всички тези големи трудности откъм добрата реализация, дали не е по-добре да усъвършенстваме технологията си до етап, в който поне бихме могли да предложим двупосочен билет на колонизаторите, за да работят те много по-спокойно и концентрирано за крайната цел? Възможно е след 10-20-30 години да имаме технологии, позволяващи ни много по-лесно постигане на целта, и тогава всички ресурси, усилия и човешки животи, отишли сега за изпълнение на мисиите, да изглеждат безсмислено похабени. Но пък как ли ще се чувстваме, ако след 10-20-30 години открием, че си е струвало да опитаме?
2. Необходими ресурси за реализацията - По National Geographic наскоро гледах едно филмче, в което казаха, че за началното колонизиране на Марс били нужни $ 400 милиарда. Замислих се, че щом е възможно определянето на цената, значи имаме необходимите ресурси и знания, за да го направим, иначе нямаше да има на база какво да се сметне тази цена. Значи това, че все още не сме колонизирали Марс, не опира до липса на ресурси, не опира до липса на знания, не опира и до въпроса нужно ли ни е въобще на този етап или не. Опира само до това, че едни пари трябва да се преместят от едни джобове в други джобове, като съм сигурен и, че прехвърлянето ще се случи многопосочно и с повторения, защото такова е финансовото разделение на ресурсите. Ако се стигне до решение тези пари да се преместят от едните джобове в другите джобове, тогава ще се случи и колонизацията. Но, чакай малко! Тази колонизация не беше ли от името и в името на човечеството и нямаше ли да даде отражение върху всички (че и върху всичко) на Земята? Защо зад идеята за това седят частни интереси? Още не мога да си обясня как се е стигнало до това някой да определя, че притежава Земята, а сега, още преди да сме стигнали до него, някой ще определи собствеността и на Марс. И така е с реализирането на всяка идея... Когато определяме имаме или нямаме нужда да използваме някакви ресурси за колонизацията на Марс, нека го правим от погледа за ползите и негативите за цялото човечество, защото то ще се отрази на цялото човечество, а не да го определяме според финансовите и властолюбивите интереси на шепа хора. Никой не притежава Вселената, така че действия според обратното само биха ни навредили при опознаването ѝ.
3. Ползите - Масово лансираните причини за нуждата от колонизиране на Марс са пренаселването и изчерпващите се ресурси на Земята. Да разгледаме първо пренаселването. Да, Марс ще ни даде допълнително пространство. Дали обаче това пространство ще е достатъчно? В момента няма място на Марс, което да става за живот. Разполагайки бази там имаме възможността в някакви затворени пространства да създадем някакви условия за живот. Дали обаче сме способни да увеличаваме тези пространства с, ако не по-голяма, то поне със същата скорост, с която се пренаселва Земята? В момента не, така че, и с колонизирането на Марс, Земята ще продължи да се пренаселва, ако разчитаме само на това. Възможно е в някой бъдещ момент да имаме знанията и технологията да пригодим целия Марс за живот, но дотогава, ако продължаваме да разчитаме само на това, отдавна ще сме се самоунищожили и няма да нито нужда от това, нито кой да го направи. Не, безсмислено е да вземаме пренаселването на Земята като добра причина за колонизирането на Марс. Да разгледаме и изчерпващите се ресурси на Земята. Първо, ресурсите на Земята не се изчерпват само заради своята крайност. Всъщност, ресурсите на Земята, от които реално имаме нужда, са възобновяеми или могат да се променят в синхрон с нас самите. Земята не е отделен за нас предмет, от който само да се възползваме. Ние сме част от Земята и Земята е част от нас. Милиони години животът на Земята е в синхрон със самата нея и би могло още милиони години да бъде така, но през последните векове започнахме да възприемаме Земята като нещо отделно от нас и все повече да се делим от нея, в резултат на което да я унищожаваме без да съзнаваме, че унищожаваме нас самите. Кой реши, че на Земята няма достатъчно ресурси за съществуването ни? Дали не е този, който няма финансова изгода от достатъчността? До 50% от храната, която произвеждаме, не достига до масите, заради презапасяване, лошо съхранение и глупави прищявки като, представи си, козметични недостатъци на опаковки и други такива глупости. А какви ресурси може да ни предложи Марс? Не намирам списък, а бих се радвал да го видя. Но дори и да може да ни предложи някакви ресурси, те биха били само допълнение. Това, от което изначално имаме нужда, е тук на Земята. Така че изчерпващите се ресурси също не могат да бъдат причина за колонизиране на Марс. Ползите от колонизиране на Марс са научни. Ползите са в нашето опознаване на Вселената, но не за да си търсим постоянно нови домове като паразити, а за да видим по-добре мястото на нашия дом във Вселената. Възможно е някой ден да се наложи наистина да напуснем Земята, но нека не бъде в резултат на безхаберното ѝ унищожение от нас самите, защото, напускайки я, ще вземем с нас и причините за унищожението ѝ, и така никога няма да намерим дом, който да ни е достатъчен.
П.П.: Като споменах пресмятането на подобни идеи в пари, ето още един случай, който ми попадна току що -
Белият дом отхвърли идея за "Звезда на смъртта". И за този проект съм на мнение, че текущо нямаме нужда от него, но... Някой може ли да ми обясни каква точно е целта на паричното изражение на подобни проекти?
Автор
Тема: Набират се колонизатори за Марс! (Прочетена 5693 пъти)