« Отговор #22 -: Dec 21, 2013, 17:36 »
Оле, мале ,загубих 20 минути да прочета случката и коментарите...
Извинявам се за интрото ,но работата ,която работя ме изправя пред такива ситуации веднъж седмично най-малко и съм меко казано претръпнал и затъпял.
Даже се усещам понякога, че и аз се набирам,но се научих да мълча ,като п*ка пред обидите и хората налитащи ми на бой отвереме на време ,докато съм с униформа на канарче (не полицейска или военна или каквато и да е от силовите).Както каза един колега на първия ми работен ден "Или се пречупваш сам и не издържаш,или фирмата те пречупва през собствения си мироглед и се приспособяваш."Накратко ,безпаричието ми ме накара да работя ,като куриер,куриер по направление ,обслужване на клиенти,част от контактна група за првозване на особени пратки (няма да споменавам фирмата) и за 3 години се е налагало да гоня самолет ,кораб ,шофирал съм товарен бус със 160 ,миниван със 180 ,заплашвали са ме с брадва ,стена от къща за малко да се срути върху мен ,блъскали са ме с ръце и коли ,заплашвали са ме с нож ,карал съм инсулин за човек в криза ,размазвали са се тирове пред мен вечер по проходите.... Това е на прима виста ,което се сещам, а си умирам за скучен живот на книжен плъх в офисче ,по малко сис админ, по малко с палави лелки счетоводителки...