Изпечатай

[satir]

Колеги, ще ми бъде интересно да видя, кои са любимите ви автори, какво ви е впечатлило, кое е от особено значение за вас, кое ви е променило ... etc.
тук често се обсъждат всякакви проблеми на житието и битието ни, но... със man, ls, cat или sudo dpkg-reconfigure няма как да бъдат нито осмислени, нито решени- друго трябва...
пускам темата леко носталгично, без да променям заглавието, защото така
Любими автори
ще започна с Радичков- всички знаем думите му, че човек е дълго и красиво изречение, написано с много правописни грешки - сладък, сладък сладур и много любим. днес смятам да препрочета "Козел"

[go_fire]

Е ако ще говорим за българки автори, на първо място за мен е Ботев, после са Гео Милев с поемата „Септември“ и разбира се Вапцаров.

Революционно съм настроен

Наистина тези пасторални неща на Радичков, Пелин и Хайтов нещо не са ми по вкуса и не ги чета. Пък и са разкази повечето. Ако ще е немерена реч, то поне да е роман.

[gangov]

Димитър Димов - Тютюн; Никола Вапцаров - Песен за човека; Христо Смирненски - Приказка за стълбата; Стоян Загорчинов - Ден последен, Ден Господен; Веселин Ханчев — Добрият ученик... и това е само от българската класика, има още много.

[geroy]

Един от малкото български, които признавам е Алеко Константинов.

[satir]

всякакви автори и всякаква реч :)аз ще почета Козел, защото ми е много любим, а Заяко е невероятен образ.
и как да не обичаш Радичков:
"..."Събитията в тази пиеса се развиват през месец януари, най-българския от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли като колко се падат на глава, от населението, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и макар да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините и къде с действие, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата...."

***
и в мерената реч имам фаворити, като на първо време се сещам за Хаям, Рудаки, Алишер Навой...

"Знаещите притежават мехлем за очи,

който може да коригира неправилното виждане.

Докато ти наблюдаваш реката на времето,

те са съзнателни за Океана на Винаги."
Руми

***
Този, който не знае и не знае, че не знае,
е глупак - избягвай го!
Този, който не знае и знае, че не знае,
е дете - поучи го!
Този, който знае и не знае, че знае,
спи - събуди го!
Но този, който знае и знае, че знае,
той е мъдрец - последвай го.
Руми

[go_fire]

Не казвам, че Радичков не е велик, а че не съм дорасъл за него.

[satir]

е хубаво де тук сме да споделяме, кое ни въздейства свобода, без ограничения...... само да помоля, ако някой се вдъхновява от учебника по химия, например, да ни го спести и като сам на вълна Руми...:

***
"Ангелите не могат да живеят на земята.
Животните не могат да живеят в небесата.
Ти имаш тяло на животно
и душа на ангел.
Можеш да ходиш по земята
и да се рееш в небесата."
Руми

[satir]

и моя любимец:
"Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар.
В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар,
с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши
от глезена на някой беден, от черепа на някой цар."
Омар Хаям

[go_fire]

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

======================


В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...

…

Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

===========================

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!



Из http://www.slovo.bg

[gangov]

А какво мислите за хайкото?

[satir]

ми, аз съм известен с писането на хайко, само дето не ми се получава много добре, да не кажа хич
хубави работи мислиме за хайкото.
go_fire, верно си много революционно настроен

[gat3way]

В Христо Калчев е истината, Козела първа втора трета емнайста част, трепане на мутри с императорски прякори, руски мутри, КГБ-ци, ислямисти, вътрешния министър на Ваньо Костов и тем подобни. Класика, много патаклама, много псуване, много бой, ебане и сръбска музика. И задължително някой претрепан с взрив в задника веднъж на всяка книга.

[4096bits]

Българско май съм чел само едно нещо още като дете и не помня автора. Иначе Франк Хърбърт

[BRADATA]

Нещо много малко познато от Вазов:

"Ако", Иван Вазов

Ако мислиш “сразен съм”,сразен си.
Ако мислиш “ не смея”, не смееш.
Ако казваш “бих искал” но си мислиш “не мога”,
... просто няма как да успееш.
Ако мислиш, че губиш,”загубен си”
ще ти каже светът без упойка-
успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка.
Ако мислиш “назад съм”, назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен
щом си тръгнал да дириш награда.
Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват залога,
но човекът, който печели играта,
е тоз, КОЙТО МИСЛИ “АЗ МОГА”

И разбира се - Хаям

За да живееш мъдро – закони има много,
но два от тях е нужно да се зачитат строго:
ти по-добре гладувай, но хвърлен хляб не яж,
сам по-добре бъди, но не с глупак, ей богу.
***
С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!
Попиташ ли го, то ще каже “Кой – аз ли, да много съм велик!”
Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,
то за магаретата умни ще бъде явен еретик

[go_fire]

В Христо Калчев е истината, Козела първа втора трета емнайста част, трепане на мутри с императорски прякори, руски мутри, КГБ-ци, ислямисти, вътрешния министър на Ваньо Костов и тем подобни. Класика, много патаклама, много псуване, много бой, ебане и сръбска музика. И задължително някой претрепан с взрив в задника веднъж на всяка книга.

Ами по-добре книжките на гошката. Той му е бил информатора и съответно по-добре от извора. Има една книга: На пилона. Там е само курволяк, поучително четиво за много от известните хайлайфки, какво са всъщност.