Всъщност не бягаме от нерешените въпроси, а точно обратното - хвърляме се да ги решаваме по някакви идиотски начини.
Или някой решава че
1. Трябва да решава проблем който не съществува за останалия свят...
2. ...като го прави некадърно...
3. ...опитва се да го наложи като стандарт...
4. ...и до една или друга степен успява.
(справка - PulseAudio)
Кофтито е че едно време доста неща са се правили по университети и т.н. от доста по-умни глави в сравнение с днешния средностатистически хиндиец. Затова и до днес ползваме доста голяма част от тях. Впоследствие компютрите влизат навсякъде, и всяка тъпа кратуна може да пише каквото си иска и да го бута като стандарт, в резултат на което има 15 хиляди стандарта за какви ли не тъпотии. Няма и кой да прави контрол на качество и да налага едно или друго решение като стандарт, освен големи компании като Google, Mozilla и т.н. Резултатът е плачевен (вижда се и с просто око в почти всичко foss). Разни хора правят разни работи, ама какво правят и защо, и те не знаят. И понеже няма какво друго да се ползва, ползват каквото има досега.
И до ден-днешен имам едно усещане че всъщност ползваме отвратително сложни технологии за отвратително прости неща (пример - TCP протокола). Интересно ми е ако теоретично се вземат да кажем 1000 души умни глави и им се каже да направят цялата IT екосистема от кота нула наново,колко ли крайният резултат ще е по-различен от инфраструктурата която съществува днес.
Спирам да философствам, че темата отиде в 9-та глуха