Покрай една друга тема тук във форума, стигнах до извода, че това е основното което не се разбира и от тук вече се изкривяват много нещата в следващите разбирания. Искам в тази тема да изясним това кое колко и как се разбира, защото е в основата на по-следващите ни разбирания за нещата.
За масовия потребител, компютрите са просто една машина за производство или забавление. Масовия потребител не желае да знае кое как работи, а просто да го ползва! Да го ползва така, както му е удобно и да работи безпроблемно и да му е лесно. Масовия потребител вижда само интерфейс, а интерфейса е нещото което прави един софтуер предпочитан пред друг, заради леснота на ползването си. Всички тук изтъквате предимството конзолата и отричате графичния интерфейс, но всички имате смартфони! Някой ползва ли си смартфона конзолно!!!?
Писането на софтуер е образно казано производство в най-чистия си вид, но на интелектуален продукт! Софтуера прави от една щайга машина с различно предназначение! Машина за производство или за забавление и за целта просто трябва да се инсталира настрои необходимия букет от софтуер. Е да, ама преди това този софтуер трябва да бъде произведен от някой, а той за да седне да го пише, трябва да има стимул, защото всички къща храним и имаме материални потребности, а не само виртуални, а за материалните потребности трябват пари. Всички виждате как се търсят програмисти и как този труд е доста скъп. Някой вярва ли в това, че тази ОС се пръкнала от забавленията на програмистите, които цял ден бичат код за пари и като се приберат продължават да бичат, ама за удоволствие! За едната свобода на сульо и пульо
.
Някои от вас може и да са чели историята на развитие на операционните системи и софтуера. В началото са били малки фирми и ентусиасти, които са си разменяли свободно софтуера в изходен код и са споделяли знанията си, като по този начин са развивали нещата. После по-големите фирми с цел постигане на монополни позиции са забранили размяната на софтуер и споделянето на сорс код. От тук вече се ражда и буната на малките, които виждат в това монополизиране на бизнеса им от големите и създават новия бизнес модел чиито основни постановки са залегнали в ГПЛ лицензирането, което определя основните правила на софтуера и бизнес модела на развитието на този софтуер.
Всички знаете как се печели от затворен софтуер! Създаваш една програма и продаваш копие за ползване! Инвестираш в разработката, дизайн, реклама, маркетинг и още куп други неща и печелиш. Нищо по-различно от производството на който и да е материален продукт! Ако има търсене се произвежда някаква къса пилотна серия с която се тества пазара и, ако се продаде се реализира ново производство в по-големи количества. Ако продукта е добър се пръква конкуренция с по-ниска цена и така продукта става масов и цената му спада. По същия начин е в производството на софтуер. Тези продажби захранват освен с печалби за фирмата още куп други специалисти по дизайн, реклама, маркетинг, защита на авторски права........!
Как се случват нещата със свободния софтуер, който е хем безплатен, хем всичките знания са споделени, но и трябва да носи също печалба за тези програмисти или фирма разработчик на софтуер, че да имат стимул да го развиват! Изключваме от това уравнение специалистите по системна и мрежова администрация, защото преди да си влязат в ролата, някой трябва да им напише нужния софтуер, без значение по какъв бизнес модел/лицензиране.
За разлика от пропиетарния бизнес модел, тук вече се използва обратния метод! Някой програмист или фирма създава някаква малка програмка, в повечето случаи за лични нужди и я споделя за общо ползване. Друг, който има същите нужди я разглежда и решава да я ползва и си я ползва, но той не е програмист, а има нужда от някаква дребна функционалност с която да се допълни тази програма и се свързва с програмиста, разбират се колко ще му струва да се допише и я получава. Или, ако разбира, може сам да си я допише и да предаде кода на собственика на програмата да го вложи в новата версия. Така тази функционалност става достъпна за други ползватели на софтуера и се появява и друг, който е склонен да плати за допълнителна функционалност и така вече софтуера се развива, а програмиста си осигурява един сигурен и постоянен доход, но, ако идеята му е била добра, популаризирала се е и е възприета от повечето потребители. Ако не е била добра, проекта отива в забвение и умира. Както често се случва и е неизбежно, след като се създаде нещото си и се развие идеята се получават и спорове относно развитието на първоначалната идея и технологиите и тогава вече се появяват и форкове на проект. Форковете обединяват нуждите и желанията на различни групи и първоначалния проект тръгва в различни посоки.
Често нови в Линукс света коментират, че за Линукс нямало богат избор от софтуер! Да, наистина няма и за това от изложеното до тук си има причина! Че безплатен обяд няма, а хората се групират около една или няколко идеи и ги ползват и развиват заедно.
Общото между производството на физически продукти и интелектуални продукти е, че се прави с цел реализиране на печалба, но няма вариант първо да се плати, а после да се покаже и произведе! Винаги някой първо трябва да вложи труд или средства за да реализира нещо, а после, ако правилно е преценил желанието на пазара да получи и печалба или труда му или вложените средства да отидат на вятъра.
От едно известно време ни се налага, че бизнес се финансира само с кредити, но в доброто старо време, когато имаше по-силна конкуренция на идеи, всеки бизнес се развиваше чрез ре-инвестиране на част от печалбата за развойна дейност или увеличаване на производството. Няма вариант да се направи собствен бизнес без инвестиция на труд или средства! Най-логичното е, че ако би могло и наистина се получи, то какъв е смисъла после да се инвестира, след като и без инвестиции бизнеса си печели!!!?
Не всички, които се занимават с компютри развиват и бизнес, но тези принципи най-основни трябва да се знаят и разбират, защото в последствие спестяват много нерви. Ако софтуера се ползва за бизнес, то разработчика на този софтуер в малка или по-голяма степен се явява и партньор на бизнеса и трябва да се отчитат и неговите интереси.
Аз лично, в днешното глобално производство и търговия, за малки и прохождащи субекти в този голям бизнес виждам най-големи периспективи в ГПЛ бизнес модела, но трябва да се разбере, че лицензирането не е просто някаква защита на някаква си интелектуална собственост, а преди всичко бизнес модел! Бизнес модел в който някой печели и трябва да печели за да има стимул да развива продукта/проекта, а този, който го ползва под една или друга си плаща за това, че ползва нещо на пръв поглед безплатно и, ако иска допълнителни функционалности или подобрения, трябва под една или друга форма да си плати, защото безплатен обяд няма!
От всичко казано до тук, целия този спор Линукс вс Уиндоус става просто излишен! Това са 2 еко системи със напълно противоположен бизнес модел и със съвсем различна насоченост! Уиндоус е възникнал като десктоп система, персонален компютър, а в последствие му се добавят функции за предоставяне на услуги, а Линукс е възникнал като система за предоставяне на услуги, а в последствие му се добавят функции за десктоп. Още дълги години Уиндоус ще е по-добрия десктоп, а Линукс ще е по-добрия сървър!
Тук вече можем да намерим и друго логично обяснение за това, защо Уиндоус е по-разпространената ОС! Бизнеса е този, който развива и инвестира в развитието на софтуера. В една фирма примерно, всеки един компютър е машина със строго определено предназначение на която се извършват малко на брой операции, но с голяма интензивност и за много от работните места Линукс десктопа вече приложим, защото има достатъчно добри алтернативи на софтуера за Уиндоус, но има и приложения за които Уиндоус е незаменим, но в домашни условия, където един компютър се ползва с много предназначения, Линукс има още много да догонва, а и да не пренебрегваме създадените навици. Масовия потребител не може нито Линукс-а, нито Уиндоус-а да си настрои сам и ползва услугите на специалисти, а те са платени. Масовия потребител не го интересува каква е ос, когато си плаща на специалист да му я инсталира и настрои за да си я ползва удобно. Докато Линукс потребителите и специалистите съветват новите потребители да ползват конзола, дори и добрите идеи заложени в системата ще бъдат отхвърляни и хората ще си ползват Уиндоус дори и за неща за които Линукс е по-доброто, а не по-евтиното решение!
П.С--- Цял ферман написах и дано повечето не само го прочетат, а и вникнат в нещата! Още много може напише и обсъди, но ще го оставя за после.
Автор
Тема: За бизнес модела заложен в GPL лицензирането и други неща в света на Линукс (Прочетена 27578 пъти)