Не зная, какво имате против китайците и това, дето произвеждат. Аз съм им най-големия фен.
Не сте ли чували приказката, който плаща, той поръчва музиката. Някой от вас занимавал ли се е почти директно с китайски производител? Едно ще кажа! Там можеш да си поръчаш, каквото поискаш качество. Понеже тук се сравниха цени на китайски колички за децата и от другаде... Ами да, качеството струва повече пари. Но не и толкова, колкото си въобразяват повечето хора. Видях, как евтиното може да е добро, та и по-добро от много западно производство. Говоря, от първа ръка.
Работих преди години за една фирма, която внасяше електрически инструменти от там. И работех в сервиза. На всякакви неща съм се нагледал там. Имаше един специалист, който дойде за някакъв ремонт три-четири пъти. Хвалеше се, че от 35 години се занимавал с такива ( не знайно какви ) работи. И всеки път идваше с потрошена машина. А други хора бачкаха с тях и пари изкарваха. Някои от машините изобщо не идваха за ремонт. Ама изобщо. Имаше един пич, дето си я беше купил едната, щото му се прецакала неговата, а трябвало да довършва нещо за клиент. И понеже евтинка изобщо не я жалил след въпросната поръчка, но му изкарала три години. Хилядарки изкарал с тази машина. Та, както вече казах, на китайците можеш да поръчаш, каквото поискаш качество и ще ти го направят. Нито са неспособни, нито не знаят, какво правят ( т.е. само копирали ).
Разказвал съм тук, как им продавах на тези мойте шефове стоката. Е в магазина се запознах с един, който внасяше също от Китай, но продава в цяла Европа. Продаваше материали. Ходил е в какви ли не заводи и като ми разказваше, направо беше възхитен. Очите му светеха като на малко дете. Та при него общо взето същата работа. И той изискваше качество, защото работеше със западняци. Нито веднъж не са го провалили китайците.
Та нарицателното за нещо калпаво, дето си го имаме тук в България - китайско - не се е появило от никъде, но не са виновни китайците, а тази, дето са поръчвали стоката. Искали са максимална печалба, ето ти максимално евтино.
Не зная, как определяте цяла една нация, че не могат това, не могат онова. Могат. Навсякъде по света има способни и кадърни хора. Има един проблем при нас в момента, дето си говорим. Гледаме нещата от нашата си гледна точка. На потребители. В онази фирма, дето работех, аз също не съм говорил с китайците. Случваше се през човек. Аз му казвах на него, той говореше с тях и им обясняваше, какво искам. Нещо друго също ще кажа за китайците. Шефовете ми, дето директно работех с тях, собствениците на фирмата, съм ги питал, как се правят нещата изобщо, щото целия свят търгува с тях, а те ми викат: ами договаряш се с тях и така. И след въпроса ми, ако има проблеми, пред кой предявяваш претенциите си, щото това е на другия край на планетата, пък и не им зная съда там, как функционира изобщо? Отговорът беше много прост и много ме изненада. Мойте шефове не подписвали договор, а всичко било устни договорки. С производителя. Ако има проблеми, пробват да ги решат по телефона, ако продължат проблемите, търсят си друг производител. И онези спазваха договорките, щото губят клиент. Не ги интересува колко си голям и каква част от продукцията им купуваш. Конкуренцията е жестока и никой не си позволява да губи клиенти. А и са по-почтени хора. Което е основното в случая, това да е възможно. Не е като да няма проблеми. Виждал съм им невярващия поглед на моите шефчета и реакциите им на незнайно какви неволи, щото не ми се отчитаха за проблемите си, но после се оправяха нещата. По телефона или с имейли. И докато съм на тяхна територия в момента да кажа и друго. Ако искате двуцифрен милионен бизнес, когато ви тръгне, не го оставяйте на самотек или само да го поглеждате. Всеки ден трябва да сте първи на работа и последни да си тръгвате. Въпросните ми шефове работеха най-много от всички. И имаше защо.
В момента няма нито един бизнес, който ако му се отвори шанс, да пропусне да се намърда на китайския пазар. Няма такъв. Включително финансов. За мен това говори достатъчно. Аз мисля да науча китайски при първа възможност.
А относно, колко ниска е цената за вътрешния и външният им пазар... За цени също имам представа, щото съм виждал документите в онази фирмичка. На колко се купува от Китайците. И ми е ясно едно. Всички западни производители, които не са фалирали, не им се е случило по една единствена причина. Алчността на търговците. Каквото и да внасяш от Китай, го пускаш на цена, по-ниска от тази с която е свикнал пазара, за да дойдат клиенти и при теб, пък ако може и само при теб. Няма значение, колко евтино можеш да продаваш. Натоварваш цената толкова, колкото пазарът може да понесе. Това е. Ако продаваш с нормална надценка... Може и никой да не ти купи, щото никой няма да повярва, колко е евтино и поради тази причина ще си мисли, че продаваш пълен боклук. Ще направя една бърза сметка... Ако моите шефове продаваха с нормална надценка, а също и крайния търговец после, щяхте да можете да си купите бормашина 500W за под десет лева. Хубава. И като казвам хубава, наистина такава. Повярвайте ми, имам опит в преценката, а и такава имам у дома. Не е мръднала. Дори не ми се е налагало да си ползвам деветстотин ватовата.
Дерат ни кожите по всички направления. Да си знаете
Вече като влизам в магазина и като зная, как се образуват цени тук... Понякога ме хваща яд на всичко.
Търгувал съм със западняци и западните им стоки и съм бил щастлив, ако мога да сложа петнадесет процента над покупната ми цена. Но тук вече говоря чисто за търговия, която няма нищо общо с производителя, не знайно колко далеч. Какво видях покрай това обаче. Никой не се интелесува, от къде идва стоката. Повярвайте ми, никой! Всеки гледа да му е изгодно на джоба, а като си я получи, да е доволен за качеството, за което си е дал парите. Някакво съответствие да има. Няма такова нещо като геополитика, което го мъдрим тук. Всичко е борба за пазари и движение на пари. А в днешния свят парите са мощ и власт. Китай върти страшно много пари. Ама страшно. Истината е една. Зпадния свят почти няма какво да предложи вече. Може би единствено финансови операции, щото Лондон и Ню Йорк са все още най-големите финансови центрове на планетката ни. А, може да предложи пазар, за азиатската стока. Дано да е достатъчно! Ха, ха, ха
Кого заблуждавам? Много са ми полезни разговорите с вас. Сега осъзнавам и в какво доскоро още западът превъзхождаше изтокът. Военната мощ. Да, ама Китай разработва свое пето поколение изтребители, наред с всичко останало. Не зная, колко са добри и колко стават за нещо, но факта си е факт. Другия факт е, че производствените мощности на света са там. До голяма степен. Като казвам, че много пари минават през китайските ръце... Ето това правят парите. Интересно ми е, какво ще направи западът, за да спре икономическия натиск на Азия. Както вече казах, западът не е фалирал, защото стоката от азиатските производители се продава на донякъде съпоставими цени с тази на западните. Поради алчните търговци. Но, ако поради някаква причина това се промени, а то ще се промени, неизбежно е, какво става със така превъзнасяния запад? Фалирали фабрики и заводи, безработица, стагнация. Всички яйца на западния свят са в една кошница. Тази на азиатците. Те я носят. Заводите, много основни ресурси. И Тръмп се готви да почва икономическа война с тези, щото вече за истинска не му стиска? Смешник. Това не му е джуджето Садам, дето пробваше да търгува с евро и послужи за назидание. Какво ще се случи, ако китайското правителство реши да национализира заводите? Ще ви кажа. Нищо. Както не се случва нищо и ако сте компания за милиарди и се опитате да предявите претенции пред китайските власти, че китайски производител ви копира не само продукта, но и слага вашата марка на него, за да си го продава. Което се и случи на практика. На китайците просто не им пука. Положението е следното. Китайците могат без нас, но ние без тях, не. Ако нещо сериозно се случи, спре ли изтокът да доставя стоките си, сме живи умрели.
Има си думичка за това. Хидравличен деспотизъм. Основните потребности на хората, като вода, храна, енергия и подслон са съпоставими с това, да им дадеш нещо евтино, без което след време не могат да живеят, защото цялата им култура се опира на това и единственото, което ти трябва за да ги управляваш след това, е заплахата да врътнеш кранчето. Става интересно, ако в допълнение на това, те не могат да направят нищо, за да си го вземат. Дори със сила. Това в момента се случва с Азия и западния свят. Азия се въоръжава и то самостоятелно. Биха ни без бой.
И като сравнявате американски и руски изстребители, не забравяйте военния опит на Русия покрай втората световна война. Спомнете си за Т-34. Целта на руснаците тогава е била само една. Конструкция, позволяваща бързо и евтино производство и максимална възможната ефективност за средствата, с които разполагат. И е имал скорост и маневреност, каквито е нямал никой друг танк. И това е бил най-добрия танк за времето си. Ако някой си мисли, че това е забравено от руснаците много се лъже. Искам да видя, как двадесет f-22 се справят със седемдесет су-35. Защото това е горе-долу съпоставимата бройка като цена. На су-35 му липсва само невидимост, за да е пето поколение изтребител. Превъзхожда всичко по маневреност и скорост.
Нещо последно да добавя. Липсата или ограничението на ресурси не означава, че не си способен да направиш нещо. Не си напъваш мозъка, когато имаш предостатъчно, а когато имаш недостиг. И тогава постигаш по-добри резултати. Показал го е опит с децаа преди много години, на които било казано, че ако успеят да прекосят празна стая, без да докоснат пода, ще получат шоколад. Децата го направили, като използвали захвърлените наблизо въжета и дъски. При следващия опит разполагали с два пъти по-малко материали с които могли да направят нещо. Трябвало им по-малко време, за да намерият решение и прекосили стаята два пъти по-бързо по новият начин. Та руснаците са си научили урока. Също можете да видите потвърждение на това и в една Германия. За да разберете, защо в момента са такава икономика и такава индустрия, само трябва да си спомните, че след края на ВСВ страната им не е имала нищо. Буквално.
