Анонимко, а?!
Извади си сърпа и чука от задника, да видиш, че по-добре се живее така.
Единствените хора, привърженици на старото време, които познавам, са мързеливи. И то дори не всички мързеливи хора, които познавам, а само тези от тях, които не ги интересува нищо в този живот. Така, че предполагам анонимния е от тях и сега му е по-лошо.
Много си се объркал! Точно от онова старото време останала приказката, че на работата ще си починем, а в къщи че си отработим!
По онова старото време, моите родители гледаха 500 квадрата покрита площ оранжерии и само от тях изкарваха за 3 месеца колкото заплатите си за цяла година. Аз и сестра ми бяхме също ангажирани да помагаме. Други имаха доста по-големи оранжерии! Някои отглеждаха животни и имаше държавна политика за изкупуване на мляко и за клане за месо. Тези, които от личното си стопанство предаваха млякото на сердиката получаваха пари за това и фураж. Доста шлосери развиваха занаятчийска дейност. Само миньорите странична работа не хващаха, щото вземаха големи заплати, които пропиваха.
С пари от оранжериите си купихме чисто нова жигула по втория начин, носех дънки и дънкови ризки от кореком, видео си купихме, когато само тиражиите имаха, цметен телевизор също от кореком Шарп с дистанционно с кабел 
! Имаше възможност да се работи, да се печели и да се купува всичко хубаво.
Днес от боклуци хубавата стока трудно се открива, а колко от хората могат да си позволят дори и боклуци и дори и с повече от 8 часа бачкане е друг въпрос.
Направо викаш да вдигаме обратно Берлинската стена.
Затова трябва да сме сигурни, че рашките го духат - за да няма мобилизации.
Глад бой и санкции.
А жена ти от коя Украйна е, ако не е тайна?
Иначе беше романтика - чакаш 10г. за панелка и 10 за Москвич и мечтата ти е да станеш партиен секретар.
С $13 млрд долара заеми и г*за под наем на рашките - можеше билетчето да е и 1ст.
Към 25000 лева беше чисто нова Лада, като си купиш ред от някой, дето е чакал
, ама имаше възможност обикновения работник да ги изработи тези пари. Както казах я от оранжерии, я от животни или по друг начин.
Всички предприятия осигуряваха жилища на работниците си. Моите родители със заплати 300 лева на майка ми и 400 лева на баща ми, обикновени работници без връзки плащаха 17 лева наем за панелка 3 стаи и кухня, 80 квадрата. 5 години преди демокрацията им разрешиха да си я купят за 10000 лева. Други с пари и желаещи да живеят в собствено жилище се включваха в кооперации. Едни такива 4 етажни с гараж, мазе и таван с по 3 или 4 входа. 120 квадрата апартамент излизаше към 28-30000 лева, но даваха и кредит с 1-2% лихва. 120 или 140 квадрата май беше максималното разрешено за самостоятелно жилище. И по онова време, тези 1-2% лихва се струваха много и всеки бързаше да си погаси предсрочно кредита, ама нямаше наказателни лихви за предсрочно погасяване.
Децата в повечето семейства бяха мобилизирани да помагат с каквото могат и за това нашето поколение е научено на труд за разлика от младите. Не ни липсваше и време за игри.
Жената е от едно село на 100-тина километра от Киев, Гмирянка. Не е от тези размирните райони. Всяка къща по 5 декара двор има, а някои по повече
.
