« Отговор #96 -: Dec 17, 2018, 10:13 »
Най-старата азбука (и език) се казва Ватан. Той е почти доказан. Напълно е недоказан, но е доказан с това, че човека, който изнася тази информация е гонен, малтретиран и убит, а творчеството му е систематично унищожено. Едно от първите неща, които правят фашистите, когато нападат Франция е да доунищожат това, което самите французи не са успели (имали са скрупули).
Този език Ватан се казва, че произлиза от Атлантида. И изненадата е, че дори той не е най-стария. Има още по-стар, който се пази в Тибет, но тибетците не искат дума да обелят и го пазят като очите си.
Интересното на Ватан като език и азбука е, че наистина може да бъде намерен във всеки съвременен език (и особено в диалектите). Това го прави твърде различен от изкуствено конструирания индо-европейски, който никога не е съществувал и никъде не се е приказвал. Той е просто една регресия, една матемитическа вероятност. А Ватан е жив и до днес (през другите езици).
=*=
През годините, в които съществуват хора тип Спароток се чудех, кое не е наред с тях. Не е наред патриотизма им.
Този патриотизъм ги тласка да казват: най-старото това, най-старото онова, всичко е тук. Ние сме началото на света. А това не е точно така. Първо не е изненада тук да се откриват „най-стари материални неща“. През ледниковия период само тук и във Франция живея някакви хора. Сиреч било е що годе годно за живот единствено в част от днешните френски земи и по-южните части на балканите. Затова абсолютно всички днешни, европейски народи могат да намерят някакви връзки с траките. Други хора просто не е имало.
Това, което забравят хората тип Спароток, е че с Европа и близкия Изток света не свършва. Ние наричаме Европа стария свят, но това е по-скоро най-новия със сегашното му продължение отвъд океана, за което пък често забравяме, че има и южна част.
И непрекъснато забравяме, че имаме цял потънал континент (или по-скоро голям остров), където е имало цивилизация, която твърде вероятно (без технологичната част) е била доста по-развита от днешната.
=*=
Но най-големия проблем на тези хора го каза Бота в предното си мнение. Какво ще е това величие, ако днес си пълен простак?
Някой западняк се беше изтървал нещо, в смисъл, че който няма, какво да покаже днес, търси нещо в миналото. Но това е самозалъгване.
=*=
Да уточня и за българската православна църква. Тя винаги е била православна, сиреч гръцка. Била е такава още при Борис, който я създава. Еретиците не са българите, а македонците.
Ние винаги сме били православни.
Аз в тази връзка направих само една спекулация и то от двадесети век. Когато нямаше Интернет, добре знам, какво се говореше в една българско, християнско семейство. Израснал съм в такова. Направих спекулация, че това винаги се е говорело в християнските семейства. Колкото и да се напъвам не мога „да върна“ лентата по-назад от малко преди освобождението. Просто толкова поколения (около четири) се помнеха в родовата ни памет.
И аз всъщност дълги години живеех с мисълта, че съм православен, като със същата мисъл са живели поне шест поколения преди мен.
Но две хилядната най-после настъпи и с нея информационния век. Не в самото начало, но по някое време взех да се интересувам по-дълбоко за православието. Всичко, което откривах за православието влизаше във все по-остър конфликт с това, което мен са ме учили.
Същинското пречупване дойде на един Димитровден. Заслушах се в това, което говори (пее) попа на празничната литургия. С невероятен потрес установих, че нещата, които съм научил за православието не са просто вехти архиви от отдавна забравени събори. Те са живи. Същите глупости поповете и днес изказват в обредите си. Открих ги буквално навсякъде включително в сватби, кръщанета и погребения. Има ги на всяка крачка.
И се запитах, как е възможно човек да ходи цял живот два пъти седмично на църква и да не забележи, че това, което говори (пее) попа и в това, което вярва, няма никакви допирни точки.
Нямам логично обяснение. Единственото ми обяснение може да бъде, че българския народ (още преди да стане нация) е почнал да вярва, в това, което са му говорили македонските попчета, а на гръцките просто не е имал никакво доверие и не ги е слушал.
Още по-интересно е, че турците убиват нашата църва и то веднага. Но не убиват македонската ерес. И съответно през почти цялото робство, македноците разпространяват вярата си на наша територия. При това го правят без трудност, защото като територия сме били едно, като език, култура, потекло пак сме били почти едни и същи.
Така се оказва, че около хиляда и деветстотин години македонците намират съмишленици сред българите. А гърците, които изостават с осем века в инвазията си, така и не успяват да изкоренят ересите. Успяват едва – двадесет и първото столетие, когато най-после са оставени необезпокоявани от държавата. Но пък това довежда до пълен атеизъм сред народа ни.
И ако ме попитате, кое бих предпочел, атеизъм или гръцко сектантство, много трудно ще ви отговоря.