На Кайосерата им харесвах печатащите устройства. Ама пък за тях не се намират евтини мастилници, та това е огромен проблем. Не знам дали все още ги внасят с тоя недостатък.
=*=
Джет напълно съм съгласен с тезата, че света много обича да се оправдава с някой и някой да му е виновен за собствените грешки. В момента актуално да е да се оправдаваме с „лошите американци“, без да познаваме нито един американец.
И това важи не само за нас и не само за арабите.
Обаче в твоята статия намерих и един цитат, който ми навя странични мисли.
Там, където основен приоритет са парите и издигането на небостъргачи, свободата на мненията, независимите проучвания и познанието са третирани като най-голямо престъпление, няма място за истински журналисти и учени.
Това звучи като присъда за западния свят и за света изобщо. В момента поради неизвестна ми причина се счита, че парите са някакво благо. А не, че са просто разменно средство подпомагащо битието. И понеже се смятат за благо, има стремеж за натрупването им. А този стремеж води до това, което пише в цитата и много по-лоши неща.
Ако света не осъзнае, че парите не са благо и не бива да бъдат трупани, то ще си мечтаем (по-скоро внуците ни) Армагедон наистина да беше дошъл.
Забелязвам, че винаги в човешката история е имало стремеж за трупане на пари, но никога досега света не е бил толкова интернационализиран, че да бъде наричан „световно село“. Вярно е, че този термин го роди Интернет, но той отдавна получава потвърждение не само във виртуалния свят.
В момента реалния свят е зависим от виртуалния и това е присъда номер две за края му. Например, аз не мога да се движа по нашите родни пътища, защото нямам банкова карта, с която да си купя „електронна“ минетка. А алтернатива не ми е дадена.