Имам някакви възражения.
"Нямането на пазар" си означава нямане на пазар и нямаш цялата планета на разположение Всяка държава си гледа своята колибка и не допуска външни играчи. Митата са именно инструментът за регулирането на външно завземане на вътрешния ти пазар (правиш крайната цена на стоката неконкурентна, а разликата пак остава в държавата).
Към онзи момент пазара не изглеждаше като сегашния. В тоя смисъл си прав. Аз също го написах в своя коментар към същото изказване.
Но днес ситуацията е различна. От много отдавна (преди разпадането на СИВ) има нещо наречено СТО (Световна търговска организация). Нейната цел е да воюва срещу протекционизма.
=*=
Понеже това е важен въпрос се спирам и влизам в повече обяснения. Ако човек слуша политиците, научава, че нещото наречено „протекционизъм“ е нещо хубаво.
Необходимо е да се обясни точно, какво е това и защо изобщо съществува свободен пазар.
С две думи Мейк го казва. Това са всевъзможни методи, с които държавата се опитва да помогне на местни търговци. Митата са едно от най-известните неща. Но има много други чак до данъчни и законови мерки.
Нещата винаги опират до едно и също: изолационизъм. За да се налага държавата да подпомага местни търговци, това означава, че те не са достатъчно добри спрямо световните. Целта на цялото упражнение е да им се даде време, те да „заякнат“ и да опитат да се преборят за външни пазари, което пък на свой ред ще доведе до повече събрани данъци.
Разбира се последното е само на теория. Никой търговец, никъде по света не плаща данъци. Плаща се точно толкова, колкото е по-неизгодно да се избегне, отколкото да се плати.
При това не говоря за незаконни дейности.
Това може да звучи като много добра оферта, но за населението е набутване и отгоре. Първото, което се сеща всеки е работодателите. Ако на местния пазар на труда не се допускат външни работодатели (а това е неизменна част от протекционизма), то той обезателно се влошава. Емпирично може да го потвърди всеки със стаж от преди 2006-та. Годината е условна, започна около две години по-рано.
Това е така, защото работника по принцип е в по-неизгодна позиция. Но, когато няма и конкуренция между работодатели, положението му се затруднява допълнително. С други думи казано: няма избор. Работи за малко при отвратителни условия.
Второто не е толкова очевидно, но е на всяка крачка. При липса на конкуренция от външни търговци, населението допълнително обеднява след казуса по-горе. Това е така, защото освен от работодатели той е лишен от избор за стоки и услуги. Това пак е видно за всеки бил потребител преди условната 2006 год.
Имаш по-малък избор на по-високи цени. Достатъчно е да се влезе в произволен супермаркет на чужда верига. Там основно се продават родни стоки. Но те са на по-добри цени, отколкото в друг магазин. Освен родните стоки има и чужди.
Последното е доста видно в Русия. ЕС поради някакви причини забрани на отбрани, руски бандюги (странно, че Путин не е сред тях) да пътуват из него. В отговор РФ вдигна митата за стоки от ЕС. Тези стоки изчезнаха от магазините и социализма надзърна от празните рафтове.
Сиреч само факта, че няма протекционизъм направи автоматично населението по-богато дори това да не се беше отразило (а се отрази) в заплатите.
За търговците протекционизма също е зло. На пръв поглед може да изглежда като рай. Те могат да плащат, каквито искат заплати при каквито условия на труд желаят. Могат да продават, на каквито цени не ги е срам. Никой за нищо не може да ги спре да правят, каквото искат.
Но това е само на пръв поглед.
Ако наложиш мита на някого, той ще ти отвърне със същото. Ако го спреш да пътува в твоята страна, той ще те спре в неговата. Каквито и ограничения да поставяш, той ще поставя реципрочни. Става състезание.
Ако не можеш да правиш преводи към една страна, ако не ти дават виза да я посетиш, ако няма кораб, влак, самолет, който да ходи там и да пренася стока, какъв точно бизнес можеш да развиваш?
А когато е трудно до невъзможно да излезеш навън, какво можеш да правиш? Можеш да работиш за вътрешния пазар. Зависим си от него. А той е зависим от? Държавата. Така ти ставаш неин заложник.
Все още ли има някой, който смята, че за търговците е добре да има протекционизъм?
Политиците като говорят за това, разчитат, че никой не разбира, за какво говорят. Когато някой все пак спомене, че това е влизане в спирала на ужаса, те (Тръмп и сие) започват да увъртат, че са временни мерки.
Искам да припомня последните „временни мерки“ до какво доведоха. Наричаше се ПСВ. ПСВ завърши с ВСВ. Ей до това водят търговските войни.
В това сме навечерието и днес, когато от всякъде ни говорят за консерватизъм, протекционизъм, патриотизъм и всякакви отживелици. Тези хора буквално се опитват да върнат историята назад. Няма нищо по-ретроградно от протекционизма.
=*=
Засега описаното горе все още не се е върнало, затова все още можем да говорим, че имаш достъп до световния пазар. А с наличието на Интернет като съобщителна система, нещата са още по-лесни, от когато и да било. В тази връзка 4096 е прав. Но не така изглеждаше в перспективите на 1989 год.
Те имат огромен вътрешен и външен пазар. Малките държави не могат да имат голям вътрешен пазар и за това винаги трябва да се стремят към външния. Колкото по-голям ти е плюсът между износ и внос, толкова по-богата става държавата.
Този вътрешен пазар освен другото трябва да е платежоспособен. Интересно, това, как ще се случва, ако в икономиката не влизат свежи пари? В тази връзка Китай забогатява именно защото е ориентиран към износ, а не защото има невероятно население. Това е по-скоро казано не към Мейк, а по-прежде говорената тема, какво ще стане, ако има търговска война между САЩ и КНР.
В последното си изказване в youtube канала си, бойко казва колко е бил БВП на БГ през кумунизма (немците му го казват понеже явно тук такава информация не се е събирала по онова време ) - 7.5милярда долара. Смятай колко пари (с реална стойност) е имало в БГ (никви). Така че вътрешните инвестиции отпадат
Външните инвестиции пък няма от къде да дойдат, когато си непривлекателен и развитите държави те смятат за бананова република .
Тук е основното ми несъгласие с Мейк. Изказванията на Тиквони не са коректни. Разбира се той е обикновен мамут, не е виновен. Написано му е на листче. Ама тоя дето го е писал, е обикновен боклук и лъжец.
Колкото и зли демони да бяха комунягите, което не съм спирал да повтарям, те имаха едно не лошо стопанство. В доста отношения беше водещо. Тук някой наскоро припомни зеленчукопроизводството ни. И не само. В тежкото машиностроене също имахме успехи. И на много още места. За разлика от китайците ние не правихме машиностроене с инструменти от каменната ера. Имахме огромни заводи за това.
Не могат да се сравняват цифри по абсолютни стойности. Както не може да се сравнява, че билета за автобус бил 6 ст., пък сега е 1,5 лв. Сравнението трябва да е релативно. А това е така, защото има нещо наречено инфлация. Инфлацията е непрестанната намаляваща величина на парите наричана покупателна способност. Сиреч инфлацията и дефлацията (рядко явление) отразяват промяната в това, което можеш да купиш за едно и също количество пари от една и съща валута.
Инфлацията далеч не опира само до българския лев. Така е и за щатския долар. Така е за всички валути. Затова осем милиарда през '89 не е същото като същата сума през 2019.
=*=
Външните инвестиции са ми най-голямата болка. От една страна да има инвестиции в една страна е нож с две остриета. Когато ги има, това означава, че стопанството се развива добре и има добри условия за търговия. От друга страна значи, че местното стопанство е бедно и ще бъде обезкървено допълнително. Най-добрата ситуация е да има инвестиции, но или да има собствени по-големи навън, или да има огромно превишение на износа над вноса. Тогава всичко е наред.
Нямането на никакви инвестиции е нож с едно острие. Острието забито в сърцето. Ако няма никакви инвестиции, това означава, че нещо генерално е объркано и пациента е изпуснат.
Между другото нещо, което означават външни инвестиции е и модернизация. Не, че е невъзможна с вътрешни инвестиции, но е далеч по-трудна в случаите, когато е постижима.
Да не се бърка иновация с модернизация. Второто е изпробвано и работи. Първото е прототип, за който не се знае дали е жизнеспособен. И в крайна сметка, това, което влиза в употреба, често е далеч от тази първоначална форма.
Може би всичко, което имам да напиша, вече е ясно и няма защо да го пиша.
Нашата икономика е умираща. Такава е доста отдавна (30-40 год.) с периоди на подобрение. Но напоследък става все по-зле. За последните десет години на практика почти всяка външна инвестиция е изгонена. Така икономиката е в застой и не влиза нищо ново.
От друга страна платежния ни баланс е изключително зле. Платежен баланс е една цяла наука за отделен учебник (имал съм такъв), но за нашите скромни критерии ще значи съотношението между внос и износ. С две думи, от нас изтичат повече пари, отколкото влизат. И то доста повече.
Така прехвалените помощи (на практика субсидии) от ЕС и гастербайтерски пари, отново изтичат навън по-бързо, от колкото са влезли. Обезкървяването до какво води, не е необходимо да казвам.
===
Между другото, не, че е основния проблем, но се роди нов вид гастербайтерство. Това е, когато отиваш навън да поработиш, връщаш се да харчиш, като допълнително източваш социалните фондове за това, че си безработен. Последното преди година решиха да го борят, като направиха системата още по-безсмислена. Казва ви го човек, който има двойно повече „стаж“ като безработен, отколкото като трудоустроен.
Последното пак не е най-големия проблем. Но понеже далеч не съм само аз, това означава, че повечето, които са във възраст под 50 год., никога няма да се пенсионират.
===
А болката ми не е толкова, че стопанството ни се сгромолясва. За 1 300 год. това се е случвало удивително често и сме му свикнали. Ще изстрадаме и този път.
Болката ми е в отговора на въпроса, защо няма външни инвестиции? И даже го написах. Те бяха изгонени. И това не е теория на заговора. Защото ние уж сме добро място за инвестиции. Но те не се случват.
Това е само един от малкото нагледни примери, как чекистите си правят, каквото им скимне и как после горко ще съжаляваме.