Не вярвам, че кармата е неотменима. В един свят, в който властва математиката и суровите закони може би кармата ще е сила. Обаче не така стоят нещата. Казано е, че ако се покаеш, грефовете ти ще бъдат простени. Ма истинско разкаяние за грешките, не пост и молитва. С медитация може би ще постигнеш вътрешен мир или равновесие, но до там.
Тук ще дам моето търкуване на кармата, разкаянието и прошката, ще опитам да дам и разбираеми примери.
Значи, първо едно уточнение, най-често под карма (закон за причина и следствие) се разбира възмездие за минали извършени деяния. Това добре, има обаче и същото нещо, но насочено към бъдещето - бъдеща карма/съдба.
Тук е едната степен на свобода спрямо кармата, с мислите, думите и действията си ние сами създаваме бъдеща карма (и така имаме свобода какво ще получим в бъдеще). Няма пълна предопределеност
Друго важно нещо е да се отговори на въпроса, дали въобще може един човек да изплати
сам цялата си карма. И според мен отговора на 99 % е не - не може. Например, Хитлер който е отговорен за смъртта на десетки милиони колко пъти може да умре за да изкупи тази си карма и сами можете да си намерите много други подобни примери.
Тук някой друг (много по-висш) тярбва да поеме/изкупи тази карма, иначе ще се наруши равновесието в света. Знае се кой е взел на себе си греховете (голяма част, тези които хората не могат сами да изплатят). И целта е хората да имат възможност да продължат да се учат и да напредват
Да се поучи някой от грешките си може да стане основно по два начина:
1.Да упорства в решението и действията си и така след време ще получи
съответната реакция и тогава евентуално може би ще разбере закона
и ще направи нов избор или пък ще продължи по стария начин, но и последствията ще стават все по-тежки
2.Да успее да разбере закона преди действието и да си спести страданията като не върши това което не иска да му се случи на него
(тук се крие една част от мъдростта, не знанието или интелекта).
И стигаме до "разкаянието" ако то е истинско и искрено значи урока е научен (чрез страдание или разбиране или по-малко от двете), но урока е научен и следователно някаква част от още "неизплатените дългове" може да бъде простена и така да се продължи напред.
Тоест "прошката" следва "разкаянието", не виждам как може да бъде по друг начин
Другата прошка може да бъде само по благодат, като дар
За пълнота ще спомена че има и едни други сили които могат да поемат част от кармата на една "предимно зла" душа, но цената за тази услуга е прекалено висока (личния дълг се увеличава неимоверно
).