« Отговор #1580 -: Jul 01, 2021, 11:20 »
Проблемът с Holywood е голям според мен.
От една страна миналата година не са работили. Изпофалираха. Трябва сега тази година бързо да направят едни големи пари та да покрият поне част от загубите. От тази гледна точка ваденето на blockbusters е оправдано.
Но, проблема започва много по-рано. Това е проблем на повече от десет години.
Филмите са зрелище. По-голямо зрелище, печелиш повече. Но и харчиш повече. Думата showbussiness се превежда точно като „търговия със зрелища“. И когато станеш прекалено алчен сметката почва да не излиза. Това е за всеки вид търговия от фондовите борси до бабата с разсъда домати на тротоара.
С други думи — просто прекалиха.
Като говорех за Отмъстителите, че съм гледал първите две серии, се сетих, че май не съм. Май гледах първите две на Трансформерите. Ами то изобщо не се разбира, какво се случва в тези филми. Наблъскани с ефекти, единия ефект покрива другия, който покрива третия, след това петия, десетия, всичкото накуп и крайния резултат са размазани цветове, сякаш си на незнаен брой водки.
Имаше един филм на сестрите Вачовски, който се казваше „Изгряващия Юпитер“. Не бях гледал техен филм след „Матрицата“, а тогава бяха още братя. Беше ми любопитно, какво са направили. Към онзи момент в града нямаше кино (вече отново има) и го откраднах през Маймунарника.
Много трудно, но успях да го схвана. Гледах го няколко пъти, за да установя, че всичко, което бяха заложили в „Матрицата“, тук беше докарано до крайност и, че това определено отново ще е трилогия. Последното може и да не се случи, защото май в прекаляването почти никой не беше разбрал, какво точно се опитват да направят и май е имал много лоши, финансови показатели. Демек почти никой не е пожелал да го гледа. А там бяха хвърлени колосални суми.
И действително така и не намерих¹ обективен анализ за този филм от някой, който го е разбрал.
Сетих се за този филм, защото в него имаше една сцена. Тя продължи няколко минути и представляваше бой във въздуха и на земята. После някъде бях прочел, че това е била най-дългата сцена от подобен тип до онзи момент в киното и невероятно трудна за заснемане. Докато гледах за първи път филма, аз изобщо не обърнах внимание на тази сцена. При следващо гледане я бях щракал буквално кадър по кадър и пак ми беше доста трудна за осъзнаване, като честичко връщах назад.
Тази сцена беше наистина уникална, макар когато го гледаш ясно да си личи, къде, какво са пришивали, за да се получи този резултат. И затова, им го признах, когато по-късно четях самохвалствата на сестричките по повод сцената.
Но също така съм напълно сигурен, че 99,9% от зрителите в кинасалоните, също като мен не са разбрали, че са гледали нещо и ако изобщо са запонили нещо от тези няколко минути, то е, че някой си е паднал на земята. И понеже от въпросното падане нищо не произтича, то дори това не са запомнили.
Ето тази сцена е диагнозата на цялата ситуация в киното.
=*=
А китайците наистина живеят на различна планета от нас и ние много трудно можем да им продадем, каквото и да било западно. Китай не е Япония. И дори в Япония и Ю. Корея, където всичко западно е на всяка крачка, то нещата пак са направени по техен тертип. Уж нещата са същите, ама само на пръв поглед.
Мога да кажа, че покрай моите деца напоследък употребявам страшно много манга и анимета. Манга корейска ми е минавала през ръцете, но на китайската не смея да посягам. Може това да е жанр за деца от пет до петнадесет, но един възрастен може да види страшно много неща в тях за самите народи. По това, как е направено нещото, а донякъде и нещата случващи се вътре, могат да се направят доста сериозни изводи. Нищо, че са детски филмчета.
Между другото такива могат да се направят и по Мики-маус, който е за същата категория, но западни деца.
=*=
Което ме връща на „Бързи и яростни“ и защо спрях да го гледам. Първите четири серии си бяха някакви екшъни за отпускане. Във втория филм даже Вин Дизел не участваше. Беше само онзи другия, изперкалия, който кой знае защо си е мислел, че в живота може да е същия, какъвто в този филм. За съжаление, защото беше готин, но резултата беше логичен и леко позакъснял.
Така се случи, че шестата я гледах преди петата. Просто я даваха по телевизията. Тогава вече почти бях спрял да гледам филми. И ми направи впечатление, колко тежкарски се държаха всички. По собствените им обяснения, огромната промяна в държанието им се дължеше на нещата случили се в предишната част.
Бях изумен от самочувствието им.
Веднага след като свърши се заех да търся петата. Трябваше да видя, какви неземни чудеса са ставали там, та да доведат до такава рязка промяна. Ами щях да припадна. В целия филм те непрестанно се държеха на косъм, като вадеха такъв огромен късмет всяка секунда, че беше нереално дори в най-смелите мечти.
Това в никакъв случай не правеше тези хора професионалисти в нещо различно от това да пускат фишове за тото. Това, че е трябвало да умреш около хиляда пъти за час и половина, но си оцелял, трябва да има обратният резултат. Трябва да станеш по-разумен и смирен. Защото на хиляда и първия ще си изстинал труп.
И в тая връзка не мога да схвана логиката да се обожествява Чарли Шийн. Да беше готин и аз го харесвах. Дори заради него съм си налагал цялата воля, за да изтърпя известното количество „Двама мъже и половина“, които съм гледал. Не са чак толкова много серии, но и аз съм човек, имам праг на поносимост.
Обаче живота на Чарли е една поредица от фатални грешки и показно, какво човек не трябва да прави и защо. Но вместо да ни служи за пример, какво и защо да не вършим, се превръща в точно обратното. И колкото повече време минава, толкова се засилва.
Аз свърших. Стига съм ви тормозил. Че накрая ще искате моето бананизиране. Ще трябва сам като скорпион да си отхапя опашката, че няма кой друг.
===
¹/ Може да е имало, но не ми е попадал. Света е огромен.