И това с любовта и обичта, аз го знам пък на обратно 
любов е когато искаш да взимаш и обикновено има сексуален подтекст, а обич е когато даваш и обикновено няма сексуален контекст.
Тук ще навляза малко в Щайнер, което не обичам да правя, защото той е просто един учен, а не духовен учител. Но той дава едно много добро обяснение за сексуалната енергия. Тя е позната под още много имена, от които най-много харесвам името Од на Хаусхофер, но се знае най-вече като чи/ки. Среща се като жизнена енергия, оргон и още десетки имена. Под мощта на тази енергия електричеството и атомния разпад са просто нищо. Всъщност точно в нея се крие начина за добив на така наречената безплатна енергия.
Та обяснението на Щайнер е, че тази енергия е толкова мощна, че ние не можем да я утилизираме в тялото си. Тя е навсякъде около нас и във всичко. Без нея няма живот, от което следва, че всичко е живо. И наистина в писмата си Христос поставя въпроса на съвременните учени, къде поставят границата на живота. В тези писма, той ги контрира, защото не чака отговор. На всяко от известните на учените нива (така де, ние не познаваме подквантовите светове, а и самите кванти познаваме слабо) той дава аргумент.
Не можейки да я оползотворим, ние възприемаме Од като сексуална енергия, нагон. Някъде около половите органи се намирала най-старо отворената чакра. Въздържанието от нагона води до мощни, творчески проявления. За това пък в писмата си Христос казва, че не бива да се борим срещу инстинкта (сексуалността), защото няма да устоим. Хората са слаби. Трябва да я приемем като чакан гост и да се отдадем. Същото нещо по принцип мъдреците съветват за болестите. И това е невероятно трудно. Но приемем ли така една болест (застояла енергия), то няма да има смърт.
Жените (понеже са по-развитата част от човечеството) възприемат Од като чувство. За учените сърцето е карантия, най-големия мускул в тялото ни. Но там някъде се намира една от по-горните чакри. Над нея има чакра в гърлото, която при повечето хора все още не е отворена. Когато бъде, материализацията ще става чрез изричане. Включително ражданията ще са по този начин. Това вече е практическа магия.
Засега говора носи мисли (следваща чакра, последна за физическо съществование, но има поне още три), които мисли стават на енергии, които влияят. Това на днешните психолози им е донякъде познато. Имаме случай от преди два дни в парламента — моля д-р Мозък, не кълни — каза един от другите дупедати.
Само, че и самоволното отваряне на чакри не е читава дейност. Можем да възприемаме само вибрации, за които сме готови. Ако възприемем по-високи, има два изхода. По-добрият за нас е летален. Другия е да успеем да понижим вибрацията до нашите нива. Това означава да творим зло, разрушителната енергия.
Не, че в злото има нещо лошо по-принцип, но това е по-дългия и неизмеримо по-тежък път към Бог.
Затова е по-добре да приемаме Од във вид на нагон, отколкото да стигаме до по-големи щети върху кармата си.
И изобщо, както беше казал един мъдрец, науката за радиото е много по-голямо нещо, отколкото някога човечеството ще може да възприеме. Затова харесвам радио-любителите. Знам, че си такъв, но те харесвам, от преди да го науча. Пък и си парче професионалист. Радио-любителите (най-вероятно без да знаят) вървят по материалното изражение на божествения свят. Сиреч те вървят по пътя.
Колкото и да не искам да признавам, но източните учения са прави за това и пътя е важното нещо в земното ни пребиване. Във вървенето е обратното на духовния закон. При земния опит деня е равна на астрална година.
Това е една от причините непрекъснато да пропагандирам за лично самоосъвършенствуване, а света има кой да го „оправя“. Не е наша грижа. Подредбата на живота е съвършена и ние не можем да подместим дори тревичка без това да е позволено и без съзнателно да разбираме промяната.
