В дълбоката си същност всички войни са религиозни (идеологията също е вид религия, в най-дълбоката си същност).
Ми не. Аз бих го обърнал наопаки:
-----------------------------------------
В дълбоката си същност всички войни са на идеологическа основа, на его - абе ти ли ще ми кажеш на мене...сблъсък на начин на мислене, а другият инако-мислещия трябва да бъде унищожен. (а религията също е вид идеология, само че в съвсем друго естество и цели).
Благодаря за мнението, не за първи път термините "религия/идеология и др." ме довеждат до проблеми и неточно изразяване
Ще опитам максимално кратко да изясня какво имам предвид.
Това което имам предвид като казвам религия е всъщност вярата на дадена група хора.
Това ме накара да се замисля и да опитам да уточня нещата, включително и за самия мен.
Като първа точка вярата е нещо лично/персонално за всеки човек както и това в което той/тя вярва.
Най-характерното тук е че се вярва без да може да се докаже, провери обекта на вярата (например лично несъзнаваното според Юнг, тази характеристика/определение ми хрумна най напред има и други примери).
По нататък, когато група хора започнат да вярват в нещо общо за всички тях (поне в основните неща) вярата им става нещо колективно - религия, идеология и т.н.
Ако и когато на база на тази религия/идеология се изгради някаква обществена (най-често йерархична) структура се появява църква, орден, школа, секта, партия, и т.н.
Тук ако използвам същия модел (на Юнг) се оказва че това е вече колективно несъзнаваното (просто се вярва и толкова).
Ако концепцията залегнала в тази идеология/религия е агресивна тогава започва едно
силово налагане на тази "истина".
В науката също може и има много вяра/догми !
PS: по неволя използвам терминология която в по-голяма или по-малка степен е изкривена, но с това разполагам за да се изразя.
По-точно изразяване би изисквало философски писания (представа, понятие), което няма да донесе полза и яснота
BTW: според мен начина на писане (буквите) в много голяма степен определят и начина на мислене, например Китайската, Японската, Корейската и други азбуки са много по образни (един йероглиф може да изразява цяла дума).
Докато европейските езици (азбуки) изискват доста повече мисловно усилие, да идентифицираш всяка буква после подредбата на буквите и чак накрая получаваш значението.
Тук е интересен факта че първата българска азбука (глаголицата) е много подобна на източните писмености, докато кирилицата е силно опростена, с цел лесното възприемане и използване от населението !