Изпечатай

[Acho]

Аз трябва да имам в склада ми и стар 5.25" флопидиск драйв, и лентов кабел за него, и от старите 5.25" дискети. Обаче те са за 16-битов ДОС, за машина с Intel 8086 286 386 486. Нямам обаче такова дъно, всичко съм изджаскал на джънка. Сигурно имам и некав архив с разни от тях старите ДОС-ове.

[4096bits]

Сигурен съм, че все още има производство на такива устройства и носители за тях. Все още има достатъчно от тези стари компютри, които вършат работа по разни институции и не се заменят, просто защото няма нужда — справят се. А и няма начин да ги хакнеш в днешно време, просто защото повечето съвремни хакерчета не са запознати със системите, които върват на тях, а и едва ли са свързани и към мрежа.

[4096bits]

Има ли откъде човек да си дръпне това 3.11 и да го разцъка на виртуалка?

[go_fire]

Ветуса се хвали, че е най-големия терен на изоставените. Не си спомням да съм търсел нещо досовско (не българско!) и да няма. Има дори за стари шиндоши.

Ето, например версия готова за Dosbox:

— DOSBOX - Windows 3.11 Pre-Installed 3.11

Не знам, работи ли на Dosemu.

Ето няколко, други версии:

— Microsoft Windows 3.11;

— Windows 3.11 Live Floppy 3.11;

— Microsoft Windows 3.11 for Workgroups 3.11.

Даже има тапети:

— Original Windows 3.11 Wallpapers

Може да идеш на:

— Tree of Life

И да натиснеш ctrl+f, и пишеш Windows 3.11. Ще излезе доста.

Има разни ограничения за теглене, които се борят с обичайните начини като временни пощи и триене на бисквитки.

[Acho]

Ей, размечтахме се за старото време............пълно с хубави спомени.

[go_fire]

Европа остава без никакви орбитални космически ракети на 17-ти юни
https://cosmos.1.bg/space/2023/06/15/2023-17-june-esa-lack-space-launchers/

Знаех си, че не трябва да отделям две секунди, за да го пусна през proxy (щото явно е на SH).

Веднага се сетих, защо спрях да го чета:

За унизителното положение на Европа е виновна, разбира се, бюрокрацията, която спъва ракетните стартъпи, наличието на малко такива стартъпи, липсата на достатъчно политически и финансови стимули, липсата на визионери от калибъра на Илон Мъск и Джеф Безос, както и държавно подкрепяният мастодонт Арианагруп – който е европейският аналог на Боинг.

Нямам сили да цитирам следващия абзац.

И аз се почувствах, както журналист, който се споменава:

Почувствах се като човек, който взима хапчета за луди…

Имаме непреоделими, идеологически различия.

п.п. Дневника вече има модерен изглед, весел, приятен. Верояно е блъскан и с js (при мен е спрян), което значи, че едва ли бих го подкрепил. Но работи без js, което е голям плюс.

[go_fire]

Преди дни бях написал, че либерализъм и монархия са несъвместими. От тогава се сещам от време на време за този въпрос и стигам до извода, че не съм прав.

Либералност (свобода) най-общо значи, по-малко власт и повече права на индивида. Това задължително преминава през просвещение, за да има възможност този индивид да се възползва от новите си свободи. А то, колкото е по-просветен, толкова повече ще се чувства в клетка и ще желае свобода.

Та в тази връзка проблем с монархията няма. Аз разбира се, съм републиканец. И съм републиканец, защото Левски е казал „Чиста и свята република“. Но в републиката няма нещо чисто, а нещо свято въобще липсва. Казал го е, защото е бил масон. Една от целите на масонството е просвета, затова имаме допирни точки с тях. Но те го правят по затворен, излишно оригинален начин и затова в днешно време е общо взето рудимент.

Аз мога да си оставам републиканец, но няма реален проблем с монархията. Стига монарха да няма почти никаква власт и аз като републиканец спокойно да мога да го наругая в очите на улицата, няма проблем да съществува.

Така стигнах и до един човек, който съм споменавал, че следя изявите му. Казва се Стоян Панчев и до скоро беше преподавател в СУ. Либерал е и не е странно, че се заслушвам в него.

Интересната подробност е, че е един от малкото истински соросоиди у нас. Бил е стипендиант на Сорос. Много хора у нас са наричани така, но реално те не са били никога с негова стипендия. А и стипендията човека си е взел във Великобритания, а не тук. Ние сме прекалено големи неандерталци, че Сорос да има работа тук.

Панчев е либерал, аз съм либерал, значи трябва да се разбираме? Не е така. Той например е твърдо против две неща, за които аз съм твърдо подкрепящ — Еврозона и Зелена сделка.

Ние се разминаваме по най-фундаменталните неща. Например разбиранията ни, какво е ляво и дясно ни се разминават, те са несъвместими. Той нарича ляво всичко, което включва държавата. Това е твърде превратно. Левите са интернационали. И двамата сме съгласни, че държавата е зло, но не всяко зло е нещо ляво. И за разлика от него не мисля, че лявото е непременно зло. Например правата на малцинствата идват от левите. Държавната намеса е твърдо дясна политика и винаги такава е била. Което също значи, че не всичко дясно е добро. И е здравословно да не е. Аз не съм фабрикант и баща ми не е бил, лошо е за битието ми да съм десен.

И изобщо либерализма търси средния път, толкова будиска идея. Някак си залитания в ляво и дясно звучат неестествени.

Както и да е, отнесох се. Споменах Панчев, защото той твърди, че при разделение в обществото трябва да приемаш всички идеи в пакет. Той го нарича Ганя срещу умнокрасивитета.

Например, ако си за ЕС, то трябва обезателно да си за НАТО, определено трябва да възприемеш украинците за малки, пухвави облачета, трябва да си за задължителната ваксинация и принудителното носене на маски, трябва да си за всяка тъпотия, която идва от запад.

А това въобще не е така. Ние тръгнахме в западна посока заради липсата на плурализъм. Където няма плурализъм, има дикататура. Ние вече сме живели в диктатура. Затова някои може да сме за интеграция, конвергенция, Съединени европейски щати, но не сме съгласни да ни налагат, какво да мислим.

Интересно е, че Панчев е против федерализацията на ЕС, но подкрепя, че трябва да има различни мнения. Значи имаме и пресечни точки. Точно върху пресечните точки казва и той, че трябва да работим като общество. Аз стигам и по-далеч. Ако не работим върху това, което ни обединява, а се съсредоточаваме върху това, което ни разделя, то ще се разпаднем. И тук е интересно, защо той толкова държи на прокарването на разделителни линии.

[spec1a]

   Либерализъм и монархия са почти изцяло несъвместими.

   Всъщност, монархията е потомствен паразитизъм.
На власт са някакви дегенерати,които,меко казано не са заслужили
по никакъв начин да имат влияние.
И подкрепяни от религия,имаща статута на държавна.

Всички монархии по света трябва да се смажат.
А някои религии - тотално изкоренени; да казвам ли кои ...

[go_fire]

   Всъщност, монархията е потомствен паразитизъм.

Гос~ина Радев не „работи“ благотворително. Същото се отнася за Байдън, Си Дзинпин и Путин.

На власт са някакви дегенерати,които,меко казано не са заслужили
по никакъв начин да имат влияние.

Странно. Не мога да се сетя политик, на който да не мога да лепна това определение.

[spec1a]

   Ама ти откога си монархист бе ?!?
Нали уж беше против режима преди 9.9.44 и т.н.

   Един президент може да паразитира максимум 2 мандата.
Мастии като Чарлз3 и другите подобни - цял живот.  
И после идва някой друг плазмодий от същата династия.
В конкретния случай - от уродливите Кобурги ...

[go_fire]

Започнах с това, че съм републиканец, но разглеждам възможен ли е либерализъм с монархия. И понеже е либерализма в политологията е като чалгата в музиката (всеяден), то се усъмних в собственото си мнение, че са несъвместими.

И мандатите не са точно два. Рузвелт е имал три. На другаря Си също му е трети. Путин кара четвърти и се кани за пети. Лукашенко май не знае броя на мандатите си.

Ама и два да са, не е решение. Следващия, който дойде, пак ще е хрантутник на държавна пара (едно президентство има многомилионен бюджет) и дори теоретично да приемем, че доброволно ще се откаже от заплата, то издръжката му пак ще ни е през носа, като на всеки монарх.

[Nik123]

А "издръжката" на транснационалните частни корпорации без пари ли е? Ковидиотизмът например? Не се заяждам, а разсъждавам. Скоро удариха окончателно брадвата на плановете у нас за държавна верига бензиностанции (да, бяха предложени от Боко, искаше да зарадва народа, че да набере сила). Но какво лошо има в това държавата да регулира с някакъв инструмент (нямам предвид силов) определени ключови отрасли? За мен това, че пазарът щял да регулира всичко, е утопия- всичките пазаргати се събират и решават какви да са цените, конкуренция дръжки (имам предвид в едрия сектор, като енергетиката, например). Проблемът е, според мен, че тия отгоре на държавата, не мислят за хората, за обществото, а за собствения си джоб, вземат си процента, задниците им са се отворили за пари (и други работи) и отдавна са купени. А всичко това се поднася на зяпащата публика като евроатлантически ценности, димокраси и т.н.
Вече съм писал по тая тема- а защо държавата не си направи някакво си АД, ако щете, ДСО, АПК, както ще да се нарича, за ремонт на пътища- но с пълен комплект техника, асфалтови бази и персонал? Не може българската държава да строи пътища ли, а до 1989 кой ги е строил? Ще излезе в пъти по-евтино на данъкоплатците например, държавата сама да прави пътищата, вместо да дава парите на разни боковчета, които да положат асфалт два пъти под нормата, но цената по три. Ако има държавна фирма, която да прави пътя, и материалите се осигуряват от държавата, безспорно пак ще има кражби (а нима в частните фирми за асфалт няма кражби, мога да дам примери)- но пътят ше бъде направен както трябва, защото тук не е налице интересът да го правим калпаво, че утре пак да имаме работа- ние сме на държавна заплата, по-добре, да го направим качествено, че следващите пет години само да вземаме заплати, без да бачкаме. А при т.нар. "публично-частно партньорство" у нас какво е- да направим пътя така, че да се скапе догодина, за да вземем пак поръчка за правене, и да прибираме от бюджета. Сега някой умник може да каже- ами държавата да гони фирмата с некачествения път за гаранция. Да, ама фирмата прехвърлена на някой циганин, ай дръжте го.
А защо трябваше построената и изградена от държавата електро-енергийна преносна мрежа да се дава на частни дружества? За да зачестят токовите удари ли? Или за да се обогатят пак едни субекти, които снасят процент, където трябва?
Според мен, държавата не само може, ами и трябва да участва в икономиката. За да защити обикновените си граждани, включително и тези в неравностойно/нетрудоспособно положение/възраст. А не да се източват здравна каса, пенсионни фондове и да обясняваме на майките и бащите си, че трябва да работят, докато умрат. Държавата да  изпълни своята социална функция. А не България да е марионетка на корпоративни (и чуждестранни) интереси, с подставени палячовци на върха, както е в момента.

[4096bits]

Гога, на теория е така, както казваш. Трябва да се търсят допирни точки и да се използват за опорни точки.

Но, винаги им едно "но"… Имаш си работа с хора. А хората са особено нещо. Дори да има диалог между тях, в момента, в който усетят, че започнеш да ги убеждаваш, че твърденията и убежденията им вече не стоят върху твърда почва, че може би си прав, диалога спира. Защото те са спечелили предишни диалози и спорове с други хора, защитавайки тезата си. Може би са написали и публикували нещо тук-там по въпроса. Може би са  изградили лице и уважение поради което в някои среди - малки или големи, близки или не толкова гръгове. Може би са си помислили, че са някои. И ти изведнъж идваш с по-издържаните си и последователни аргументи, намираш дори пробойни в неговите и на практика, му отнемаш всичко това. Подкопаваш дойстойнството му, себеуважението му ( дали пък тези двете не са едно и също ), самомнението му, "авторитета" му. Караш го да се страхува, че ще загуби всичко това, защото ще загуби одобрението на  хората и никога няма да си го върне. Може би ще сметнат, че ги е правел на глупаци и няма да го погледнат. Такива работи ще започне да си мисли.

И тук вече, кое и правилно и кое не толкова, кое е направо погрешно, кое би работило и кое не, кое биха възприели хората и кое не, няма абсолютно никакво значение.  В момента, в който възникне горната ситуация, диалогът спира. Разбирателството спира, просто защото единия се отдръпва, бяга, скрива се в черупката си или просто те напада в отговор. От безсилие и незнание, как да си защити тезите. Той няма да признае, че може би някъде бърка. Няма да се вслушва повече в това, което му говориш.

Та, републиканци, демократи, монархисти или либерали, няма никакво значение. И допирните точки нямат никакво значение. Когато човек започне да губи лице пред останалите, той е готов на всичко, за да се спре с това. Ще те хули, ще събере съмишленици, преди да са се усетили, че са с погрешния човек, ще те нападнат от десет страни по десет различни начина, ще те осмеят, ще те изкарат луд, само и само този да си запази положението.

Видяхме го по време на ковид пландемията. Нямаше диалог, нямаше дебати, нямаше наука, нямаше нищо. След като се разбра за корупцията и лъжите, нямаше обвинени, нямаше признания, нямаше извинения, нямаше отново нищо. Все едно нищо не се е случило. Ако ими навреш в лицата, че са лъгали, че са крали, че са присвоявалии или сключвали тъмни сделкии, ще стоварят небесата върху теб. Ще те изкарат по-череен и от дявола. Същото е и с войната в Украйна. Опиташ ли се да им говори неща, дето не съвпадат с тяхната картинка, дето ни представят, свършва всичко с теб. Диалога, всичко. Преставаш да съществуваш за тях. Все едно те няма.

Точно както стана и с историята покрай взривяването на тръбите в океана. Журналиста си пусна статията, но от Вашингтон нито дума по въпроса. Нищо. Все едно не е излизала. Спомена се само от немай къде, покрай тези нахални журналисти, че не са чели публикацията и написаното не е вяряно и толкова. Нито стон след това.

Хубаво е, да се търсят топирни точки и да ги използваш за опора и да градиш върху това, но различията ще излязат на преден план рано или късно.В днешно време достойнството няма никакво значение. Известността и одобрението на хората е всичко. Тя е тази, която придава тежест. Или поне идиотите така си мислят. Но отново, няма никакво значение  дали са прави. Те действат от тази презупция и това е важното.

[go_fire]

Хващам се само за началото на мнението ти.

А "издръжката" на транснационалните частни корпорации без пари ли е? Ковидиотизмът например? Не се заяждам, а разсъждавам.

Не е евтина, много по-скъпа е от издръжката дори на американския президент. Говорим за висшия мениджмънт. И най-малкото таково шефче в най-малката ТНК изглежда като крал Крез пред последния просях в Шанхай сравнен с Байдън. Избора на Крез не бе случаен, но е друга тема.

Но, колкото и да е скъпо, това е частна компания. Акционерите са вдигнали ръчичка и са се съгласили с тези заплати. А ти плащаш за тях, само и единствено, ако си техен клиент. Решението е твое.

Заплатата на Радев и издръжката на администрацията му, нямаш никакъв избор дали да плащаш.

[Nik123]

А когато насила те правят "акционер"? Например в измама като "Зелена сделка"?