За него става дума. За моя радост, той стана ректор, след като вече ме нямаше там. Преди него в 2001-ва избраха един Нено Павлов от катедра „Икономика на кооперациите“. Този човек беше пълен олигофрен. Още тогава заподозрях, че има нещо нередно във висшето ни образование, та такъв човек да стане доцент. Пълен дебил. Всичките му решения бяха леш. Всъщност не осъзнавах, че е предвестник на завръщащия се тоталитаризъм.
Беше избран като компромис, за да не е споменатия Вили Адамс. Като си мислех, че по-зле няма как да е и по-добре да е Вили. Той поне е бизнесмен. Падението беше наистина жестоко, защото преди него беше ректор проф. Атанас Дамянов, човек вкарал СА „Д. А. Ценов“ в новото хилядолетие. Имах удоволствието да ми преподава в кабинета си (бяхме малки групи) по времето, когато вече му беше свършил втория мандат.
Свърши времето на Нено тъпака, свърши и моето време. Вече имах деца и през 2009-та с приятели се отбихме в Свищов да го видим. Някои от приятелите ми вече се бяха поиздигнали. И не, Влади Горанов не ми е от приятелския кръг, а преди дванадесет години още не бе министър. Честно казано го мислех за задръстен. Голяма грешка.
Тогава ходихме до студентски град да видим, как се е променил. Промяната беше драстична. Например имаше едно заведение, на което казвахме Тенчо (по собственика). Там пиехме кафе. Беше мизерно, но кафето бе на студентски цени. Първо въпросния Тенчо вече го нямаше и никой не бе чувал за него. Второ заведението вече беше свръх-луксозно, каквито бях виждал само по морето.
Единия от блоковете вече беше ремонтиран, а покрай това се беше развила и позорната случка с „Черния“ нанесла непоправими щети на реномето на ВУЗ-а. Към онзи момент все още беше прясна и я обсъждахме с аверите. Едното момче настояваше, че това не е корупция, защото е направено нещо хубаво. И действително въпросния блок по наше време беше изключително захабен и почти не ставаше за живот. А тогава вече приличаше на хотел с поне четири звезди.
След този ден повече не съм ходил в студентски град и не знам, как се е развил ремонта на останалите общежития.
Аз и тогава имах съмнения, защото думата корупция преведена от латински, означава поквара, разложение. Не може покварата да има хубав край.
При друго ходене (трябваше да оправям документи) се бях видял с мои преподавател, които няма да назова. И без това Вили Адамс ненавиждаше нашия факултет и го мачкаше по всякакви начини. Тогава му казах, че то дори да има два мандата (а няма как да няма), това са осем години и те ще изтекат. Наивник. Той ми разказа вица, как тогавашния премиер на РФ Путин влиза в кабинета на президента Медведев. Медведев в инстинктивно движение става от стола и застава мирно.
Години по-късно щях да разбера, че е бил прав. Като му изтекоха мандатите, настани на стола една моя състудентка от катедра „Финанси“.
=*=
Има едно лице Иво Мирчев, което сега е много известно. Аз този го знам покрай това, че работеше за една от големите компании занимаващи се с икономически софтуер. Срещал съм го и на живо на една конференция спонсорирана от същите. Неговата длъжност не знам, каква беше, но той отговаряше за това да вкара въпросната компания в новия век и да има богат излаз в Интернет.
Тая компания е М$ на икономическите програми и „съсловието“ хич не я долюбвахме. Но точно както е и М$, нейния собственик (отроче на чекисти) е голям визионер и винаги гледа в бъдещето. Негово дело е и първата складова програма с опънат сос у нас, която в началото дори не знаеше, какво да я прави. В момента я продава в половината свят. Поради тази причина винаги съм го харесвал лично него. И с него се запознах на въпросната конференция. Той е една по-човеколюбива карикатура на Бил Гейтс и всъщност заради хора като него все още не съм загубил напълно вярата си в бъдещето на родината.
Връщам се на Иво Мирчев. Виждах, че прави хубави неща точно по учебник. И компанията, за която работеше, определено печелеше от това. Но ми се струваше нещо нередно в този човек. Говореше доста агресивно (прикрито, културно, но не търпящо възражение). Освен това всъщност говореше огромни глупости. Стигнах до неизбежното заключение, че този човек е един фантазьор жаден за известност, които не разбира нищо от технологии, а за Икономика не е и чувал.
Опасявам се, че като гледам сегашните му изяви, хич не ми вдъхва повече доверие.
По някое време той изчезна от форумите и не чух повече нищо за него до миналата година и аферата „Росенец“, с която той и лицето Иванов направиха неизмерима услуга на ДПС. Позачудих се дали по този начин адаша му не измолва милост от сараите. Защото беше прекалено отчаяно и прекалено глупаво, за да е план на гениалния стратег от „Алфа финанс“.
Обаче явно не се разбраха нещо, защото продължи натиска срещу главния каскет на републиката. Та се наложи подопечните на Диков да оглавят протеста. Да го превърнат във фарс. Да уталожат напрежението. Да не се стига до ексцесии. Та някак си раз-Бойко и шайката хунтаджии да оцелеят до края на мандата. Брилянтен ход от кликата на Р.Овч. Признава им се. Аз нямаше да мога да измисля подобен цирк.
Но преди да напусне или да бъде изгонен, някъде около четиринадесета, следях изявите на въпросния Мирчев в личния му дневник. Причината беше, защото е свищовлия, а аз тръпнех да получа информация за най-любимото ми място на света. За мое съжаление чертаеше апокалиптични картини за един празен Студентски град. Надявах се това да е хиперболизиране и не исках да го вярвам.
Причината беше, че той беше във война с тогавашния кмет. Този кмет беше избран за първи мандат по мое време. Тогава се яви от СДС, но от телевизията научих, че по-късно се е влял в редиците на ГЕРБ. Когато се яви от СДС, още нямаше на хоризонта дори НДСВ.
Беше ми странен кандидат и по моя оценка най-слабия на онези местни избори. Беше млад, симпатичен, неопитен. Програмата му беше изградена изцяло върху грижата за студентите. Само това имаше в нея. Студентите бяха едва 2% от избирателите и беше налудничаво действие. Процентно бяха повече, но толкова гласуваха в действителност. Избирателната секция в колежа беше най-пустото и спокойно място на света.
Но въпреки това, взе, че спечели. По онова време не знаех, че е поредния човек на Величко, а след като си тръгнах, чувах името му по телевизията замесено само в скандали и безсрамни далавери, пладнешки обири.
Не бях отчел и факта, че студентите правеха този град да е, каквото беше и една програма насочена към тях е насочена към обикновения свищовлия. Все пак не мисля, че хората мислеха чак толкова задълбочено и след онези избори останах с досегашното си впечатление, че никой избирател не чете програми. А после не били изпълнявани. ТИ откъде знаеш, какво изпълнява, като не си прочел, какво обещава?!?
И стигаме до миналата година. Говорех със семейството едно момче трети курс. Картината чертана от Мирчев съвсем не се оказа толкова фантастична, колкото си представях. Града наистина все повече се изпразва и с всяка година нещата стават по-зле. Град, който пред очите ми растеше скокообразно във всяко отношение, сега пропада неудържимо.
А истината е, че преди Величко, това беше наистина елитен ВУЗ и дори беше в някакви класации на сто и някакво място, единствения там освен СУ, който беше шестдесет и нещо. Аз самия бях попаднал там по щастлива съдба без да го заслужавам, а нивото беше толкова високо, че едвам успях с мъка да завърша.
По същото време, когато вече ми беше минало времето, Ъпсурд направиха песента си „3 в 1“, в която се казваше:
Изпит в УНСС — двеста марки и едно прасе
С тази песен приспивах малкия си син
По мое време 95% от студентите завършваха без да дадат стотинка под масата. Освен въпросния Величко, най-корумпиран беше един проф. Камен Каменов по „Мениджмънт“ (Теория на стопанското управление). Той беше мой градски и аз нямах неудоволствието да уча при него или Величко. Този Каменов беше по-корумпиран от Вили Адамс. В какво се изразяваше корупцията им? Караха студентите да си купуват учебниците им, които подписваха на изпита, така, че догодина следващите да ги купят пак. Ей това беше. Величко имаше един учебник и един „казус“ общо под двадесет лева (една сметка за ток по тогавашни стандарти). Каменов имаше три учебника и едно помагало общо около 60 лв. Месечно студентите имаха около сто лева издръжка да живеят.
Въпросния Каменов толкова се беше замогнал, че караше стар Опел и живееше в панелка.
Но беше смешно, че когато започнаха публичните брожения срещу Вили Адамс, той беше в първите редици. Боклук.
Самия Вили Адамс вече беше голям бизнесмен забъркан в почти всичко в града. Въпреки, че се водеше, че преподава на всички второкурсници без един поток (моя), той не се вясваше изобщо и за да го видят студентите, трябваше да е в края на семестъра на изпита. Но и на сесия не идваше всеки път. Асистентите му правеха всичко. Те станаха най-младите доценти в историята и днес са също така покрити в печал като патрона си.
Най-умния от тях, станал пръв доцент, играеше в приватазиционни фондове и на борсата. Той беше много строг и много изискваше. Години по-късно мой приятел беше горд с това, че беше играл срещу него на борсата и беше попилял фонда му. Ученика мина учителя си и го фалира. Върна си за всичкия тоя Solver, с който ги мъчеха. Може би затова по-късно същия стана поредното корумпе в общинския съвет. Не се беше съвзел от удара и пробваше на държавната трапеза.
Но дори за изпита по „Финанси“ и „Мениджмънт“ (в задължителната програма на всички специалности) трябваше да си учил, за да изкараш изпита. И доста строго се следеше за преписване, въпреки, че винаги е имало магьосници. За много от нас беше въпрос на чест да не преписваме. Не, че го и умеех де. От ученик бях разбрал, че така нито ще прокопсам, нито, че няма ме хванат.
Почти всички студенти, които познавах, се скъсваха да учат. На една ръка можех да преброя хора, които мястото им не е там и са прекалено глупави, за да завършат, та се налага да преписват. Всъщност в тази среда се чувствах комплексиран, колко по-умни от мен са всички наоколо. До средата на трети курс взимах изпитите почти на шега, просто защото бях завършил икономически техникум и тези неща ми бяха познати. Новото беше съвсем малко.
И в техникумите ни преподаваха по учебниците и конспектите за ВУЗ. Мен така ме и изпитваха някои учители. Смятах го за нечестно, защото другите не ги разхождаха по цялата материя от годината. Но това ми помогна на държавните изпити, които отново взех относително лесно, въпреки, че бяха бая сложни. Например, ако трябваше да държа матура по БЕЛ, вероятно нямаше да я взема. Тази по математика я взех с тройка и то само защото преписах едната задача. Сиреч от общообразователните почти не помнех материята от предни години и в трети курс на матурата се изпотих. А се представих поносимо на държавните изпити след четвърти курс, които бяха бая по-сложни от матури. В по-малко строго училище можех да изляза с отлична, а не с много добра диплома, каквато хванах на косъм.
=*=
Пак се обади графомана в мен, ама спокойно могат да се прескачат мненията ми. Днес и без това нямаме право да говорим за политика, а аз вече наруших това правило. Усетих се след като пуснах предното мнение.
