A ве то се намираше някакъв ДОС за тези машини, че и Юникс даже (M$ Xenix), но трудно се намираха по тези земи. Само разни късметлии като Jet са ги виждали. Пускаш машината, тя заграва известно време, светва ти едно правоъгълниче (индикатора на интерпретатора на Бъзик) и почваш да програмираш ред по ред. Беше весело. Имаше пищялка, затова можеше мелодия да композираш (до ден днешен е възможно на Асемблер), рисуваш си графички с буквички (днес го наричат ascii art) и дори игричка може да си направиш. Естествено в книжарниците се продаваха дискети с готови игрици, като легендарната „Змията хапе“. Ако си връзкар можеш да се сдобиеш и с „Кама сутра“. Аз се сдобих с тази дискета, едва след като вече нямаше, на какво да я пусна. Останах си неупотребен, хе-хе