Още преди седмица видях дискусията, която си водите тук. Но бях зает с досъсипване на кариерата си и поредния ми грандиозен провал в професията. Още не съм уволнен, но да видим другата седмица. Както и да е.
Та да кажа, че всички грешите по малко. Имах си аз българин да няма различно менние. Трима да се съберат ще имат между четири и десет мнения.
Та работата е там, че „Предприемачество“
се учи в българските училища. Синовете ми го учат от пети клас и точно така се казва предмета.
Иронията е, че този предмет идва на мястото на „Трудово обучение“, което вероятно на 4096 е по-познато като „Труд и творчество“. Не е вярно, че българското образование не отразява реалностите. Може би не веднага, но в него навлизат промените в обществото. Например всички осмокласници имат нещо като 13 часа седмично по „Английски език“ плюс втори западен. Аз 13 часа имах за половин срок (един час седмично за една година!). А това се случваше във вече паднал режим и западна ориентация.
Така, че днешните деца се учат не да са трудолюбиви, а предприемчиви, което е кардинална промяна в учебните планове.
Освен това преподаване в училище (по-точно в професионалните гимназии, бившите техникуми) има обучение по „Финанси“ и „Счетоводство“. И то не е от вчера. И не е само за такива като мен, на които това ни е професия. Моята жена преди повече от двадесет години е завършила нещо безкрайно несвързано с Икономика. И въпреки това е имала такива часове по СИП. Нещо повече. Сегашните ученици го учат. Малкия ми син е в момента 10 клас в паралелка, която най-общо мога да определя като „Електроника“. Истинското заглавие е доста сложно. Между другото „Аналоговата схемотехника“ му е много сложна, а аз с нищо не мога да му помогна за Закона на Кирков и такива неща. Сефте ги чувам.
Та той от осми клас насам учи тези неща. Къде ти „Електроника“, къде ти „Икономика“. Но ги учи. Миналата година например учеше освен това (сега втория срок май пак ще има) и ТРЗ. Буквално ги учиха как да пишат трудови и граждански договори например. Това са неща, които мен не са ме учили, а ми е професия.
Образование по тези теми има и почти всички са засегнати от него. Особено предприемачеството го учат буквално всички.
=*=
Обаче и друг път съм го казвал. Не е за всеки. Предприемачеството преди всичко е риск. Не всеки е готов да рискува и не всеки е хазартна личност. Освен това трябва да е изпълнено поне едно от две условия — да си добър търговец или да си доста над средното добър в това, което правиш.
Повечето хора не са нито едно от двете. Аз съм в тази група и ми е добре известно. Трябва да ти сече пипето. С дървена философия (като моята) не става. Просто не става.
Относно финансите… Там си трябва математическа дарба. Финансите са нищо по-различно от математика. Достатъчно е дори само да можеш да правиш на ум аритметични сметки за под секунда. Пак ще се оправиш. Но и, ако не си спал в час и си понаучил разни работи (най-вече „Статистика“ и „Теория на вероятностите“) то ти ще си добър финансист.
Това ви го споделя човек, който е учил „Финанси“ има-няма десетилетие (техикум и ВУЗ) и го е работил през по-голямата част от кариерата си. При цялото теоретично и практическо подковаване е много трудно да се справяш, ако си некадърен математик (като мен).
И отново, както казах за „Предприемачество“, то и „Финанси“ (странно, но дори за елементарни) изобщо не е за всеки и го владеят много малко хора. Дори тези, които ни е хляба, много малко от нас стават за тая работа.
Които притежава и двете дарби е просто осъден на успех. При мен и двете липсват
Само да спомена, че не съм съгласен с Аристотел и дарби могат да се придобият с упорит труд, но тези готови на толкова жертви, пак не са много.
=*=
Тук го има и Киро Брейка¹. „Аланкулу, ама то не е твое, а на банката“. На държавата също — ще добавя аз. То е така, но в тази плоскост, нищо не е твое по рождение. Раждаш се гол и нищо не ще отнесеш в гроба. Всичко материално (че и почти всичко нематериално) е твое само временно. И това не се различава, ако си предпримач, бачкатор или шефче. Няма значение. А то дори на банките и държавите не е. И те като всичко земно са временни. Ей я, КТБ, колко — успя ли да направи десет години? Косово, от колко време е държава? От половината Европа дори не е призната.
===
¹/ Този е културист, фантазьор от Тубата. Нищо не сте изгубили, ако не сте чували за него. Скръб.
Автор
Тема: За Казармата с Любов (Прочетена 10032 пъти)