Честито и от мен
Освен яденето и пиенето и.. там тия трите работи (за последната от които симовлът още виси у пещерата от хилядолетия) по вашия край
кушии не правите ли ..или викаш то не останаха коне и кобили...
П.П. А каква е тая агнешка супа? По мои спомени, от хилядолетия насам, на това там със жертвеното животно му се вика курбан, обик. се жертва агне /че то цял вол курбан не бива/, ама по-скоро е чорба а не супа (защото няма застройка) А... за фурната - навсякъде го правят различно - кап. Петко войвода го набучваше на кол и чевермето готово, и заровено в земята става чудно, и на обикновена селска печка във фурната става (любимото ми) и с много зелен лук и в "манджата" и в салатката (и репички) и отделно пресен чесън (огромни количества)
![Beer [_]3](https://www.linux-bg.org/forum/Smileys/default/beer.gif)
П.П.П. Жоре, а ти къпа ли се тая сутрин
https://www.forlife.bg/gergiovden-legenda-rituali-praznikМного са обичаите и ритуалите на празника Гергьовден.
Къпане в сутрешна роса и естествени извори
В ранната утрин на Гергьовден, преди петлите да се събудят, хората излизат навън в полето или на ливадата и се „къпят“ в сутрешната роса. Смята се, че по това време на годината сутрешната роса е „благословена“ и който се къпе в нея ще бъде здрав, а росата ще излекува болестите му.П.П.П. и винаги съм се чудил защо "мисирките" се спират само до илядо-двеиляди години назад, като култа към Хероса е хилядолетен (по-стар е даже и от хилядолетния сокол)
https://sparotok.blogspot.com/2017/01/blog-post.htmlНа първо място е иконографията на паметника. Тя не може да се сбърка, става дума за изображение на Тракийския Конник, а не за някакво слабо известно божество на конете както предполагат лингвистите.
Ние българите сме народа, който е съхранил най- дълбока почит към Тракийския Херос, приел в ново време образа на Свети Георги. Гергьовден е уважаван дори от българските мюсюлмани и както посочва Евгений Теодоров, празника се сравнява по важност с Байряма--
Курбан празник никога не е отменян, който е живял на село знае, даже комунистите не можаха - напр. у наше село на девети му викаха курбан празник (уточнявам във връзка с горното че селото е чисто българско - да не се бърка с другия празник курбан Байрям) - гътваха се амнайсе овце от общите т.е. текезесарските, на няколко места (че имаше в различните краища на селото кошари) да има за цялото село. Най-много обичах мозъка, а те първо него "изпиваха" "майсторите"
Та... това съм запомнил от малък, като по-голям вече помня и че напр. някой ако се е разминал (на косъм) при катастрофа, друг ако е нарекъл там за нещо ако стане (бизнес или любовна авантюра) и после доживот раздаваха курбан на тая дата (е или поне там първите 3,5,8 г. според канона - или докато не ги зареже "изгората")
Хайрлия да е