Едно от най-важните неща при стълкновение е, да се дистанцираш от себе си. Да не мислиш за себе си, а да се оставиш изцяло в ръцете на нервната си система и инстинктите ти.
Мисълта, че може да ти се случи нещо те блокира, забавя реакциите ти ( страхът ) и това може да е фатално.
Прилича на танц. Следваш партньора си и отговаряш на движенията му.
От една страна е интересно. Все едно се гледаш отстрани и случващото се се случва на някой друг.
Уинг Чун, Крафт Мага, бокс, айкидо, няма никакво значение.
Виждали сте по филмите тези театрални движения и заемане на стойки преди начало на битка.
Красиво е, да го гледаш изпълнено, както трябва. С точни движения.
Като дете си мислех, че това показва майсторство. Детски глупости. По-късно ми беше смешно и притеснително да размахвам ръце и да заемам разкрачени позиции.

Но не са без значение. Действат като активна медитация и помагат да преминеш от едно състояние в друго. В това, което описах в началото на този коментар. Поне при мен така работят. Дори една проста позиция на ръцете и леко изместване на краката действа като ключ, като шалтер, който те превключва от един режим в друг.
Поне при мен така работи. Така и не питах за целта им. Видях, че ми помагат и го приех.
След това ми е малко като мъгла. Не помня много, какво съм правил. Подробности за движения и разни такива. Кое, как се е стекло.
Сега докато пиша това се сещам за един друг път, който ме докара до такова състояние, без опасност някой да ми счупи носа.
Когато на един семинар се потопих в басейнче пълно с лед. Забравяш за всичко друго, освен за стремежа да дишаш и да останеш жив

И до сега съм благодарен на Барт Пронк за това.