от Nick Angelow(29-10-2004)

рейтинг (33)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

САГА ЗА POSIX
ИЛИ УВОД В POSIX'ИВИЗМА

http://unix.ginras.ru/saga/index.html

© 2004 Алексей Федорчук


Книга за работата в различните POSIX съвместими операционни системи. Предназначена е за потребители (включително и начинаещи).

СЪДЪРЖАНИЕ


ПРЕАМБЮЛ02

Тук ще бъде събрано всичко, което знам за Linux, FreeBSD и отчасти за другите операционни системи, дълбокомислено наричани Unix-подобни. Наричат ги още и POSIX-съвместими и с течение на времето ще се опитам да покажа защо вторият термин е за предпочитане. Това съчинение се създава с цел популяризация и даже, не се страхувам да го кажа, пропаганда на POSIX системите сред компютърната, околокомпютърната и некомпютърна общност. Особено внимание към този труд бих искал да получа от страна на научните сътрудници от постсъветското пространство и най-вече от колегите-геолози.

СЪДЪРЖАНИЕ ЗАЩО ТАЗИ КНИГА

Понеже за Unix, Linux, BSD и подобните им операционни системи, през последните години бяха написани много книги, статии, мрежови материали, съвсем нормално възниква въпроса – нужно ли е още едно съчинение на тази тема? Струва ми се, че е нужно и то по няколко причини.

Първата от тях е, че явлението Open Source (тоест разработването на програми с отворен изходен код) като цяло и неговите частни прояви (а Linux и BSD системите са именно такива) е толкова многостранно, че всеки автор, обърнал се към тази тематика, добавя към нея нещо ново (надявам се, че и вашият покорен слуга няма да бъде изключение).

Втората причина е, че Linux, BSD и останалите родствени на тях системи живеят и се развиват, и написаното за тях преди няколко години, може да е, ако не остаряло (срокът за пълната морална амортизация на свободните програми е значително по-голям от този за повечето комерсиални такива), да е загубило донякъде своята актуалност. И във всеки случай ще са необходими уточнения, допълнения, корекции, отразяващи актуалността на настоящият момент.

Третата причина се крие в това, че бумът на Linux в края на отминалото хилядолетие, в определена степен остави в сянка останалите представители на отворените POSIX системи. И в резултат на това, понятието Open Source здраво се контаминира03 с операционната система Linux, а тя – с такива програми, нямащи първоначално никакво отношение към нея, като прозоречната система X.

Четвъртата, и според мен най-важна причина, произтича от третата. И тя е следната – по-голямата част от известните ми дебели книги, засягащи указаната тематика (няма да споменавам статиите и забележките, посветени на частни въпроси) се основават, явно или не, на опита от работата на техните автори с някоя конкретна дистрибуция на Linux или с някой друг представител на Unix клана. Опитите за разглеждане на свободните POSIX системи като едно цяло, без значение от конкретната им реализация, са сравнително малко.

В настоящото съчинение съм се опитал максимално да се абстрахирам от конкретните реализации, въплътени в тази или онази дистрибуция на Linux или някоя BSD система. И затова в тази книга става дума, първо, за това, което обединява всички тези системи и второ, бих искал да поговорим за тези аспекти, които определят своеобразието на всеки един POSIX представител като операционна система.

Например, понятието Linux не се свежда само до наборите от системни компоненти, приложни програми и приложения, разпространявани от създателите на една или друга дистрибуция, както и не се изчерпва с тях. Linux в неговият съвременен вид е именно системната пълнота, която ще се опитам да покажа в следващите глави.

Системната пълнота на Linux особено ясно, колкото и да е странно, проличава при сравнението с някоя операционна система от BSD клана. И затова те (по-точно един от техните представители, FreeBSD, с който съм малко или повече запознат) ще бъдат постоянен фон в това съчинение, изпълнявайки ролята на еталон за самодостатъчна операционна система.

Книгата е основана на повече от петгодишно използване на свободни операционни системи от семейството на Unix – най-вече FreeBSD и две-три дистрибуции на Linux, а също така и на запознаването (донякъде повърхностно) с всички други представители на BSD клана и около пет представители от необятния свят на Linux дистрибуциите.

Трябва да подчертая, че аз съм „чист“ потребител, нямащ опит в администрирането или разработването (и нямам ни най-малко желание да натрупам такъв). И затова ще говоря само за това, което по моето скромно мнение, е необходимо да се знае от потребителя, а също и за това, което може да му бъде полезно или трябва да му е интересно.

Голяма част от обсъжданите тук въпроси в една или друга степен са засягани в мои предишни „хартиени“ или online публикации. Но животът не стои на едно място, системите се променят и ние се променяме с тях, както биха казали древноримските гърци04. Поради което ще се концентрирам върху тези аспекти, които или не са били засегнати от мен поради различни причини (главната от които е недостатъчно разбиране на нещата) или представите за които са силно променени, или тези аспекти са нови или съществено обновени.

През последните години Linux, исторически използван предимно в областта на разработване на програмно осигуряване и мрежовите решения, все повече се утвърждава като универсална операционна система, включително и за домашно използване. BSD никога не е била разглеждана в този аспект. Но именно от позицията на потребителя между тях почти няма разлика. В края на краищата, ако говорим за FreeBSD, тя е годна за настолна/домашна употреба не по-малко от Linux. И това също ще се опитам да покажа в това съчинение.

Това съчинение е ориентирано в по-голямата си част към потребителите, притежаващи някаква минимална начална подготовка (макар, че не е задължително да имат опит с Unix подобни системи) или поне имащи желание да я придобият – възможно именно в процеса на четене на тази книга :-).

Начинаещият потребител на една POSIX система по правило се обръща към Linux. И по-точно именно към тези негови разновидности (т.е дистрибуции – без това понятие няма да се мине), които му осигуряват най-комфортните условия за миграция от операционната система, използвана преди това (ще рискувам да предположа, че тази система по силата на историческите обстоятелства е била една или друга версия на Windows). Такива дистрибуции, наричани ориентирани към потребителя (или user friendly), по правило притежават красиви и удобни графически инсталатори, развити средства за универсално конфигуриране на системата, богат набор от приложни програми за управление на програмните пакети и така нататък. И затова, тяхното първоначално използване спомага за преодоляване на психологическата бариера между обектните интерфейси и аскетичният открай време външен вид на Unix инструментариума.

Но потребителя бързо стига до разбирането, че Unix не е Windows, а Windows – не е Unix и ефективното използване на всеки един предствител от последното семейство05 се постига по съвсем различни начини – на пръв поглед необичайни, но извънредно мощни и най-главното, универсални. Но ориентираните към потребителя дистрибуции, като правило никак не подтикват потребителя към тяхното изучаване, понеже графическите инсталатори и конфигуратори, облегчавайки, както му се струва, живота, замъгляват вътрешната същност на явленията.

Освен това, всички тези средства за инсталиране, настройване и управление на пакетите при по-голямата част от дистрибуциите са специфични и в момента заимстват глупавият навик от Windows съществено да се променят от версия на версия. Навиците за работа с такъв инструментариум, получени при работата с една определена дистрибуция на Linux ще се окажат безполезни при работа с друга дистрибуция (и още повече при работа с някоя от BSD системите). В резултат на това, в значителна степен се губи първоначалната универсалност на Unix системите, понеже един от факторите, определили популярността на Unix беше практически пълната неизменност на начина на работа във времето – ето вече в продължение на 30 години (което не означава, че самите средства не са се усъвършенствали) и тяхната независимост от конкретната реализация на системата. И в крайна сметка, потребителя усвоил традиционният Unix инструментариум в рамките на която и да е разновидност на Linux, ще продължи да се чувства също толкова свободен не само при работа с друга дистрибуция на Linux, но и при работа с произволна BSD система или някакъв комерсиален представител на Unix семейството.

Древните гърци са смятали за най-неприсособени към живота, хората които не могат да четат и да плуват. Независимо дали ви харесва или не, но компютрите навлязоха масово и безвъзвратно в нашия живот. Така че към списъка на необходимите умения трябва да се добавят и навиците за работа с компютър, което остро поставя проблема с компютърното образование, при което решението на този проблем още е твърде далеч във времето, при което не може да разглеждаме като основа за компютърна грамотност минималното повърхностно изучаване на Windows и някоя конкретна версия на Word. При това именно повърхностно изучаване на няколко готови рецепти – разказаха ми страшна история за това, че учителката по информатика в едно училище написала двойка на ученика за това, че излязъл от Windows, използвайки клавишната комбинация Alt-F4, а е трябвало непременно да се използва менюто Start и Exit.

И в сферата на образованието е трудно да се оцени ролята на Unix-клоновете. При това не само за тези, които се готвят да изберат специалност, свързана по някакъв начин с компютрите. Традиционните методи за работа в Unix могат да се използват от представители на различни професии, наричани при „съветската власт“ творчески. При това по-ефективно, отколкото стандартните офис приложения. Не е нужно да изпадаме и в другата крайност и да обявяваме Linux или BSD за средства за решаване на всякакви задачи. Unix е създаван за работа с произволни текстове и за осигуряване на комуникация. Но голямото мнозинство от хората в професионалната си дейност не използва компютрите само за работа с текст и комуникация.

ЗА КАКВО Е ТАЗИ КНИГА

Така че, тази книга освен чиста познавателна цел, е насочена още и към общото компютърно образование. И нейният сюжет е подчинен на логиката на запознаване на потребителя с нова операционна система, тъй като този процес трябва да протича в идеални условия, коригирани от принудителната сила на реалността.

А запознанството на потребителя с всяка една POSIX система започва с нейната инсталация. Разбира се, според точната забележка на Виктор Вагнер, „Как да стана квалифициран потребител“, това е същото, като да започнеш обучение за шофьор с регулиране на клапаните или изучаване на скоростната кутия. От гледна точка на икономия на сили и време, добре би било да се учим да работим на система, инсталирана и настроена от специалист. Но обективната реалност е друга – с много малки изключения, начинаещият потребител на Linux или FreeBSD е принуден като начало сам да инсталира и настрои системата си, което разбира се, изисква знания и умения. И да ги получи е възможно, ако той предварително получи готова система в свое разпореждане – тоест инсталирана и настроена от него по някакъв начин. Този „параграф 22 от Linux“, според Владимир Попов (init...etc.), е едно от главните препятствия за широкото разпространение на тази операционна система (както и на останалите Unix подобни системи).

Но от друга страна, успелият по някакъв начин (с помощта на четене на ръководства или с използване на дружелюбна към него дистрибуция, водейки се от съвети на приятели или задавайки въпроси в многобройните форуми) потребител получава незаменим от нищо обем от знания и навици. И нека си спомним една друга аналогия – обучението по езда (в крайна сметка, в школите заслужаващи подобно име) започва именно с обучение по почистване, оседлаване и правилно слагане на юздите (макар че няма да накарат веднага новака да подковава конете).

Така и тази книга е предназначена да облекчи потребителя в разбирането на процеса на инсталиране и настройване на произволна POSIX операционна система, а също и следващото и използване. Но като начало не мога да не се спра на програмите с отворен изходен код (Open Source), тъй като тук ще става дума изключително за отворените и свободни представители на POSIX семейството. След това ви очаква обещаното аргументиране на това, че Linux е именно операционна система, а не нещо друго. И заедно с това – разглеждането на въпроса, какви са отношенията, в които Linux се намира с конкретните си реализации, въплътени в така наречените дистрибуции. И въпроса за взаимните отношения между Linux и свободните BSD системи също няма да бъде подминат.

По-нататъшното изучаване на всеки един произволен клон на Unix, както вече беше казано, трябва да протича едновременно с неговата инсталация и настройване. Към тази логика ще се старая да се придържам и в своето изложение. Но тук няма да има описания, работа на конфигураторите или инсталаторите на тази или онази конкретна дистрибуция на Linux или BSD. Вместо това, ще се постарая да разкажа за вътрешната същност на действията при инсталацията на всяка произволна POSIX система, за това, което е нормално да срещнете във всяка дружелюбно настроена към потребителя дистрибуция на Linux (а именно с тях, най-вероятно ще започне своето запознанство начинаещият потребител), оставяйки настрани графичният интерфейс.

ЗА КОГО Е ТАЗИ КНИГА

Тази книга е адресирана към най-широките народни маси, в основата на които стоят, разбира се, достатъчно опитните компютърни потребители, нямащи навици за работа в Unix системи (но имащи такива – в някои други системи, името на които няма да произнасяме на глас). Тези, на които им е станало тясно в света на „прозорците“ и които, с цел повишаване ефективността на своята работа (или водени от обикновено любопитство) биха искали да се запознаят със света на POSIX системите. А след това, току-виж, се и приобщили към него.

И затова втората категория читатели, към която е адресирана тази книга, е на вече приобщените, но начинаещи потребители на Linux или BSD, току-що придобили навици за работа в POSIX системи. Надявам се, че моето съчинение ще помогне да се съкрати техният срок на адаптация и да осъзнаят факта, че Unix не е Windows и Windows не е Unix.

В същото време не губя надежда, че към това съчинение ще се обърнат и съвсем начинаещите потребители на компютър въобще, незасегнати все още от разложителното въздействие на Windows. И тази мечта не е толкова утопична, както може да ви се стори – винаги е по-лесно да започнеш да се учиш от нулата, отколкото да се преквалифицираш, за което е достатъчно да имаш само съвсем малко любопитство и склонност към търсене и усвояване на нова информация.

Накрая, не изключвам вероятността, че тази книга ще бъде четена и от, така да се каже, действащите потребители на POSIX системи, независимо от сферата на тяхната дейност. Случвало ми се е да се сблъсквам (и реално, и виртуално) с квалифицирани разработчици и системни администратори, имащи, колкото и да е странно, доста неопределена представа за потребителските аспекти на използваните от тях системи. Нещо повече, много от тях са искренно убедени, че Linux и BSD не са необходими на хората (тоест на потребителите). Смея да вярвам, че тази книга ще породи съмнение в правилността на тяхната позиция.

И още нещо – не искам всичко казано на тези страници да се възприема като поучения на някакъв гуру и заявявам категорично – гуру (този термин по начало отнасям към ненормативната лексика – както и термина „учен“) аз не съм и не се стремя да бъда. Всичко написано от мен е написано за собствено удоволствие и е основано на собствения ми опит, получен в битието ми на обикновен потребител.

Във всеки случай се надявам, че тази книга ще ви бъде полезна по съдържание, и най-вече – интересна по форма. Но не мога и не искам да гарантирам нито едното, нито другото – вие изразходвате за нея трафик и губите време единствено на своя отговорност.

ЗАЩО Е ТАКАВА

Като начало – защо за тази книга беше избрана online, а не традиционната – хартиена форма? Отговорът не е сложен и е свързан с едно от основните понятия на Unix – рекурсията. В собствения смисъл на тази дума, това е специален термин от информатиката, означаващ определянето на една функция чрез самата нея (а какво е това функция – надявам се, че ще стане ясно към средата на книгата).

Но в Unix обществото, понятието рекурсия се използва и в по-широк, така да се каже, „битов“ смисъл, най-известният пример за което е името на проекта GNU – акроним от „GNU is Not Unix“.

И така, целият проект на изучаване на POSIX системата е пропит с рекурсия. Нека вземем за пример три основни понятия от света на Unix – понятията за файл, процес и потребител, за които ще се говори във втората част. Отношенията между тях неизбежно се определят едно от друго – всеки файл принадлежи на някакъв потребител, понеже той (файлът) е създаден от процес, стартиран от този потребител (всъщност всичко е още по-сложно, но засега това не е толкова важно).

Тоест за да разберем, какво е това файл и неговите атрибути, трябва предварително да разберем какво е това процес и какви са неговите атрибути, което от своя страна е невъзможно без да имаме представа за атрибутите на файла, изпълняващ процеса и атрибутите на потребителя, стартиращ този процес за изпълнение. А ако си спомним, че за да получим информация за файловете, процесите и потребителите е необходимо да използваме някакви команди, които представляват сами по себе си файлове с определени атрибути, и файлове, атрибутите на които също са съществени, се използват като аргументи, ще стане ясно, че потребителят, който започва да изучава POSIX системите се сблъсква не с нещо друго, а с рекурсия, което по-просто казано се нарича проблем на яйцето и кокошката06. Нали за да осъзнаем основните понятия на Unix е необходимо да имаме навици за работа с команди, а за да разберем как се използват командите, трябва да знаем основните понятия.

Именно в тази рекурсивна връзка се крие според мен и основната сложност на изучаването на POSIX системите за начинаещият потребител и трудността за написване на книги за тези потребители – за авторите на тези книги. И в рамките на традиционните публикации върху хартия, това противоречие е неразрешимо. Нали традиционната книга07 по определение е линейна и се чете, пак по определение, отначало и до края (поне така се иска на авторите на такива книги). И как предлагате да се постъпва с рекурсивните определения на понятията при тази линейна структура? Да изпращаме (това искам да кажа – да го изпращаме) читателя към още непрочетените глави, може би стотици страници напред? Ами по този начин доста бързо ще получим мазоли на пръстите – от бързото прелистване на страниците ...

В същото време тази трудност лесно се преодолява при online публикациите08. Нали в случаите на използване на HTML (да не споменаваме SGML или XML), всички рекурсивно определяни понятия лесно могат да бъдат свързани помежду си с кръстосани връзки, в резултат на което читателя може да преминава от разделите, описващи основните понятия към разделите, посветени на принципите на командният интерфейс и обратно.

Затова, след дълги размисли, се отказах от създаването на поредната хартиена книга, решавайки да се огранича (поне засега) с чист online вариант, който има и допълнителното преимущество да дава възможност за оперативно коригиране на неяснотите и неточностите в описанието, да не говорим и за откровените грешки, които неизбежно ще се появят и които се откриват или от мен (когато препрочитам съчиненията си, винаги намирам такива, поради което не обичам да го правя :-)), или от читателите.

По този начин може да се каже, че тази книга ще се намира в процес на непрекъснато създаване и редактиране. И затова трябва веднага да ви предупредя, че е възможно в първите и раздели да не намерите подобни кръстосани и рекурсивни връзки. Те ще се появяват в хода на написването на съответните раздели или поне при разбирането на тяхното положение в общата структура на изложението.

Също така не гарантирам неизменност на структурата на книгата (по-скоро гарантирам точно обратното), което също следва от online природата на съчинението. Още първите фрагменти от него, случайно извадени от средата на първата част и публикувани на времето на Unix4All, предизвикаха достатъчно голямо количество отзиви, много от които ме накараха да променя първоначално замислената последователност на главите. Втората версия на тази книга, части от която се публикуваха на същия сайт, също изискваше преструктуриране, така че повтарянето на подобна ситуация в бъдеще изглежда твърде вероятна.

КАК СЕ СЪЗДАВАШЕ

Излишно е да споменавам, че цялото това съчинение, от първата до последната страница, е написано на машина с инсталирани изключително свободни програми. Като операционна система по различно време на написването му, се използваха следните дистрибуции на Linux – Gentoo, CRUX и Arch Linux, но не малка част от тази книга беше съчинена и под управлението на FreeBSD. На последната платформа се извършва и текущата редакция на книгата. С това, искам да подчертая още веднъж, че всички POSIX системи са практически еднакво ценни от гледна точка на настолното използване.

Основни инструменти в съчиняването по различно време бяха текстовите редактори joe (в конзола), nedit (в системата X с мениджър на прозорци fluxbox) и kate (в графичната среда KDE). Текста се набираше непосредствено в html формат с помощта на собственоръчно написани макроси. Тъй като в книгата са използвани и текстове от предишни мои творби (публикувани и непубликувани), проблемът с намирането на необходимите фрагменти, тяхната модификация и разполагане на подходящото място в текста, се извършваше с конзолни програми, дошли от света на класическият Unix – find, grep, cat, split, sed.

Илюстрациите са подготвени с помощта на графичният пакет GIMP (растерна графика и екранни снимки), с модула за векторна графика на OpenOffice.org и модула за построяване на диаграми от елктронната таблица OpenCalc (пак от OpenOffice.org). Периодично, за същата цел бяха използвани аналогичните инструменти от комплектите kdegraphics и KOffice, а също така и разни малки приложни програми за работа с графика (например scr2png за FreeBSD).

В целият текст съм се старал да се придържам към следните условни обозначения: имената на клавишите и клавишните комбинации, а също и точките от менюта или други визуални елементи от интерфейса са маркирани с получер шрифт – Enter. Командите от командния ред, примерните фрагменти от конфигурационни файлове или скриптове са маркирани като преформатиран текст:

Така се изобразяват 
 примерните команди, 
 резултатите на екрана от тяхното изпълнение, 
 конфигурационни файлове, 
 скриптове

Пред всяка команда е поставен подканящият символ на командният ред, който е $. Символът # е запазен за коментарите в скриптовете и конфигурационните файлове. Разбира се, ако синтаксиса на даден скрипт или конфигурационен файл изисква друго означение за коментар (например !), ще бъде използвано именно то (със съответната уговорка).

Командите, техните опции и аргументи, споменати вътре в параграф, ще се отделят с използването на име_на_команда.

Накрая, както беше споменато, важна роля в структурата на книгата ще играят хипервръзките, както към съответните раздели вътре в книгата, така и към външни източници. Те ще бъдат традиционно оформени, без всякакви излишества. Вътрешните връзки обикновено имат следният вид - съдържание на тази книга, докато външните ще сочат или към името на източника – Демониада, или към неговият адрес, така нареченият URL09http://unix.ginras.ru/.

REFERENCES ...

Основа на тази книга станаха моите бележки за серията предишни мои сайтове – изброяването им ще бъде дълго, а и по-голямата част от тях умряха от естествена смърт. Но тук трябва да направя уговорката, че в случай на разминаване с предишни мои писания (а такива ще има много – даже и в рамките на този сайт10), като „истина от последна инстанция“ трябва да се разглежда именно настоящият текст.

В своите съчинения съм използвал множество източници, най-вече от официалната документация към всички споменати програми, в man формат и по-рядко info страниците, а също така html-, xml и pdf документацията от сайтовете на различни Open Source проекти.

Освен това съм използвал и безкрайно многото online материали от различни англо- и рускоезични сайтове, посветени на Unix, Linux и Open Source. Не виждам никаква възможност да ги изброя всички – конкретните връзки към тях ще се дават в хода на изложението.

През последните 10 години, темата Open Source и особено Linux заема все по-голямо място на страниците на традиционната „хартиена“ компютърна преса. Колкото мога, следя за подобни публикации и при нужда ги използвам в своята работа (библиографските източници също ще бъдат показвани в хода на изложението).

Разбира се, не ми се размина и четенето на „дебелите“ книги, посветени на Unix и Linux, от които най-голямо влияние ми оказаха:

  • Б. В. Керниган, Р. Пайк. UNIX – универсальная среда программирования, М., Финансы и статистика, 1992 – на нея, купена съвсем случайно преди много години, е било съдено да стане настолната ми книга в продължение на много години (преводът на по-новото и издание се продава под името „UNIX: программное окружение“);

  • Д. Тейнсли. Linux и Unix: программирование в shell, К., Издательская группа BHV, 2001 – това е книгата, затвърдила в мен мисълта, че shell е най-ефективният инструмент на потребителя за всички времена и народи;

  • Дж. Армстронг, Секреты Unix, М., Издательский дом "Вильямс", 2001 – прочитайки тази книга сравнително неотдавна, много съжалявах, че не ми е попаднала по-рано – нейното прочитане би ми спестило немалко усилия и време; тази книга е точно тази, която непременно трябва да вземете на необитаем остров с Unix машина; именно тя ми служеше за еталон, към който се стремях да се доближа в своето съчинение.

И накрая – много сведения съм събрал по време на многобройната си кореспонденцията и при общуването си в различни форуми.

... И РЕВЕРАНСИ

За създаването на тази книга са използвани плодовете от труда на много хора. И затова, използвайки случая, искам да изразя своята искрена признателност на всички тях – на познати, лично или задочно и на съвсем непознатите:

  • на основоположниците на идеята за Open Source и цялото Open Source общество;

  • на разработчиците на всички използвани операционни системи и приложенията към тях, на създателите на споменатите вече дистрибуции на Linux;

  • на авторите на официалната документация към програмите и всички останали използвани от мен материали – печатни и електронни;

  • на редакцията на списанието “Upgrade“, отделящо голямо внимание на проблемите на Open Source;

  • на авторите и преводачите на материалите от проекта “Демониада“;

  • на всички свои кореспонденти по електронната поща;

  • на всички участници във форумите Linuxforum и Linuxshop;

  • На тези роднини и близки участници, изпълнявали ролята на опитни зайчета, оценявайки разбираемостта на първоначалните версии.

Моля за извинение, но пълното поименно изброяване в този реверанс ще заеме не една страница. Въпреки това, отделни благодарности към:

  • постоянният автор в UNIX4all и виртуален събеседник Владимир Попов;
    http://www2.ldc.net/~popov/);

  • колегата в линуксописанието и пропагандата на Open Sources Сергей Голубев
    hymnazix.aviel.ru;

  • моят военен началник Сергей Соколов (Тектоника Северо-Востока) и сътрудниците в нашата лаборатория;

  • нашият несменяем системен администратор (aka завеждащ ОНТИ) Дмитрий Кудрявцев (Геологически институт към РАН);

  • също толкова несменяемият администратор на нашите сървъри Игор Борейко;

  • дългогодишният съратник в компютризацията на геологията Кирил Крилов (неговата страница);

  • моят най-стар другар в професията на компютърен специалист Владимир Родионов (Всичко за цифровата фотография).

Особена благодарност към моята жена Лена, която не ме ругаеше прекалено много за постоянното ми тракане по клавиатурата (в това число и рано сутрин, когато порядъчните хора все още спят) и на моите деца, Оля и Витя, които не престават да ме удивляват със своето възприемане на компютъра като цяло и на открития изходен код в частност. И най-вече за самото им съществуване ...

Всички изброени (или пропуснати) лица оказаха по-малко или повече положително влияние върху това съчинение. Въпреки това, тъй като е написано от мен, поемам цялата отговорност за неговите (несъмнени) достойнства и (напълно възможни) недостатъци.



© 2004 преводът сътворен от Николай Ангелов



01 Перифраза на латинската сентенция 'in vino veritas – във виното е истината', която ако я осъвременим в духа на open source движението би звучала по следния начин - „in pivo veritas“.

02 Не знам защо, но тази дума много ми допада – може би поради съчетанието от еднотипни букви една до друга – напомня ми за един от никовете ми във форумите – ddantgwyn.

03 Контаминация – смесване на две или няколко събития при тяхното описание – това според „Речник на чуждите думи“, С., 1982, Издателство на БАН, стр. 433, най-вдясно и най-долу.

04 Това е малка грешка (или закачка) на автора – гърците сигурно са били древни, но не и римски.

05 Нека уточним за неразбралите – всеки един представител от семейството на POSIX съвместимите операционни системи.

06 Така де – кое е възникнало първо – яйцето или кокошката? За да се намери отговор на този въпрос, трябва да се четат древните и не толкова древни класици.

07 Така както е измислена преди повече от 500 г. от Йоханес Гутенберг.

08 За което трябва да сме искрено благодарни на мистър Ваневар Буш, който в далечната 1947 година стига до идеята за хипертекста, който след повече от 45 години довежда до създаването на html и world wide web.

09 URL – Universal Resource Locator – основно понятие от света на html и world wide web.

10 Може би сега е момента да споменем за тези, които са пропуснали да видят в началото, кой е настоящият сайт на автора – http://unix.ginras.ru/.



<< Възможности за сертификатната измама в X.509 | Проста защитна стена. >>