от linux-bg team(4-10-2012)

рейтинг (30)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Следващото интервю, което предоставяме на вашето внимание, е с г-н Хюсеин Исмаил, заместник-омбудсман на Република България. С него се запознахме през 2007 година, когато той, в качеството си на председател на Фондация „Хоризонти“, участва в конференцията ни за месец август с лекция на тема „Успехите на незрящите в ИТ сферата“. Пет години по-късно отново решихме да се срещнем с него и да си поговорим за трудностите, които срещат хората със зрителни увреждания в употребата на компютри и свободен софтуер.

„Линукс за българи“:
Според вас, Linux достъпна операционна система ли е за хората с увредено зрение?

Хюсеин Исмаил:
Linux към момента е частично достъпна ОС за хората със зрителни увреждания. Linux може да се ползва от незрящите чрез отдалечен достъп до конзолата; в тези случаи обаче потребителят ползва на своя компютър друга ОС. Наличните екранни четци за различните графични интерфейси не дават пълен достъп до операционната система и приложенията и обикновено изостават при обновяване на ОС, т.е. няма никаква сигурност, че следващото обновление на ОС ще е съвместимо със съществуващите екранни четци. Предполагам, че разнообразието от дистрибуции и ползвани графични интерфейси прави трудно разработването и внедряването на пълнофункционален екранен четец.

Съществува и специално адаптирана дистрибуция за незрящи – Vinux. Разработени са и други специални приложения за незрящи – BRLTTY (извеждане на информация от текстовата конзола на Linux към брайлов дисплей), Emacspeak (специална говореща дистрибуция на Emacs).

„Линукс за българи“:
Съществува ли български софтуер, работещ под Linux, специално предназначен за хората с увредено зрение?

Хюсеин Исмаил:
Към момента единственият софтуер, ползван пряко от незрящите потребители, ползващи български език и кирилица, е синтезатора ESpeak. Този многоезичен синтезатор може да се ползва от екранните четци за изговаряне на глас на изпратен към него текст (виж Vinux). Въпреки ниското качество на речта, този синтезатор все пак говори на български и разпознава адекватно кирилицата.

Нямам информация за програма, която да може да представя текста под формата на българската кирилица на брайл.

„Линукс за българи“:
Как, според вас, хората с увредено зрение намират стимул да се обучават в ИТ сферата?

Хюсеин Исмаил:
За незрящите хора основният проблем, свързан с увреждането им, е затрудненият достъп до информация. ИКТ имат огромен потенциал за осигуряване на достъп до информацията под различни форми. За незрящите ИКТ може да осигурят информацията под формата на реч или (с помощта на брайловите дисплеи) като тактилна информация. Когато компютрите и другите съвременни ИКТ устройства са достъпни, незрящите потребители могат много по-ефективно да се включват лично в социалния живот – могат ефективно да комуникират, да се образоват, да овладяват и практикуват различни професии, свързани с ИКТ.

Незрящите деца обикновено завършват средното си образование в едно от двете училища за деца с нарушено зрение – в София и във Варна. В тези училища в някаква степен е застъпено обучението им за работа с компютри и съответните специализирани програми и хардуер. За съжаление, в ресурсните центрове към МОМН няма достатъчно обучени кадри, за да могат да обучават незрящите деца (учещи интегрирано, в масови училища) да работят с хардуер и софтуер за осигуряване на достъп. В България има и няколко неправителствени организации, които провеждат компютърни обучения за незрящи – Фондация „Хоризонти“, Националният център за рехабилитация на слепи към ССБ в Пловдив и др.

Важен момент за мотивацията на незрящите да се обучават в ИКТ сферата е доколко те са информирани за възможностите, които ИКТ им предлагат при тяхното личностно развитие и включването им в обществения живот. Тези, които са добре информирани, знаят, че чрез ИКТ могат ефективно да се обучават, работят, комуникират и забавляват.

„Линукс за българи“:
Разкажете за някои от успехите на хората с увредено зрение в ИТ сферата.

Хюсеин Исмаил:
Виктор Любенов – поддържа своя сайт http://bezmonitor.com и работи за известна фирма като коректор на текстовете на сайтовете им.

Иван Доброволов – работи като ИТ специалист в Национално читалище на слепите, „Луи Брайл – 1928“ – поддържа специализирания хардуер за брайлов печат, както и поддържа и настройва компютри за ползване от незрящи потребители, ИТ консултант e по различни проекти на читалището и другите НПО за слепи.

Живко Томов, Рехабилитационен център, Бургас – програмист, разработил приложение транслатор за български брайл.

С помощта на компютрите и специализирания софтуер за незрящи много хора успяват да се реализират професионално и в други сфери. Лично за мен компютърът е средството, без което не бих могъл нито успешно да завърша специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“, нито да практикувам ефективно юридическите професии, които съм упражнявал и упражнявам.

В училищата за деца с нарушено зрение във Варна и София има незрящи учители, които също с помощта на компютър се подготвят и упражняват професията си. В София, в професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“, работи напълно незрящ преподавател – Иван Бозуков, който подготвя своята работа чрез компютър, комуникира с учениците си чрез имейл и по този начин успява да бъде един добре реализирал се съвременен учител.

За музикантите също ИКТ предлага възможности за развитие. Орхан Мурад, например, вече самостоятелно може да композира и работи по албумите си в своето студио, на личния си компютър. А DJ Mitaka упражнява работата си като DJ като съвсем самостоятелно записва, подрежда, просвирва музика, подбрана лично от него с помощта на компютър с инсталиран екранен четец. Той, заедно с няколко други напълно незрящи младежи, съставят и водят програмите на радио „Наздраве“.

Пощенският списък „Без мишка“ (Bezmishka) е мястото, където незрящите потребители споделят своя опит, въпроси и отговори, коментари и информация за неща, свързани предимно с ИКТ. На сайта http://bezmishka.org се публикуват полезни статии, свързани с ползването на различни приложения от незрящи. Наскоро заработи и нов сайт – http://blinfo.bg, на който незрящите могат да качват всякаква информация, която може да им е полезна.

Като колективен успех на незрящи потребители бих искал да посоча и разработването на синтезатора на реч за Windows – SpeechLab. Той е разработен от Българска асоциация за компютърна лингвистика и наети от тях лингвисти и програмисти, но изискванията към синтезатора, неговото тестване и внедряването на допълнителните му функции бяха постигнати с помощта на групата незрящи потребители. SpeechLab и към момента остава единственият качествен синтезатор на реч за Windows, който практически се ползва от всички незрящи потребители в България.

„Линукс за българи“:
Според Вас има ли приложение софтуера с отворен код и в частност GNU/Linux в държавната администрация?

Хюсеин Исмаил:
Нямам достатъчно наблюдения и знания, за да отговоря на този въпрос. Ако възникне ситуация да се решава подобен въпрос, бих обмислил следните въпроси: доколко отвореният код е необходим на дадената администрация, ще се налагат ли допълнителни действия по неговото компилиране/инсталиране и поддръжка, има ли гаранции за развитие на софтуера и съвместимост с бъдещи версии, разполага ли администрацията с подготвен персонал, има ли на трудовия пазар достатъчно подготвени специалисти, с какво различните алтернативни решения са по-добри в краткосрочен и дългосрочен план.

„Линукс за българи“:
Какви са впечатленията Ви от срещите с общността на „Линукс за българи“ и съвместната работа с екипа ни?

Хюсеин Исмаил:
Преди няколко години имах удоволствието да участвам в събитие, на което присъстваха членове на „Линукс за българи“. Бях впечатлен от дружелюбната обстановка, в която попаднах.

Като активист в гражданския сектор имам наблюдението, че не са много организациите, в които членовете да проявяват такава активност. Поздравявам организацията ви за непрестанните усилия, които полагате, за да могат и българските граждани да се ползват от предимствата на отворения код и свободния софтуер.

***

Искаме да отбележим, че, макар и това интервю да не е толкова литературно издържано, като някои други, които вече сте чели, то е особено ценно, защото ни кара да се замислим за сериозни социални проблеми, които не са непреодолими, но изискват огромно желание и отговорност, за да им се намерят качествени решения. Думите на г-н Исмаил будят тревога от това как напредъкът в ИТ сферата и свободния софтуер у нас остава (все още) прекалено дистанциран от хората с различни увреждания и не поставя, в достатъчна степен, като свой приоритет осигуряването на високо качество на живот и общуване за наистина всички нас. В същото време, изредените от него примери за хора, които, въпреки физическите трудности и хардуерните и софтуерни несъвършенства, успяват да водят едно повече от достойно съществуване и да се стараят да споделят всичко научено с останалите, будят огромно възхищение и вдъхват надежда.

Екипът на „Линукс за българи“ изказва своята благодарност на г-н Исмаил за отделеното време и искрено си пожелава в близкото бъдеще ИКТ и, в частност, свободният софтуер да успеят да заличат термина „хора в неравностойно положение“!



<< Как работи DNS, част 2 - Топология, Authoritative servers | Jabber (XMPP) сървър под Debian Squeeze >>