Страшно много ме сърбят ръцете да напиша и аз един коментар, въпреки авто-възбраната ми. Пък и в крайна сметка, троля в собствената си тема, която сам съм си създал директно в кошчето.
За разлика от Лунарвели и други, аз смятам темата за много полезна. Това е работата на форумите — събират на едно място хора с различни виждания, представи, изживявания, мнения и всеки допринася своя дан.
=*=
Трябва да кажа, че дори човека със сбъркания прякор (и по мое мнение сбъркан по принцип), има и точни изказвания. Например — напълно съм съгласен с първото му включване. Само дето не съм съгласен с термина „свободна“. Свободата е личностно качество, а енергията няма душа. Правилно е да се казва безплатна.
От друга страна ще се съглася с Йордан, че се прекспонира това квантовото нещо.
Няма да правя заявлението за знанията си по физика, електричество, механика и математика. То е известно.Все пак ще се опитам (нещо, което не ми се отдава) да поразмишлявам. Ако помня нещо от девети клас в уроците, е, че електричеството е поток от електрони. Кванти не сме учили, но поне се води, че е нещо още едно ниво под атома. Добре, много ми е интересно, как ще извадиш цял електрон от нещо, което е по-малко от него с порядъци?!? Това ми се струва е същото, като да извадиш слон от яйце.
Тук има едно включване също и Вектора. В първия си коментар намекнах, че опитите му за безплатна енергия не са свръх-успешни. На теория са успешни, защото вади повече енергия, отколкото влага. Това до този век се наричаше „перпетуум мобиле“ и беше обект на закачки в учебниците. Смяташе за невъзможно. После… изобретиха климатиците.
В тоя конкретен случай, той вади повече енергия, отколкото е вложил, но проблема е, че повечето „фира“ идва като топлинна. В един от маргиналните форуми прочетох коментар по този въпрос. Тази топлинна енергия е 20%. Обаче, за да се превърне в електричество, трябва да се закачи за парна турбина. А на нея КПД и е… 10%. Сиреч отново сме на 0 (нула). Няма печалба от цялата история.
Самия Чуканов признава, че нещото му е все още неизползваемо, но таи големи надежди… де да знам, да го оптимизира ли и все пак да има някаква реална печалба на енергия. Ама то този е над 70 годишен. Кога ще го прави? Същите дрънканици, като за Никола Тесла. Самоубиват го (ако изобщо е самоубит) на преклонна възраст. Обаче разбираш ли, точно тогава е бил открил въпроса, чиито отговор е 42 и гадното новосъздадено ФБР под управлението на доказания сатанист Хувър е откраднал влакови композиции с доказателствата, който били в сандъци, пазени в доста невзрачната му мотелска стая. Явно и Тесла е бил открил квантовата тайна, та да може в няколко квадрата да скъта нещо, което ФБР седмици наред са изнасяли с камиони. А явно е имал и около 100 машинописки, на които едновременно е диктувал тия няколко месеца.
=*=
От тук натам темата влиза в друго русло, където основен двигател е другия елемент от елитното дуо. Противно ми е отново да говоря за „великите“, а всъщност изпърдяни РФ и КНР, затова просто пропускам неговите неща. Но все пак ще се върна към нещата на първия мегаломан, защото и тук изказва интересни тези, в които в голяма част съм съгласен.
Преди това обаче…Едно от нещата, които ме впечатлиха в темата е сметките, които се правят. В крайна сметка се стигна до това, че покупателната способност сега е същата или по-висока от преди, но за разлика от тогава — сега има избор. Не знам, защо се пропусна да се съчетае с пропорциите в доходите, макар да имаше конкретика в тази насока.
Когато се прави подобно съчетание, обикновено се изтъква, че сега има огромна пропаст в доходите, а тогава е нямало. Обаче, при този традиционен подход — обикновено се пропуска да се отбележи, че пропастта в доходите е естествено следствие от свободната воля и възможността да работиш за собствена сметка и риск.
Никога не се казва другото. Защото в честите случаи, когато се води спора, то е неудобно и за двете страни в него. Пропаст в доходите… имаше и тогава. Но екпоненцията беше обратната. Защото, ако бащата на единия чукундур е работил за 700 лв., то моята майка, която е с ви'шу̀̀̀, работеше за 190, а е започнала на 90. Всички инжѝнери, докту̀ри, професори и всякаква друга сган — работеха за толкова. Всеки човек на ръчния труд, започваше на 500 — петорно. За 250 работеше и втория ми баща, който беше окръжен, партиен секретар. Понеже в темата има и по-млади хора, да кажа, че това означава човек с почти неограничена власт в рамките на една двадесет и осма от страната.
Затова никога няма да срещнете човек (който не е лицемер) от така наречената средна класа или интелѐгенцията¹, който да говори хубаво за социалистическото време на нашата страна. Друг е въпроса, че и преди девети и след десети и кога да е било в историята до ден днешен, родната ни интелѐгенция винаги е била за кол и въже. Продажна шайка от самохвалковци за изпълнение на мръсни поръчки срещу народа.
Обаче и защитниците на капиталистическите отношения, също укриват този факт. За тях е неудобен, понеже социализма победи в меката на свободния пазар — САЩ. Само дето не беше необходима диктатура. Стана си по естествен път. Затова там положението е същото, каквото тук преди десети с добавката на финансистите дето печелят милиони годишно и съвсем не са най-богатите хора в Америка.
Тази връзка за пореден път не излезе наяве, но този път, като приятна изненада влезе в съчетаването — друго. Макроикономическото измерение на нещата е също важен показател, макар тук да се наблегна основно на държавния дълг. За съжаление, не беше отчетен същия за периода от преди девети, макар, че вкарването на този период в разговора е едно от хубавите неща в темата.
Преди да довърша тази тема, ще направя вметка и към Makeme. По принцип съм съгласен с всичко, което казва. Но правейки сравнения, не е добре да го прави точно със САЩ. Не е правилно да сравняваш цивилизационо-определяща страна с периферна такава. По този начин Мейкми се намира в уязвима позиция, че много бързо може да бъде опроверган.
За нещастие на защитниците на тоталитаризма, неговата посока е вярна, просто примера му е сгрешен. Като сравнява, ако избере да сравнява периферия с периферия, например Белгия, Портогалия, нещо такова — то нещата стават ужасяващи. Още по-страшни стават сравнявайки двата доминьона. Нито един комуняго-гъзолизец не може да отрече въпреки статистическите натъманистики, че капитализма е строя на изобилието, а соц.-а в най-добрия случай може да бъде определен като оскъдица.Тук се споменава един факт, на който рядко се обръща достатъчно внимание. Държавния дълг на диктаторсия режим е натрупан след 1982-ра година. В лекциите по финанси, които изнасят преподавателите, се споменава и защо се е стигнало до натрупването му. Не е, защото режима е разбирал, че края му е близо и е гледал да заграби, каквото може. Такова нещо наистина се случи, но след десети, като не го направи тогавашната клика, а нейната прислуга. При това тази долната, ченгесарската, за която никой в никой строй не ще да говори. Защото тя пази всички мръсни тайни и се възползва от тях. Това е било винаги, на всякъде на всички нива, не само в държавното управление, а в общия случай, когато става въпрос за някакво влияние над нещо.
Дългът беше натрупан в резултат на лоши стопански години. В това има дял и факта, че икономиката се задъхваше от прегряване, а в нея се наливаше още капитал, като понеже той нямаше, как толкова бързо да се генерира, то се налагаше да дойде от запад. Но това беше малкото зло. Голямото и основно е лошата реколта. Интересно е, че първата година с отлична реколта е — 1989-та. Още две такива и комунягите щяха да си платят дълга, ако бяха останали на власт. Но паднаха.
Тук, ако вашия доцент или професор е от по-набожните, какъвто бе моя, ще ви каже, че цялата природа се е изправила срещу злото. Защо 1989-та е добра? И да не сте набожни, естествените закони също казват, че когато натягаш една пружина, тя ще се скъса.
За да дам малко почивка преди отново да вляза в дебрите на голямата трагедия и този път по повод на живковите думи, ще вметна 4096. Той отбелязва, че сме имали големи постижения в електрониката, невероятни за мащабите на страната ни като територия, ресурси и население. Обаче не само набожните хора, но и учените ще ви кажат, че невероятни работи не съществуват. Има само все още необяснени. А тук обясснението е просто. Съвсем наскоро, преди няколко месеца, Ремотех го написа в една тема. Цялата ни мощ в тази област е куха. Основана е в над 90% на кражби. Поради това беше и едно от първите неща, които се сринаха. Нещо, зад което няма здрава логика, не може да трае дълго.
Мракобесието на бай Тошо ще почака още малко, защото искам да обърна внимание и на включването на Стелт. Той (разбира се) е от верните и редовни коментатори в локумните теми и не се гнуси от тях. Отново прави добро включване, но ще му опонирам, че не се издигат „партийни другари“. Нелогично е, защото тяакива няма вече 27 години. Но го споменавам не за това, а заради вметката преди малко за нещото, което нарекох „чендесари“. Но го нарекох така, просто заради публичното название. Реално не са такива дори по образование (повечето). Те просто са били слугите на онази власт. И подобно на интелигенцията са вършили мръсните задачи.
Както споменах слугинаж има при всяка власт, независимо от парадигмата зад нея. А реално властовата парадигма е една и съща, просто от време на време в историята се сменя маската, зад, която се поднася и известно усъвършенстване на методологията.
Но думите бяха за слугинажа. Този слугинаж се издирва, отглежда и възпитава от най-ниските прослойки на едно общество. Това е задължително условие, за да са съгласни да правят, това, което правят и да не им пречи съвестта. И понеже се селектират от утайката, то остават незабелязани от обществото. Докато… Не се смени парадигмата на властта. Тогава старите лица слизат от сцената и отиват на бунището, дето им е мястото. От бунището обаче на тяхно място идва бившата утайка. Тя държи най-важното оръжие — знанието за механизмите на властта, а има и организацията собственоръчно създадена от предците им, които подменят.
Личната трагедия на всяка власт е, че никога не предполага, че ще падне жертва на калта под краката си. Но точно винаги се случва от пещерите насам. Това е истинския закон на джунглата. Това не е закон на джунглата. Наблюдението на Дарвин е грешно. Той придава на природата човешки характеристики. Това е набедяване. Природата не претендира за това. Закона е закона на властта.
И отново към 4096, че власт винаги е значело правото на малцина във вреда на общото, затова няма, какво толкова да се чуди. Това ще е завинаги, независимо точно, колко пряка демокрация ще се въведе или не.В тази глобална светлина, локалното откровение на Стелт, че тези хора са „другари“ е обида към другарите. Другарите имат прекалено много собствени престъпления, че да им прехвърляме и тези след деветдесета година. Те също са жертви на това време. Мир на праха им, макар да са заслужили всички дяволи да ги гонят до края на времената.
Оставяйки тези страсти настрани с изумление стигнах до прозрението на единия от одописците на социализма, че разбираш ли най-голямата грешка на диктатурата била, че не давала свобода. Много яко, както би се изразил Драг, от който нямам много преки впечатления, но направи добро включване. Както казах, впечатлен съм от изказванията на комплексар номер две. Но това е за нещата преди девети, а не тези за сега или за преди десети. Възхвалата му на нещата след това до преди десети е ярко откровение, какъв лицемер е, нещото, заради, което и аз му имам зъб. Затова тези неща няма да ги обсъждам.
Не мога обаче да пропусна предлаганите мерки от двамата и то точно в светлината на нещата, за които говорих до сега. За почитатели на диктатурите не е изненада да предлагат тиранични мерки свързани с претрепване на този и онзи. Но би било трагедия тези мерки да бъдат възприети от обществото като нещо добро. Хайде, като добро не. Дори изостанало общество като нашето, все още се прави разлика между добро и зло. Но да се приеме като необходимо зло, което да работи. Обосновката, че злото работи, винаги е хващала дикиш, но за съжаление, никога не работи. И няма как. Злото може да роди единствено зло и никога добро. Пиша го просто да не би някакви хора да вземат да го забравят. И нямам за цел да стигам до кекавите слагачи на диктатурата, а до нормалните хора.Така постепенно стигам до думите на единия наведен на комунетата за положението преди девети. Отношението му към онова време е разбираемо. Но е привлекателно не само за духачи на социалистите. Привлекателно е за всеки българин, който не смята да предава заветите на Левски, Ботев, Каравелов и всички онези, които почетохме съвсем наскоро, само преди три дни.
Поредното отклонение ще бъде в чест на силистренеца. За съжаление Лз рядко се изявява в този форум, но поне в тази тема влиза с твърда позиция, не търпяща възражение от дупедавците. Споменавам Лз и за да го поправя. Когато „царчето“ твореше безобразията си, не управляваше с убийците на фашиста дето му се пада вуйчо. Правеше го с турчолята. Друг е въпроса, че беше направена изборна измама, за да го принудят да влезе в коалиция с тях. Но това съвсем не го оправдава. А за времето с мародерите е виновен Станишев, а не той. Не може да носи отговорност за време, когато е имал едва пет министъра и дори не е бил тук. Че е боклук, боклук е, но това си е времето на Сер-гей, не неговото.Та едното същество пита защо двора не е бил избит, както подобава, заслужава и както е било нормално за следвоенно време. Първо това е била сделката. Дънов обещава на онова нищожество кобурга да запази живота на наследниците му, заедно с двора, срещу живота на евреите. По това време същия вече е предал евреите от Беломорска Тракия и Сръбска Македония, заради, което собствения му живот не е помилван.
Но и да не беше сделката с Дънов, то дори в 1945 год. дори за чудовища като шумкарите не е приемливо публично да се убие три годишно дете. Това не би могло да се приеме. Да не забравяме, че дори за изверги от най-висока класа като Ленин и Троцки беше неприемливо да признаят, че са избили семейството на Кольо, който е не по-малък изрод от тях. Всъщност Съветския съюз никога не призна, че е теглил ножа на фамилийката, което роди легендата за Анастасия, която чак се претвори във филм на агитационната, треторазрядна сбирщина Дисни.
Не мога да пропусна да обърна внимание и на един от най-колоритните ни участници — Зевса. Грехота би било. Той показва нагледно, че западната култура е успявала да се просмуква и зад желязната завеса, което просто ни казва, че сме били слепи, че не сме се сетили, че стената ще падне и десети ни завари неподготвени. Но не затова го намесвам. Намесвам го, защото из под неговите пръсти се прояви един от любимите ми митове. Колко яка била 'ръ̀нъ̀та преди десети. Това са глупости. Дори в изостанала, смърдяща дупка, като нашата татковина интезивното земеделие² навлиза веднага след ПСВ и то в ньойски условия. Десетина години преди ВСВ вече е паднала и последната педя земя незасегната от него. Разказите на Елин Пелин са си обикновена соц. пропаганда, макар и с прекрасни естетически качества. Четете история бре хора. Освен, ако баба ви не е столетница, няма никакъв шанс в живота си някога да е яла „истинска“ храна. Дрънканици.Та забавих го Джет, ама толкоз време не съм писал, че тролинга излиза като водопад. За думите на бай ви Тодоря. Известно е кога и къде са казани. Казани са пред студенти по журналистика броени дни преди и на него да му турят дебелия. Обаче не знам, колко хора са гледали целия запис. Ами… гледайте го. Много занимателно показно на човешкото падение в миг на обезверение, когато си на прага на чистилището.
Преди да кажа, какво наистина казва онова чучело³, ще кажа за контекста на изказването. Не случайно натъртих, кога е казано. Вече Живков е обкръжен, сам и осъден. Може да не е имал образование, но този човек е бил всичко друго, но не и глупав. Прекрасно е осъзнавал обстановката и е знаел, че държи единствено седмици, дори осмици няма.
Това е единствения случай, когато публично признава, че е сгрешил. Опитва се в колата към ада да натовари всички. Непочтено, но нищо не му е останало. И как човек, който държи „седемстотин“ може да цака на бридж-белот? Може, като смени играта. Покера е прекрасна метафора за ситуацията. Все пак и надменността му изиграва роля в тези последни мигове. Той си вярва, че е достатъчно значим, че да може да опита дори да смени играта и то в движение. Това никога не се е случвало и няма да се случи дори на далеч по-велики от него. Драмата на пропадащия към дъното велможа.
Разбрахте ли вече, какво в действителност казва Живков? Опитва се да отмени последните 70 год., в половината от които е активен участник. И какво предлага? Точно така. Завръщане към пуризма на Маркс и Ленин. Това е сатанизъм в толкова чиста форма, че дори на купчината лайна наречена планета Земя е невъзможно. Бивайки без образование, съм склонен да го оправдая, че наистина не е знаел, какво точно предлага.
И за трети път се обръщам към 4096. Не е случайно. Защото в този форум той е едно от олицетворенията на младия, непредубеден, прогресивен, млад човек. 4096, казвайки, че онова време е имал добри черти, на пръв поглед казваш нещо вярно. Нещо повече, такова изказване много прилича на балансирана позиция. Обаче това е типичен капан, в който падат неопитните със злото, като етична норма. Казвайки подобно нещо, си надвесен на ръба на моралната пропаст, в която вече са попаднали други, които обилно храня с всякакви епитети (и не случайно) в настоящия си коментар. Крачката до това не дори една. Дори леко поклащане на едно място е достатъчно да се изпадне в тази бездна. За да не го правиш, винаги помни, че в действителност си говорим за тирания.=*=
Коментара ми стана дългичък, затова ще пропусна езиковата тема.
п.п. Лунар, Гългъл не е мое изобретение. Бай Лисан пък съвсем хич. Изключително малко от думичките, които употребявам, са измислени от мен. Но упорито ги търся и се опитвам да ги налагам. Народното творчество е безкрайно и е срамота да иде зян.
-----
¹/ Съвсем в страни от темата. На този адрес:
https://en.wikipedia.org/wiki/IntelligentsiaПървата картинка е на човек, който е всичко друо, но не и интелектуалец. Никога не съм чувал за този Лудвик Ридигер (ако въобще така се чете), не знам нищо за него. В първия момент си помислих дори, че е Лев Толостой и бая се зачудих, как така в английската версия слагат на първо място мужик. Как да е.
²/ На което, кой знае защо сега му викаме модерно.
³/ Към онзи момент, никакво друго определение не може да се даде за този изоставен човек, който е владял живота на милиони в ръцете си.