Аз мисля, че проблема идва от възританието в ранна детска възраст!
Ето например, нашето поколение което 89-та поемаше живота си в свои ръце сме възпитани по старо му, да бъдем самостоятелни. Родителите ни ходеха на работа на смени и ние сами си учехме уроците. Който е със слаби оценки, задължително ходеше на занималня.
Аз бях тройкажия, но като се приберяхме от училище със сестра ми, първата работа беше да седнем да си попрочетем уроците за следващия ден.
А сега, прибират се, хукват и като се прибере мама, се почва ученето. Детето получава високи оценки, но то вече свиква да разчита постоянно на друг и няма воля да постигне нещо сам. Днес разчита на мама, а утре на държавата и държавата му и виновна за всички неуспехи.
Аз имам доста роднини в САЩ и Канада.
Братовчед ми, завърши висше строително тук мостостроене. Докато учеше, започна работа в голяма международна фирма. Завърши и влезе в казармата и хората му пазеха мястото. Казармата беше вече 9 месеца и след уволнението се върна във фирмата. Изпратиха го на обекти в Дубай, после в офиса им в Единбург, но той искаше да живее в Канада. Фирмата му имаше и офис там, но нямали нужда от неговата специалност там, но имали нужда от него. Той им каза, че ще смени фирмата от която е много доволен и те от него, но ще отиде в Канада. Ходи на няколко интервюта в други фирми и през това време, неговата фирма реши да го премести в Канада, за да не го изгуби.
До ден днешен работи за същата фирма и вече 7-8 години от както е в Канада. Родителите му са обикновени хорица. Баща му шофьор и гледаше и животни в лично стопанство, а майка му, учителка.
Сестра му, малко по-голяма, завърши и тя висше, омъжи се за добро момче с доста прилични доходи, роди 2 деца и до ден днешен, все за нея подходяща работа няма

.
Имам други роднини, които 97-ма заминаха в щатите със зелена карта. Децата им бяха много малки. Ами възпитанието им е съвсем друго. Родителите първите 5 години бяха по над 12 часа на работа почасово чистеха офиси и те са научени вече също да работят и сами да се реализират в живота.
Имам приятел съученик от основното. Вече на 43 години. Завърши висше икономическо някакво, но компютрите му бяха хоби. Започна да работи като фриленсер от къщи си и замина в последствие със зелена карта. Като си говорихме с него и му викам, добре де, ти с твоята работа, спокойно си работиш на световни цени, а живееш с далеч по-ниски разходи тук. Защо ти беше това заминаване? А той ми отговори - не всичко е пари. Работата не се чувства, когато я няма простотията тук. Не искам децата ми да растат в тази обстановка на мутри и българско възпитание.
Имам и друг приятел който имаше сервизче, а жена му, малко шивашко производство. Спечелиха зелена карта, отидоха и едвам изкараха първите 5 години и се върнаха и не искат да чуят за там. Приказката му за там е: Да си го живеят американците този живот. Ние тука сме си по-добре!
Та, не държавата ни е виновна, а начина по който си възпитаваме НИЕ децата!