« Отговор #19 -: Dec 10, 2012, 19:55 »
Голяма дискусия сте заформили... Ето 5 стотинки и от мен....
Предпочитам да ползвам свободен и отворен софтуер, защото му имам много повече доверие спрямо затворения. Или, иначе казано, имам доверие на отворени програми, защото знам не че нямат дупки в сигурността, а че дупките са там, в кода, пред очите на всички нас. Малко по малко разбиращите хора забелязват (случайно или след целенасочено търсене) такива дупки, докладват ги и те биват оправени (и поправките успяват да достигнат до потребителя своевременно).
За сравнение - при затворения софтуер също знам, че има дупки, неумишлените от които един ден разработчиците евентуално могат да забележат и поправят. За умишлените мога само да гадая и, понеже съм недоверчива природа, направо да считам, че почти със сигурност ги има.
Забележете, че и в двата случая казах, че не изключвам възможността да има неумишлени и умишлени дупки в сигурността. Новини за открити такива не би трябвало да са изненада, нито за затворен, нито за отворен софтуер. Просто в единия случай проблемът може да съществува докато не се оповести официално или не изтече поверителна информация, а в другия нещата се популяризират мигновено, поради масовата си достъпност. Като и в двата случая има силно намесен човешки фактор и дупките могат да си съществуват с години без никой да ги забележи (имало е доста такива примери в кода на Линукс).
Не разглеждам случая с публикуване на код, несъответстващ на бинарния пакет. Предполагам е възможно и приложимо при съответните обстоятелства. Лично на мен ми се струва по-реално, все пак, да се публикува истинския код, вкл. зловредните части, като се разчита на това, че малцина ще го разгледат под лупа (поне в първите месеци). Другото ми се струва като прекалено голям юридически риск, особено имайки пред вид, че спокойно човек може да защити тайните действия на кода си зад "no warranty, use at your own risk" уговорката в повечето отворени/свободни лицензи.
Та за конкретната ситуация... Появява се един човек, който твърди, че има умишлена дупка в сигурността на отворен код. ОК, както казах, няма логическа причина това да ни изненада. Лошото е, че няма обяснение дали тези твърдения са на базата на реално инспектиран код или са наистина догадки. Тук се очаква историята да се паузира - или се дават реалните доказателства от някакъв одит (в конкретната ситуация публичността на кода улеснява супер много процедурата), или това са поредните хейтъри, които се чудят какво да си изсмучат от пръстите. Това е - съвършено просто и напълно ненуждаещо се от философски трактати положение.
А, да, обаче всъщност този „един човек“ се оказва не кой да е, ами известният хакер и параноик RMS. Бъдейки признат хакер и лидер на свободна общност, вероятно се очаква да имаме доста по-голямо доверие именно в неговите думи спрямо, да речем, думите на Jon Dowe, обикновен ентусиаст на отворения код. Бъдейки признат параноик, обаче, по презумпция ние подлагаме на съмнение именно думите на RMS, докато, ако Jon Dowe ни беше казал същото, вероятно щяхме да му повярваме от раз. Като и в двата случая, ако отсъдим кое е истина само базирано на нечии приказки и без каквито и да е доказателства, ние сме просто кръгли идиоти и не знам дали изобщо си струва да обсъждаме теми като отворен код и свободен софтуер, при все, че явно имаме доста работа над собствената си идентичност и ценностна система.
За финал ще добавя, че българската статия изобщо не ми хареса как е написана. „Даже и на Linux Install Fests (провеждащи се и в България) той настоява да не се инсталира Ubuntu, а вместо това да се разпространява новината, че системата шпионира потребителите“ - останах с впечатлението, че Столман е дошъл на някакви инстал фестове у нас или се е свързал с екипите им и е заповядал бла бла. „Столман се старае също по-широк кръг от хора да разберат, че Ubuntu включва и не-безплатни програми, както и че предлага такива“ - тук вече силно започвам да се съмнявам дали авторът (т.е. преводачът) си има идея кои са хората, за които пише, и понятията, които използва. Добре, че поне са се сетили да сложат линк към оригиналното изявление, защото, така поднесена, новината може да предизвиква само съмнение относно достоверността си.