Естествено, че е напълно възможно да сме симулирани.
Това е хипотеза, което практически означава възможност или вероятен сценарии без доказателства за него.
Ами ако мозъка ни е просто интерфейс, а околният свят е само компютърна графика, 1 и 0, като при зависимост с нея от наша страна, контролиращият симулацията суперкомпютър просто връща на съзнанието ни предполагаемият изход от това, което сме направили? Като същински компилатор. Например, докосваме дърво в парка. Реално пипаме едно нищо, празна материя, графика, но суперкомпютъра вижда какво правим, процесора му изчислява X и Y на обекта в симулираната реалност, и си казва - "о, това е дърво, да кажем на тестов субект (вашето ID), че пипа дърво", и командата се изпраща на мозъка ви.

Не е ли по-логично дори и от научна гледна точка от 7 дни и кал?