« Отговор #42 -: Oct 02, 2014, 16:17 »
Аз съм силно ретрограден тип. Мисля, че това започна някъде през 2003-та год. Тогава мисля беше преминаването от XFree86 на Xorg. Това чини ми се беше първият голям преврат в ГНУ/Линукс, който направиха компаниите. Още в самото начало появилият се абсурдна причина Xorg започна с глупостите. Първата му работа беше да изхвърли нещото, което сами кръстиха zap. После тихомълком го върнаха. Но xorg.conf не върнаха. Замениха го с някакви ужаси. Сега в другата тема чета, че го оставили без корен, което реално е последният, очакван пирон в ковчега му, но за това след малко.
След него взеха да се явяват и други ужаси като /opt, /media и Гном2/КДЕ4/Гном3. Всичко това ненавиждах кански. Това ще рече, че не харесвах никоя среда след КДЕ 2/3 и Гном 1. И е18/19 не харесвам.
Излишно е да казвам, какво мисля за Pulseaudio. Преди него бяха esd/aRts, които вършеха по-добре неговата работа и на много по-ниска цена като ресурси, въпреки, че си имаха своите недостатъци.
Но дори аз започнах да давам заден по някои въпроси. Например на горният му се признава, че дава мрежова прозрачност. Освен това pavucontrol е впечатляващ и нещо, което всяка ОС трябва да има. Все пак съм обнадежден, че в модерната напоследък реакционна тенденция (явно не съм само аз), се роди проект по замяната на pa с чиста alsa. По между другото, когато alsa смени oss, го приех спокойно. Същото бе и при въвеждането на cups. Последният чупеше зверски unix-way, беше много по-сложен от добрият стар prn, но пък беше толкова впечатляващо-магически, че всички в мигом забравихме греховете му.
Дадох заден и по отношение на wayland. Х11 има множество недостатъци, много от които не може да оправи дори Х12, защото са архитектурни, заложени са по проект, а други са дело на огромно наследство. От друга страна уейленд (или както аз му казвам вайлънд) е направен просто (keep it simple stuped) и всъщност много напомня за 8½ (от plan 9). Не мога още да му простя, че не е вградена мрежова прозрачност, сиреч никога няма да е 8½, но пък май все пак е по-доброто нещо от Х-ъ. Понякога учудващо, но дори пълни некадърници като хората от Free Desktop могат все пак да са някъде близо до истината.
Някой горе спомена udev. За него няма как да дам заден. Но евентуално все пак мога да го изтрая за разлика от разните абсолютно ненужни абстракции под общото име *kit. Аз самият все още си ползвам hal и не виждам причина да го сменям. И никога няма да разбера по каква точно логика е по-добре при всяко стартиране да се губи ресурс, че да ми се създава динамично /dev, вместо да имам няколко стотици статични файлчета, които точно с нищо не пречат. Юдев няма да му е простено, макар все пак да е търпим.
За стартирането на Юникс се спори от как го има сигурно (направо убедено). Чак се стигна по едно време самият ESR да пише статия в духа, че това, че било бавно си имало причина, която е добра (повече проверки) и не е такъв проблем. Разбира се да имаш паралелизъм, пък да не го ползваш е дивотия (е аз в момента пиша от едноядрен Pentium® M на 2.10ГХц според cpuinfo, но такива като мен са изключение). И все пак, ако не се докара стартирането под секунда, няма особен смисъл от упражнението – ЛК ще си остане онази сложна, плашеща машина за обикновеният човек.
По-нагоре и в по-предишни месеци вече подробно се изказах за sistemd, тъй че да не се преповтарям.
И все пак има нещо на пръв поглед странно. На пролет Линус попържаше протежетата на Пьотеринг (него в прав текст не закачи) и бълваше змии и гущери за sistemd, а сега изведнъж излезе с обратната теза, забивайки ни нож в гърба, че и Емакс (в момента пиша в scratch, защото ме мързи ) не е Unix-way. Да Емакс не е unix-way и unix way is not right way, but window$ way is the bigest, wrong, shit way. Тогава защо Линус застана зад sistemd?
Моят отговор е прост. Линукс по начало е създаден за настолни компютри. Неговата цел винаги са били те. Неговата мисия е тази. Ето защо ние в момента ползваме него, а не BSD, Amiga, Haiku, Colibri или дори Viopsys. Ние искаме работен плот. Всяка година от поне 15 насам се чака да заколим адското изчадие, всяка година това не се случва, всяка година правим трагедия от това, всяка година искрено го вярваме, въпреки, че всяка година добре знаем, че това няма да се случи.
Нещо като мача Левски-ЦСКА. Независимо, че местното първенство е най-лошото на планетата, нищо, че никой не го гледа, без значение, че бихме нарязали на малки парченца всеки един играч от уж любимият си отбор (чиито имена дори не знаем), дори да паднем с огромен резултат от някакви смешници дето не можем да ги намерим на картата, да гледаме евро-турнири през крив макарон, БФС заедно с всички собственици на ФК да са за разстрел, дойде ли седмицата на този мач, който няма да гледаме, настава същинско стълкновение, всички се побъркват и света почва да се върти на обратно, разменя си полюсите и цирка е пълен.
Поради тази причина Линукс от самото начало си беше досифициран. Най-ясно си личеше от малоумната дялова организация на дисковете (валидна до днес) и фаткоподобният ext, който до днес не е особено променен, макар с прикачен журнал и доста усъвършенствуван. После логично почна да се шиндошифицира. КДЕ от първият си ден винаги е гонил, постигал една цел – да е много по-добър Шиндош, от всичко, което виновната ОС някога ще бъде. Дори трагичният КДЕ 4 тази цел преследваше и постигаше за пореден път. КДЕ е първата графична, работна среда за нас. Другата мега среда пък гони да надмине (и в третата си версия май най-после успя) другата настолна ОС, сочена за едва ли не съвършена от фанатичните ѝ почитатели.
Кои са двете най-популярни приложния за нас? Убеден съм, че близо до сто процента ще кажат Фирефоъ (и/или Хром) и Ло. Ами и двете са толкова ужасяващо шиндошифицирани, че няма на къде. Нещо повече, те никога не са били родни за нас, независимо, че уж издават родни версии. Цялото сизифовско усилие да приличат на наши, е една зверска поредица от диви хакове, но шиндошвското мислене лъха от тях на талази, а и те винаги за нас са работили по-зле отколкото за прокълнатите потребители на онази уж ОС.
Нали искахме да сме там? Това е начина да сме там. Убунту докара милиони слабоумни потребители (според които проклетият Синоптик бил сложен инструмент?!? WTF!!!) Red Hat и Novell внесоха всички тези безобразни технологии. И това е само началото. Ние винаги сме вървели по този път и накрая ще стигнем до там. Ще ги изместим. Ще ги бием. Е няма да е останало нищо от нас, но приказката за стълбата беше задължителна за четене по БЕЛ и ние знаем поначало, какво ще ни струва.
---
А най-тъпото е, че поне аз, а вярвам и много други, никога не се научих да управлявам runlevel. Прекалено са сложни за моята проста глава.