Изпечатай

[lunarvalley]

С нетърпение очаквам третата световна, та най-после тази планета да се отърве от своя разрушител.

айде, айде...
смяташ, че човечеството единствено злини твори и технологиите се използват и те, единствено за зло?

апропо, ние не можем да разрушим планетата, не можем дори да се опитаме. Най-много да се затрием сами себе си плюс голяма част от живота такъв какъвто е в момента. Е, земната история познава масови измирания на животински видове, но животът като цяло се е променял и адаптирал. Еволюция 

[go_fire]

Което отново ме връща на този Хабл (според Википедия, така бил). Какво знаем или си мислим, че знаем за вселената?

Знаем, че е на 14 млрд. години (всъщност това не го знаем, предполагаме го в следствие теорията на горният). Добре предполагаме, че е доста стара. Знаем също, че се движи. Нищо не стои на едно място. Знаем, че е доста голяма. Предполагаме дори, че е безкрайна, защото просто с малките си мозъчета изобщо не можем да си представим, ако има край, какво има отвъд него.

Толкова са ни малки мозъчетата, че дори не сме сигурни дали горният казус е правилно поставен. Нещо като теорията за салама, всичко има начало и край, само салама има два края. Мисля репликата е твоя. Не знаем дали е възможно нещо да има начало и да няма край или дори още по-реакционният случай, нещо да няма нито начало, нито край и евентуално все пак да съществува. Защото в триизмерният свят (добре четири с времето), който е единственият дето познаваме, това няма как да се впише.

Но ирационалните числа също не могат да се впишат, пък ги има. Отделно, че за това четвърто измерение също не знаем почти нищо. Дедо Албърт само е надраскал повърхността му и ще трябва да чакаме още 200 години докато се роди следващият от неговият ранг, за да може да продължи делото му.

Така, какво още знаем? Горе-долу нищо. Обобщаваме. Приемаме, че вселената е нещо евентуално старо, защото само като старо можем някак си да го впишем в представите си. Приемаме, че е огромно, вероятно безкрайно по същата причина.

Дори сме научили разни вълшебни думички като гравитация и маса. Не че имаме кой знае какво познание за първото, от времето когато на един бележит човек му пада ябълка на главата. Каквото открил той, открил, после го допълнил Айни и сме до там. Интересен въпрос е и защо едва този бележит човек я открива, нима не е съществувала и по-рано? Защо чак той?

И както така имаме всички тези мъгляви догадки, нито една от които нито можем да обясним, нито да докажем, се намира един любопитко, който поназнайвал нещо за доплеров ефект, инфрачервени лъчи и не знам си какво. И този любопитко (много полезно качество за наука) видял, че всичко се отдалечава от нас.

И решил да си състави сам или с приятели (не знам точно) математически модел, който предполага, какво трябва да се е случило, като единствената отправка е моментната инерция която наблюдава.

Ние например не сме сигурни, че това, което наблюдаваме е точно така, защото единственото място от където сме го наблюдавали е Земята. Не сме го наблюдавали от Марс, Плутон и извън нашата система. Само от тук. Нищо не изключва възможността, това което наблюдаваме от тук да не същото там.

Поради физическата си невъзможност, все пак приемаме, че това дето виждаме е истина, докато някъде след хиляди години се появи възможността да проверим дали е така. Разбира се, ако все още ни има, нещо, в което силно се съмнявам.

Но също така приемайки, че  има еди каква си инерция, която наблюдаваме във всички галактики, които успяваме да наблюдаваме, ние никак, ама никак, изобщо не сме сигурни дали това не е някакво временно явление, което ще се обърне някога. Така де, живеем по не повече от стотина години, а приемаме, че вселената е несъизмеримо по-стара.

В цялата работа има толкова много допускания, толкова много предположения, че на практика няма никаква здрава почва, на която да градим каквото и да било. И осъзнавайки, колко сме незначителни е проява на висше високомерие и безочие да смятаме, че можем да обясним началото на вселената.

На фона на това си градим някаква догма, за да си обясним все пак, какво става. И никъде в нея не предполагаме, че е възможно да сгрешим. При всички тези неизвестни по една от другите теории на дядо Айни, излиза, че шанса това да е вярно клони към нула.

От другата страна стоят традиционните религии. Те използват апарата на догмите много по-умело, защото имат и много по-голяма практика с него. Но дори да нямаше такъв апарат, цялата работа е лишена от смисъл. Ние нямаме апарата, с които можем да потвърдим или отхвърлим, че съществува нещо различно от така малко познатата ни реалност. Няма нито едно безумие в онзи каляв парцал библията, което можем да приемем или отхвърлим.

Не можем да откажем или отречем наличието на ад. Не можем да откажем или отречем времето, за което е създадена земята. Дори се оказва, че не можем да докажем или отречем, от кога има живот на земята.

Горе долу единственото, което можем да направим е да изведем презумпцията, че ако да би имало души, със сигурност адът е препълнен, а раят е празен и то само ако съществуват. Евентуално в рая е само Христос, но това е още нещо, което нито можем да докажем, нито отречем. Не можем да докажем или отречем дори дали такъв човек е имало.

На фона на това, колко сме жалки, цялата тази напереност в така наречените учени е  направо неприемлива.

[go_fire]

Лунар, това е най-хубавото, което можем да сторим и го чакам с нетърпение. Чак се учудвам, как така все още не се е случило. И от само себе си се разбира, че никакво друго добро не сме свършили.

[lunarvalley]

и го чакам с нетърпение

ок

деца имаш ли?

[lunarvalley]

бтв, представата ти за учените май е изградена предимно от филмите 

[go_fire]

Това, че имам деца не ме прави автоматично добър човек. Нито е даказуемо, че направата на деца е добро. Дори да изключим възможността (силно се надявам), някое от децата ми да е следващият Хитлер, то самото им наличие вече е предпоставка унищожението на планетата ни (добре само на живота) да продължи. Децата ми имат телефони, компютри и телевизори, облечени са в текстил, носят кожени обувки и разбира се се хранят.

[ddantgwyn]

Гейт много точно напипа същността на догмата. Достатъчно е един абсурд да успеем да го облечем в математически модел, за да може да го обявим за наука. От това, че не произтича верността му, много важно. Важното е религията да се поддържа.

Мне, абсурдът облечен в модел е теория. Теорията се доказва или се отхвърля. Това е начина да се докаже "верността" й. Теорията приета за вярна по подразбиране  е религия. Например теорията че горе някъде има някакъв голям човек, който се грижи за цялата вселена и те праща в ада ако дори веднъж нарушиш 10-те му заповеди...но въпреки това те обича. Тази теория не е доказана и самият процес на доказване/отхвърляне се приема богохулствен, та просто догматично теорията се приема за истина.

По-коректно ще бъде да се използва „хипотеза“ вместо теория (imho). Когато докажеш хипотезата (си), тя се превръща в теория. Това само за протокола и яснота на изложението, де

[4096bits]

Ами и аз това говорех. Всяко твърдение, колкото и доказано да е и доказващо се, подлежи на непрекъснатата проверка на времето. Понеже пропусна да споменеш, че разширението на наблюдаваната вселена непрекъснато се ускорява, повечето "умни" глави смятат, че това няма да спре. Истината е, че само си говорим тук. Нямаме апаратура, време, и способности да доказваме и да умуваме над каквото и да е било.

[go_fire]

Умните глави също нямат. Единствената им разлика от нас е, че:

1. Умни са. Аз се имам за доста тъп, ако някой смята, че е умен да приеме извиненията ми;
2. Имат възможността за един много кратък отрязък от време по-малко от миг (така де някакви си 50 години) да наблюдават едно космическо явление от само една точка (Земята).

[lunarvalley]

Това, че имам деца не ме прави автоматично добър човек. Нито е даказуемо, че направата на деца е добро. Дори да изключим възможността (силно се надявам), някое от децата ми да е следващият Хитлер, то самото им наличие вече е предпоставка унищожението на планетата ни (добре само на живота) да продължи. Децата ми имат телефони, компютри и телевизори, облечени са в текстил, носят кожени обувки и разбира се се хранят.

да са ти живи и здрави, и тея неща за края на човечеството по-добре не им ги разправяй 

[gat3way]

Но също така приемайки, че  има еди каква си инерция, която наблюдаваме във всички галактики, които успяваме да наблюдаваме, ние никак, ама никак, изобщо не сме сигурни дали това не е някакво временно явление, което ще се обърне някога. Така де, живеем по не повече от стотина години, а приемаме, че вселената е несъизмеримо по-стара.

Гога, тази светлина дето регистрираме от въпросните галактики е излъчена в доста различни периоди от време, такам от няколко милиона години в миналото до отпреди десетина и повече милиарда, в зависимост от това колко далече е въпросната галактика от нас. Това е дооооста широк период от време, не 50 години. И всичките са redshift-нати.

Преди да критикуваш нещо, би било добре да се запознаеш с него.


Също така, предполагам не се съмняваш каква е скоростта на светлината. Сега представи си че вселената не е стара, а е създал онзи големия преди 6000 години както се твърди в онези книги. Това означава че най-далечния обект, който можем да видим е на 6000 светлинни години оттук. Опасявам се че дори млечния път нямаше да можем да виждаме нощно време някъде на село където въздуха е чист

[go_fire]

А да още модели. Ние не знаем, коя галактика, звезда или дори комета, колко точно е отдалечена от нас и съответно, за колко време нейната светлина е достигнала до нас. Пак го определяме по косвени признаци, градейки математически модели.

Лунар аз все пак се стремя да ги направя добри граждани, което неизменно означава, че трябва непрекъснато да им вдъхвам оптимизъм. Ако им говоря, какви невиждани чудовища сме хората и как изобщо е невероятно, че още не сме се самоунищожили, то това сериозно би подронило възпитанието, което се опитвам да им дам.

[gat3way]

Напротив, относително добре знаем как да измерваме разстоянията до останалите галактики, има няколко метода, комбинирането им може да ти даде относително точен резултат. Не абсолютно точен, но в приемлив интервал. Например, абсурдно е да объркаш 6000 светлинни години с 6 милиарда, колкото и да им се иска на разни хора.

[go_fire]

Сега се сетих, че поне в една от традиционните религии въпросът за края на света е доста добре застъпен. Дали това е случайно?

[stealth01]

краят на света е настъпвал прекалено често, за да му обръща вече някой внимание...