« Отговор #61 -: Apr 21, 2014, 12:12 »
Което отново ме връща на този Хабл (според Википедия, така бил). Какво знаем или си мислим, че знаем за вселената?
Знаем, че е на 14 млрд. години (всъщност това не го знаем, предполагаме го в следствие теорията на горният). Добре предполагаме, че е доста стара. Знаем също, че се движи. Нищо не стои на едно място. Знаем, че е доста голяма. Предполагаме дори, че е безкрайна, защото просто с малките си мозъчета изобщо не можем да си представим, ако има край, какво има отвъд него.
Толкова са ни малки мозъчетата, че дори не сме сигурни дали горният казус е правилно поставен. Нещо като теорията за салама, всичко има начало и край, само салама има два края. Мисля репликата е твоя. Не знаем дали е възможно нещо да има начало и да няма край или дори още по-реакционният случай, нещо да няма нито начало, нито край и евентуално все пак да съществува. Защото в триизмерният свят (добре четири с времето), който е единственият дето познаваме, това няма как да се впише.
Но ирационалните числа също не могат да се впишат, пък ги има. Отделно, че за това четвърто измерение също не знаем почти нищо. Дедо Албърт само е надраскал повърхността му и ще трябва да чакаме още 200 години докато се роди следващият от неговият ранг, за да може да продължи делото му.
Така, какво още знаем? Горе-долу нищо. Обобщаваме. Приемаме, че вселената е нещо евентуално старо, защото само като старо можем някак си да го впишем в представите си. Приемаме, че е огромно, вероятно безкрайно по същата причина.
Дори сме научили разни вълшебни думички като гравитация и маса. Не че имаме кой знае какво познание за първото, от времето когато на един бележит човек му пада ябълка на главата. Каквото открил той, открил, после го допълнил Айни и сме до там. Интересен въпрос е и защо едва този бележит човек я открива, нима не е съществувала и по-рано? Защо чак той?
И както така имаме всички тези мъгляви догадки, нито една от които нито можем да обясним, нито да докажем, се намира един любопитко, който поназнайвал нещо за доплеров ефект, инфрачервени лъчи и не знам си какво. И този любопитко (много полезно качество за наука) видял, че всичко се отдалечава от нас.
И решил да си състави сам или с приятели (не знам точно) математически модел, който предполага, какво трябва да се е случило, като единствената отправка е моментната инерция която наблюдава.
Ние например не сме сигурни, че това, което наблюдаваме е точно така, защото единственото място от където сме го наблюдавали е Земята. Не сме го наблюдавали от Марс, Плутон и извън нашата система. Само от тук. Нищо не изключва възможността, това което наблюдаваме от тук да не същото там.
Поради физическата си невъзможност, все пак приемаме, че това дето виждаме е истина, докато някъде след хиляди години се появи възможността да проверим дали е така. Разбира се, ако все още ни има, нещо, в което силно се съмнявам.
Но също така приемайки, че има еди каква си инерция, която наблюдаваме във всички галактики, които успяваме да наблюдаваме, ние никак, ама никак, изобщо не сме сигурни дали това не е някакво временно явление, което ще се обърне някога. Така де, живеем по не повече от стотина години, а приемаме, че вселената е несъизмеримо по-стара.
В цялата работа има толкова много допускания, толкова много предположения, че на практика няма никаква здрава почва, на която да градим каквото и да било. И осъзнавайки, колко сме незначителни е проява на висше високомерие и безочие да смятаме, че можем да обясним началото на вселената.
На фона на това си градим някаква догма, за да си обясним все пак, какво става. И никъде в нея не предполагаме, че е възможно да сгрешим. При всички тези неизвестни по една от другите теории на дядо Айни, излиза, че шанса това да е вярно клони към нула.
От другата страна стоят традиционните религии. Те използват апарата на догмите много по-умело, защото имат и много по-голяма практика с него. Но дори да нямаше такъв апарат, цялата работа е лишена от смисъл. Ние нямаме апарата, с които можем да потвърдим или отхвърлим, че съществува нещо различно от така малко познатата ни реалност. Няма нито едно безумие в онзи каляв парцал библията, което можем да приемем или отхвърлим.
Не можем да откажем или отречем наличието на ад. Не можем да откажем или отречем времето, за което е създадена земята. Дори се оказва, че не можем да докажем или отречем, от кога има живот на земята.
Горе долу единственото, което можем да направим е да изведем презумпцията, че ако да би имало души, със сигурност адът е препълнен, а раят е празен и то само ако съществуват. Евентуално в рая е само Христос, но това е още нещо, което нито можем да докажем, нито отречем. Не можем да докажем или отречем дори дали такъв човек е имало.
На фона на това, колко сме жалки, цялата тази напереност в така наречените учени е направо неприемлива.