« Отговор #103 -: Apr 22, 2014, 16:48 »
Това е окултна теория, известна най-вече от него. Има я и при щайнеристите. Най-вероятно я има при Блаватска и Рьорих, но с тези двете съм още по-малко запознат. Обаче всички съвременни окултисти я поддържат.
С две думи те твърдят, че цялата материя е застинала слънчева светлина. От тук и до голяма степен може да се приеме, че Слънцето е майка на Земята (но не в научният смисъл, че физически се е отделила).
Но това е само началото. Щайнер (за Дънов не знам) твърди също, че на духовно ниво Слънцето се е отделило от Земята, а не обратно и в такъв аспект геоцентричната теория на Птолемей е вярна.
Така, че поне в първата част съвпадате напълно с разпространения, модерен окултизъм. Има и разлика. Окултистите не смятат Слънцето и другите звезди за божества, а само за по-високи йерархии.
В окултизма има подобна на християнството йерархия, но много по-сложна. Това по между другото значи, че Християнството не е монотеистично. В различните школи има различни имена за тези йерархии. Но да речем грубо, че слънцата са нещо като дом на приравнените архангели, като самите те като дух са на още по-високо ниво.
Повечето окултни школи приемат, че няма нежива природа и всяко нещо носи дух. Понякога тези духове са колективни. Да речем всички борчета имат общ дух.
Изобщо окултизмът е сложна материя и почти неподлежащ на изучаване. В рамките на един живот е невъзможно дори за гении. Да не говорим, че такова нещо като единен окултизъм не съществува и често различните школи са противоречиви. Например почти нищо общо няма да се намери между древният индийски дервишизъм и немладият кабализъм.