Автор Тема: Теглене на документи от Google drive, за които това е забранено  (Прочетена 17347 пъти)

malin

  • Гост
go_fire очертава се да имам повечко свободно време, но трябва и да се наканя да почета точно това.
 :) Навренето се канех да чета "Резерватът на талъсъмите", бяхме на военно и си викам - сега е момента. Книгата я прочетоха преди мене поне 30 човека,върнахме се от военното и в един момент ми дойде музата. Прочетох я, после пак, после пак ... защото си струва да я прочете човек.
В тая връзка - имам приятел на който две трети от библиотеката му е фантастика и му казах "аз не я харесвам, примерно, дай ми две фантастики с които мислеш, че ще ме зарибиш"- даде ми "Галактическа болница" и "Пикник край пътя" ... Е, "Пикника" е в моя топ на всякакъв жанр книги и досега.
Активен

ray

  • Участник
  • *****
  • Публикации: 1096
    • Профил
Здравейте,

Нещо любопитно, мислех да пиша за четирите споразумения + петото (те са в отделни книги), но ми се ще да избегна споменаването на автора защото споменаването му автоматично ще включи всичко чуто, четено, забравено и т.н. а ми се иска човек първо да ги прочете и после да се интересува кой ги казва (естествено ще има някои които ще се сетят, но това е нормално).

Тогава видях последните постове на go_fire & 4096bits, това окончателно ме убеди да ги пусна, тъй като едното е точно за тази ситуация :-)

ПЪРВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Бъди безгрешен в словото си

ПЪРВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ е най-важното и същевременно най-трудно за спазване. Толкова е важно, че дори само чрез него ще успеете да се издигнете до онова равнище на съществувание, което наричам земен рай.

ВТОРОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Не приемай нищо лично

СЛЕДВАЩИТЕ ТРИ СПОРАЗУМЕНИЯ Всъщност произтичат от първото. Второто споразумение е: Не приемай нищо лично.
Каквото и да става около вас, не го приемайте лично. Нека използваме предишния пример — ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв“, без да Ви познавам, значи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лично, вероятно ще повярвате, че сте глупав Може би ще си помислите: „Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?“

ТРЕТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Не прави предположения

ТРЕТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ Е: Не прави предположения . Ние сме склонни да правим предположения за всичко. Проблемът с предположенията е, че вярваме  в истинността им. Можем да се закълнем в тяхната реалност. Правим предположение за действията и мислите на другите — приемаме го лично — после ги обвиняваме и им изпращаме емоционална отрова чрез словото си. Затова винаги, когато правим предположения, си търсим белята. Правим предположение, разбираме нещо неправилно, приемаме го лично и в крайна сметка от нищо и никакво създаваме истинска драма.

PS: него имах предвид когато четях последните постове за които писах по-горе.

ЧЕТВЪРТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Винаги прави най-доброто, на което си способен

ОСТАНА САМО ОЩЕ ЕДНО СПОРАЗУМЕНИЕ, но само то позволява първите три да се превърнат в дълбоко вкоренени навици.

Четвъртото споразумение е свързано с прилагането на първите три:
Винаги прави най-доброто, на което си способен.
 
При всички обстоятелства правете най-доброто по силите си — нито повече, нито по-малко. Но помнете, че най-доброто е променлива величина. Всичко живо непрестанно се изменя, така че най-доброто понякога ще е от високо качество, друг път няма да е толкова добро. Когато сутрин се събудите освежени и заредени с енергия, най-доброто ще е по-добро, отколкото вечер, когато сте уморени. То ще е различно, когато сте здрави и когато сте болни, когато сте трезви и когато сте пияни. Най-доброто ще зависи от това дали се чувствате щастливи, дали сте разтревожени, ядосани или изпълнени с ревност.

Намерих и петото споразумение и понеже там цитират всички ще ги пусна отново всичките.

Петте споразумения

Бъди безупречен в словото си

Използвайте силата на словото само в услуга на истината и любовта. Говорете по същество. Казвайте само това, което имате предвид. Избягвайте да употребявате словото по какъвто и да било начин срещу себе си или срещу другите.

Не приемай нищо лично

Нищо от това, което другите правят, не е заради вас. Всичко, което те вършат или говорят, е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато сте имунизирани срещу чуждите мнения и действия, вече няма да бъдете жертва на ненужно страдание.

Не прави предположения

Намерете куража да задавате въпроси и да изразявате точно онова, което наистина искате. Общувайте с другите ясно, за да избегнете недоразумения, негативни емоции и проблеми. Дори това единствено споразумение има силата да промени изцяло живота ви.

Винаги прави най-доброто, на което си способен

Вашето „най-добро“ ще се променя във всеки един миг — ще бъде различно, когато сте здрави и когато сте болни. Независимо какви са обстоятелствата обаче, правете най-доброто, на което сте способни, и така ще се спасите от самокритиката, самосъжалението и самобичуването.

Бъди скептичен, но се научи да слушаш

Не вярвайте на себе си и не вярвайте на никой друг. Използвайте силата на съмнението и поставяйте под въпрос всичко, което чувате: Така ли е наистина? Вслушвайте се в намерението зад думите и ще се научите да разбирате тяхното истинско послание.

Ако на някой му е интересно мога накратко да коментирам (естествено само от моя гледна точка ;–) но предпочитам всеки сам да си направи изводите, коментара.

Поздрави,
Румен
Активен

stealth01

  • Участник
  • *****
  • Публикации: 679
  • Distribution: Debian testing
  • Window Manager: KDE
    • Профил
... и му казах "аз не я харесвам, примерно, дай ми две фантастики с които мислеш, че ще ме зарибиш"...
Аз си обичам фантастиката отдавна, по-твърдата ми е по-любима, но не съм особено придирчив. Та, братовчед ми обяснява как не харесвал фантастиката (филмите в частност) и аз го питам:
- Терминаторите харесваш ли? (тогава бяха само 2)
- Да.
- Зов за завръщане?
- Да.
- Хищникът?
- Да.
- Ами всичкото това е фантастика!
- Аааа, не е!
 :D Въпросите специално включваха бат' Арни, щото брат'чеда му беше фен. Дори като се замислиш и Командо е вид фантастика, ама да не се изсилваме чак толкова ;D

А Зоната в Пикникът е хем фантастична, хем толкова реална... и краят...

ray, много хора говорят умни неща, ние ги четем, клатим глава в съгласие и след това правим някаква чутовна простотия. Като ни питат после - „Що така бе!?“ - ние скромно отговаряме, докато се чешем там, където не ни сърби - „Ам ха де!“.
Май и друг път съм споменавал „Мисленето“ - http://iztok-zapad.eu/books/book/931 - на Даниъл Канеман. Страшно интересно ми беше да прочета как възприемаме информация, как вземаме решения, какви грешки допускаме. Като авторът не изказва „мъдри мисли“ като последна инстанция, като гуру, чийто път е най-светлият. Всичките му тези са на база проведени изследвания и дългогодишен труд. С някои неща се съгласих веднага, в други успя да ме убеди, остана една трета категория, която ми е трудно да приема, но вероятно е прав.

И последно. Гледам, че пак са зачекнати самолетчетата и тяхната одисея по медиите. Всичко, разбира се, се случва абсолютно прозрачно и управляващите ще работят с всички сили да замажат, каквото и да е било съмнение, че се върти далавера, убиваща още един отрасъл от държавата ни.
Междувременно се поръчват две корабчета на единствената фирма подала документи - http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/10/3074982_pluvat_li_korabcheta/
Активен

4096bits

  • Участник
  • *****
  • Публикации: 3228
    • Профил
Тези, така наречени споразумения, са пълна смехория. Звучат добре, може би звучат и логично, но са написани за други хора и друго време, не за нас. Да вземем първото. Да казваме само това, което имаме предвид? Да сме безгрешни в словото? Да не говорим против себе си и против другите.

Казвайки само това, което имаме предвид е невъзможно. Ако кажеш точно както чувстваш и разбираш не нещата, по-добре да си замълчиш. За да бъдеш разбран, трябва срещу теб да има човек, най-малко на твоето ниво. Това почти никога не се случва, а ако се случи, се разбирате с две думи. Та, ако искаш да кажеш нещо на някого и да бъдеш разбран, какво горе-долу казваш, ще трябва да опростиш нещата, да ги поизкривиш дори, за да те разберат и то само донякъде. Ако искаш напълно да те разберат, ще трябва да изнасяш дълги лекции, за да обясняваш едно и друго и накрая пак ще си неразбран.

Не можеш също да си безгрешен в словото си, защото правдивостта идва от сърцето, а никой не може напълно да се постави на твоето място. Опитът на всеки от нас е уникален и какво е грешно и какво, вярно, зависи само от личната преценка. Грешно-вярно е интепретация и нищо друго.

А говоренето против себе си и против другите е невъзможно да се избегне. Просто съобщавайки факти, които може не са положителни може да се приеме като преднамерено и целенасочено, вместо само като подаване на информация. Хората са мнителни.

Та, спазвайки първото споразумени ще доведе само до едно. Изолация. На много хора, това няма да се хареса никак и затова предпочитат да търсят някакъв баланс/компромис. Трябва да си много уравновесена личност и със силен характер, за да се проставиш в ситуация, в която повечето хора ще те избягват, защото ще останеш неразбран, ще изглеждат глупави, не им се водят такива разговори или каквото там... Причината е несъществена.

Подобни доводи могат да се намерят и за останалите споразумения. Дори да виждаш и разбираш нещата, както са написани в тези споразумения, дори да ти идва естествено да ги спазваш, може да не искаш да го правиш. За да го направиш спокойно, трябва да си заобиколен от хора, които са на това ниво/този фокус, иначе просто ще останеш сам. Никой не иска да е сам.
Активен

As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.

go_fire

  • Участник
  • *****
  • Публикации: 5295
  • Distribution: Дебиан Сид
  • Window Manager: ROX-Desktop / е17
  • кашик с гранатомет в танково поделение
    • Профил
    • WWW
Малине, аз таласъмите ги четох още като ученик. Нямаше, как да не се случи. Просто моето юношество (началото на деветдесетте) съвпадна с една мания ли, истерия да го нарека, продължила почти до новия век. И нейното начало беше именно от тази книга, макар тя да не е от същия жанр. Просто беше вдъхновението за първия успех в това направление.

Защо си мисля, че имаше и продължение?

=*=

Ха така Рей! Като си казал „А“, трябва да кажеш „Б“. Очакваме да ни кажеш, какво смяташ ти за споразуменията. Гледам 4096 е дал неговото мнение, аз ще дам моето.

Първо за авторите. Не знам, защо трябваше да се „скрие“ тази информация. Поне за мен са напълно неизвестни. Изобщо май в нашето общество май имат слаба популярност. Едвам стигнах до книгата, въпреки сакралната фраза „петте споразумения“. Да не са нещо от сорта на Пабло Куельо, че те беше „страх“?

Толтеките, ако не се лъжа, бяха някакво много изостанало африканско племе, но с удивителни познания по астрономия. Някой от нещата май се доказаха едва в последните години. Затова спекулират, че били наследници на атлантите. Което е глупаво. Ако изобщо са съществували атланти, то цялото човечество сме техни наследници по същия начин, по който сме наследници всички на РИ, макар едва ли в днешно време да има останали някакви живи латинци. Това, което са правили е дало отражение на всички в някаква степен.

Ама може и да бъркам. Може пък да са индианско племе. Не ми се проверява, кои, какви бяха. Важното е, че са отдалечени достатъчно във времето и в страни от сегашната западна цивилизация, че да размислим по този въпрос. И 4096 го е направил.

Чисто практически съм склонен да се съглася с него. Аз реално не разбирам, за какво става въпрос в първото (най-важно) споразумение, но очевидно 4096 е схванал. Или е ползвал странична, допълнителна информация на тази, която си изложил? Или най-баналното, по-умен е от мен. Както и да е, разчитам на неговата интерпретация.

Практично е да не казваш, каквото знаеш или поне не всичко. Има неща, които ще ти навредят. Това е безспорно.

От друга страна, аз вярвам, че има някакви универсални добродетели, които не зависят от времето и мястото. Обаче съм и почти убеден, че няма да стигнем до съгласие, какви са конкретно. Много съм си блъскал празната глава по този въпрос. Това, до което съм стигнал е опростяване (и това, ако не е подхода на Юникс, хи-хи). Мисля, че доста пъти съм говорил за това. Аз стигнах до „добро“ и „зло“ като морални категории. Но това също не е лесна задача. Както и да е, ако трябва, ще доизяснявам, какво съм мислил. Да не се отклонявам, толкова много.

За да не става, ще кажа, аз как прочетох изложеното и какво ме обърка в него.

За първото (дето е най-важно) си написал единствено:

Цитат
Бъди безгрешен в словото си

И се стреснах. Та ние сме грешни. Ако да бяхме безгрешни, щяхме да сме богове. Неизпълнимо е. Да добро е като препоръка, но е добра препоръка не само за думите и делата — да грешим по-малко и да се стараем да не повтаряме грешки. Но това не означава безгрешни. Най-малкото, хората рядко знаем или искаме да знаем дали едно нещо е грешка или не.

По-надолу вече даваш уточнение за това първо споразумение. В него обаче използваш друг епитет — безупречен. И го обвързваш с истината и любовта. Това ми харесва, тези две неща са основните ценности на християнството. Аз съм лош християнин, но се старая да съм. Тези две неща са задължителни за истинския християнин.

Тук вече мога да свържа с казаното от 4096. Истината е, че хорските сърца рядко преливат от любов. Ако да бе така, щяхме да сме светци, а светците са рядкост. Съответно думите ни рядко лъхат на любов.

Мога да се съглася с 4096, че следването на истината не е добра стратегия в живота. Води до проблеми, често необратими последици. Но пък и до вътрешен мир. Както и да е. Да спомена, че, когато реших да следвам по-близо християнските ценности, това неизбежно минаваше през истината. Лъжата е смъртен грях, който например е приравнен на убийството. Това неизбежно доведе до пропадане в кариерата ми. Е в своя утеха да кажа, че макар и да станах значително по-беден, поне бях най-щастлив и спокоен. После, като кариерата ми се закрепи на някакво ниско, но равнище, взех да усещам, как в конкретни ситуации взех да премълчавам някакви неща, които биха довели поредния провал. Мисълта за собствения задник и добруването на семейството излезе пред истината.

Та затова казвам, че от личния ми опит, 4096 е напълно прав. Не може да се живее с истината, освен, ако не желаеш да се изолираш. Това ми напомня, че пътя на повечето светци е именно в усамотение.

===

За второто споразумение, казваш да не приемаме нищо лично. Този израз ме дразни. Винаги приемам нещата лични. Няма такова нещо като „просто бизнес“. Човека е човек, защото мисли и чувства. Това го прави личност. Ако не е, ще бъде едно растение. Наистина ли искаме да сме роботи? Тази мисъл ме плаши.

Третото също ме смути. Истината е, че цялата наука, целия прогрес се крепят на предположения. Такъв е научния подход. При насъбраната информация правиш хипотеза. След това се опитваш да я докажеш опитно. Ако не стане, правиш нова. Ако пък стане, вече имаш нова теория и увеличено познание, постигнат напредък. Ако не правиш предположение, чието доказателство да търсиш, как точно ще постигаш напредък?

===

Четвъртото споразумение е моето верую. Винаги съм се старал да го правя. Но познавам хора, много хора, които не го правят. И не мога да ги обвиня. Защо точно трябва да си дават зор? Това е проява на добър разсъдък и винаги е печелившо. Иронично е, но свързания с това мързел е двигател на прогреса. Ако нещо ти е неприятно, не искаш да го правиш или го саботираш просто „ей така, напук“, почваш да търсиш начини, как да го отстраниш или намалиш. Това води до нови, рационални решения, неизвестни до момента.

===

Последното направо ме втрещи. То е възхвала на науката. Скептицизма е нейната парадигма — подлагай всичко на съмнение. Това е нещо, което правим почти всички. Почти не познавам хора, които да не изпитват съмнения по някакви въпроси. А тези, за които се сещам, че са винаги уверени, минават в категорията или на глупаците, или на надутите пуяци. И това са етикети поставени на тези личности от обществото, не от мен.

Това, което ме втрещи е, че противоречи на третото споразумение. Третото влиза в конфликт с науката, а петото в унисон. Или едното, ако не — другото. Не може и двете.

Третото ми идваше логично от почти християнски (но само в добавъчните думи, не като сентенцията — бъди безгрешен) звучащото първо споразумение. Християнството е обратно на науката и казва — вярвай. Тогава ще ти бъде дадено. Съмняваш ли се, няма да постигнеш нищо. И поради този постулат на християнството, третото споразумение звучи в съзвучие. Но така стигайки до петото сме в тежка конфронтация на изложеното прежде.

=*=

Разбира се, излишно е да уточнявам, че всичко нагоре са мой заключения от моя житейски опит. Ще се радвам да споделиш своите.


Активен

В $por4e2 e истината  ;)

***

Aко даваха стипендия за най-глупави, щях да съм човека с най-много Mини Kупъри

***

Reborn since 1998 || 15.09.2007 totally М$ free && conscience clear

4096bits

  • Участник
  • *****
  • Публикации: 3228
    • Профил
Хм! Аз лично, не се замислям изобщо за разни фундаментални неща. Вярвам сляпо в едно единствено нещо. Всичко се променя и е в движение и нищо не е напълно сигурно. Затова, не правя генерални изводи, гледам да избягвам думичката "никога", а когато се случи да не го направя, е заради не изкоренени стари навици. Когато трябва да определя дали нещо е правилно или грешно, дали съвпада с някакви мои или обществени ценности и разбирания, не размишлявам. Следя чувствата си. Те ми казват. Да се осланяш на разума и логиката за тези неща, означава да се напъхаш в капан, от който няма измъкване. Могат да се предоставят логично издържани и последователни на пръв поглед аргументи за всичко. И понеже не можем да следим всички променливи, а и не можем дори да ги определим в общия случай, не можем да доловим противоречие в изложението. Та, рано или късно, логиката и разума неизбежно се провалят точно поради тези причини. А аз съм си човек и като всеки човек използвам "разума" си, каквото и да означава това, логиката също, за да се опитам да разбера някои неща от заобикалящия ме свят. Така са ме учили. Това, на което не ни учат, е как да не използваме разума си. Как да слушаме инстинктите си, чувствата си, да обръщаме повече внимание на първичната реакция вътре в нас, на нещо. А тези неща не са ирационални нито несъществени. Те идват от опита ни и на този на предците ни. Това са инстинктите ни и те са нещо основно, както са за всяко живо същество. Това е генетичната памет. Защо при някои звуци или миризми настръхваме целите и сърцето ни започва да бие по-бързо. В кръвта нахлува адренали, кръвоносните съдове се разширяват, сетивата се изострят, мускулите се стягат и са готови да дадат максимума от възможностите си. Нямаме време да се замисляме и да определяме естеството на сигнала, подаден от сетивата ни. Но клетките ни, тялото ни знае, те помнят.
Та, общо взето се замислям за тези неща когато трябва да ги изложа под някаква форма за някой друг човек. като тук например. Като цяло, е загуба на време да се мисли за всичко това.
« Последна редакция: Nov 12, 2017, 17:37 от 4096bits »
Активен

As they say in Mexico, "Dasvidaniya!" Down there, that's two vidaniyas.

ray

  • Участник
  • *****
  • Публикации: 1096
    • Профил
Тези, така наречени споразумения, са пълна смехория. Звучат добре, може би звучат и логично, но са написани за други хора и друго време, не за нас. Да вземем първото. Да казваме само това, което имаме предвид? Да сме безгрешни в словото? Да не говорим против себе си и против другите.

Казвайки само това, което имаме предвид е невъзможно. Ако кажеш точно както чувстваш и разбираш не нещата, по-добре да си замълчиш. За да бъдеш разбран, трябва срещу теб да има човек, най-малко на твоето ниво. Това почти никога не се случва, а ако се случи, се разбирате с две думи. Та, ако искаш да кажеш нещо на някого и да бъдеш разбран, какво горе-долу казваш, ще трябва да опростиш нещата, да ги поизкривиш дори, за да те разберат и то само донякъде. Ако искаш напълно да те разберат, ще трябва да изнасяш дълги лекции, за да обясняваш едно и друго и накрая пак ще си неразбран.
...
Така, добре - тук косвено се потвърждава защо в началото писах че ще ми трябва ужасно много място да за се обясня що-годе свързано (тъй като не познавам никой от четящите а още по-малко знам какво е интелектуалното им ниво) затова опитвам да пиша така че да се изразя максимално ясно и просто в възможния за мен контекст и начин.

Нещо друго, какви възможности има при разговор - да се съгласиш (в най-широк смисъл), да не се съгласиш (вероятно с повечето неща или поне с по-съществените за теб) но има и трети вариант - да замълчиш (дори ако ти се иска да говориш) тоест не е нещо автоматично. Ако прецениш че в дадения случай и с дадения човек/хора няма какво да кажеш за да бъдеш правилно разбран какво ще направиш ?

И какво следва - не трябва да говориш с хора под твоето умствено ниво ли ? Или може да се опиташ да се изразиш по начин по-достъпен за тях (ако успееш) и разбира се винаги съществува възможността да замълчиш (може би друг ще може да му/им каже това което ти не можеш).
...
Не можеш също да си безгрешен в словото си, защото правдивостта идва от сърцето, а никой не може напълно да се постави на твоето място. Опитът на всеки от нас е уникален и какво е грешно и какво, вярно, зависи само от личната преценка. Грешно-вярно е интепретация и нищо друго.
...
Един леко риторичен въпрос - когато говориш сърцето не участва ли.
Тук отново ще трябва да се отклоня, приемете го като лично мнение и толкова - човек е свързан със всички хора посредством мисленето - не е необходимо да доказваш че 2+2 е четири и още безброй примери; второ мислиш ли че твоите чувства са си само твои че никой друг не обича, мрази и т.н. подобно на теб (тоест не изпитва подобни чувства), естествено те не са точно като твоите но в същността си са същите - втори извод - в чувствата си човек е свързан по-скоро с народа си и по-малко с човечеството (това няма как да го докажа, единствено мога да посоча факта че е общоприето скандинавците да се смятат за студени хора, италианците и испанците за такива с гореща кръв и т.н.); остава последното волята/действието - там човек е сам за себе си (едва ли някой вярва че друг действа вместо него) може да му подскаже да го манипулира да извърши нещо но не може да го направи вместо него.

Тоест има неща които можеш и споделяш с другите, сам си само в действията си и има шанс да бъдеш разбран (естествено няма гаранция, но е възможно) и другите имат подобни чувства - не прави на другия това което не искаш да ти направят :-)
...
А говоренето против себе си и против другите е невъзможно да се избегне. Просто съобщавайки факти, които може не са положителни може да се приеме като преднамерено и целенасочено, вместо само като подаване на информация. Хората са мнителни.
...
Проблема не са самите факти а тяхната интерпретация. Може да замълчиш но ако решиш да ги съобщиш и си решен това ще те спре ли, може да опиташ да ги поднесеш по начин които ще е по-малко болезнен за събеседника, пак е нещо.
...
Та, спазвайки първото споразумени ще доведе само до едно. Изолация. На много хора, това няма да се хареса никак и затова предпочитат да търсят някакъв баланс/компромис. Трябва да си много уравновесена личност и със силен характер, за да се проставиш в ситуация, в която повечето хора ще те избягват, защото ще останеш неразбран, ще изглеждат глупави, не им се водят такива разговори или каквото там... Причината е несъществена.
...
Както се казва на доста места всичко си има цена, така и трябва да бъде (също така е и справедливо), тук донякъде би могъл да използваш второто споразумение и да не приемащ нещата лично, особено ако си вътрешно/сърдечно убеден че си прав и трябва да го кажеш (отново може и да замълчиш). А ако ти не смяташ че си глупав трябва ли да се съобразяваш с чуждото мнение (освен ако го приемеш за правилно).
...
Подобни доводи могат да се намерят и за останалите споразумения. Дори да виждаш и разбираш нещата, както са написани в тези споразумения, дори да ти идва естествено да ги спазваш, може да не искаш да го правиш. За да го направиш спокойно, трябва да си заобиколен от хора, които са на това ниво/този фокус, иначе просто ще останеш сам. Никой не иска да е сам.
...
Слава богу никой никога не е сам, винаги има хора с които можем да споделяш !

На този свят няма нищо идеално затова пък можеш да направиш най-доброто на което си способен и така съвеста ти ще бъде чиста (отново споразумение).

Имах идея да коментирам (от лична гледна точка споразуменията, но тук не става ;-)

PS: мисля да хапна и може би ще пиша и на go_fire някакъв коментар (както сам си и поиска ;-)
Не съм чел цялото писание така че може да има нещо непълно/неточно, но се надявам да няма.
« Последна редакция: Nov 12, 2017, 20:58 от ray »
Активен

ray

  • Участник
  • *****
  • Публикации: 1096
    • Профил
Малине, аз таласъмите ги четох още като ученик. Нямаше, как да не се случи. Просто моето юношество (началото на деветдесетте) съвпадна с една мания ли, истерия да го нарека, продължила почти до новия век. И нейното начало беше именно от тази книга, макар тя да не е от същия жанр. Просто беше вдъхновението за първия успех в това направление.

Защо си мисля, че имаше и продължение?

=*=

Ха така Рей! Като си казал „А“, трябва да кажеш „Б“. Очакваме да ни кажеш, какво смяташ ти за споразуменията. Гледам 4096 е дал неговото мнение, аз ще дам моето.

Първо за авторите. Не знам, защо трябваше да се „скрие“ тази информация. Поне за мен са напълно неизвестни. Изобщо май в нашето общество май имат слаба популярност. Едвам стигнах до книгата, въпреки сакралната фраза „петте споразумения“. Да не са нещо от сорта на Пабло Куельо, че те беше „страх“?
...
Явно отново не съм успял да се изразя правилно (за съжаление, но поне опитах ;–) затова и писах в началото че искам да избегна първата/автоматична реакция тъй като не знам кой какво е чел (а още повече подочул или приел някакво мнение, някъде), исках който не знае за тях първо да ги прочете ако иска разбира се и само като допълнение да потърси източника и т.н.
Мислиш ли че във века на Google може така да се скрие нещо и то нещо което съзнателно е направено публично достояние ?

В съвременната епоха мисля че нищо вече не е тайно, проблема е да намериш важните и истинските неща. Само като коментар за които не знаят - дори още от соц-време научните трудове се оценяваха по обема на книгата а не по съдържанието й (информация бол, да се удавиш в нея).
И понеже става дума за писменото слово не Ви ли се струва че всеки иска и пише за каквото му се прииска, ама дали нещо стойнстно и за другите не е важно (важно е той да е убеден че е важно или пък направо само за пари).

Хмм, относно страха най-вече ме е страх от самия себе си, не толкова от другите !
...
Толтеките, ако не се лъжа, бяха някакво много изостанало африканско племе, но с удивителни познания по астрономия. Някой от нещата май се доказаха едва в последните години. Затова спекулират, че били наследници на атлантите. Което е глупаво. Ако изобщо са съществували атланти, то цялото човечество сме техни наследници по същия начин, по който сме наследници всички на РИ, макар едва ли в днешно време да има останали някакви живи латинци. Това, което са правили е дало отражение на всички в някаква степен.
...
Коментара ми тук ще пожъне буря затова ще Ви помоля само да помислите върху следните факти - как и кой е построил пирамидите (Египетските, индианските и други) може да се провери че когато са строили Суецкия канал е трябвало да се преместят две огромни статуи и дори с най-големия (уникален за времето си кран) е било немислимо да ги преместят, та взели и ги нарязали на 4 части така ги пренесли и после пак ги слепили, нека някой да се опита да построи нещо подобно на тамплиерските катедрали (а ако успее и с акустиката значи е Бог), защо все още свирят на цигулките на Страдивариус, Амати и Гуарнери а някой не вземе да понаправи на някоя поточна линия още няколкостотин и т.н. и т.н.

Направо не ми се коментира за качеството на храните и облеклата (да има нещо от чиста вълна, дори от 100 % памук вече няма дрехи). Вероятно синтетиката е по-полезна че и по-евтина :-)
...
Ама може и да бъркам. Може пък да са индианско племе. Не ми се проверява, кои, какви бяха. Важното е, че са отдалечени достатъчно във времето и в страни от сегашната западна цивилизация, че да размислим по този въпрос. И 4096 го е направил.

Чисто практически съм склонен да се съглася с него. Аз реално не разбирам, за какво става въпрос в първото (най-важно) споразумение, но очевидно 4096 е схванал. Или е ползвал странична, допълнителна информация на тази, която си изложил? Или най-баналното, по-умен е от мен. Както и да е, разчитам на неговата интерпретация.

Практично е да не казваш, каквото знаеш или поне не всичко. Има неща, които ще ти навредят. Това е безспорно.
...
Както писах в отговор на неговото мнение можеш и да замълчиш.
Тук ще използвам случая да дам някаква "моя" интерпретация на първото споразумение: първо винаги е по-лесно да кажеш истината от лъжата (ако почнеш да лъжеш много вероятно в последствие ще ти се наложи да измисляш още и още лъжи и така безкрай); второ не можеш да кажеш друга истина освен твоята (а дали наистина е вярна е отделен въпрос) и трето може да кажеш само това което прецениш или да не кажеш нищо, но е важно да не лъжеш (пак ако все пак успееш, но може да се стремиш ;–)
...
От друга страна, аз вярвам, че има някакви универсални добродетели, които не зависят от времето и мястото. Обаче съм и почти убеден, че няма да стигнем до съгласие, какви са конкретно. Много съм си блъскал празната глава по този въпрос. Това, до което съм стигнал е опростяване (и това, ако не е подхода на Юникс, хи-хи). Мисля, че доста пъти съм говорил за това. Аз стигнах до „добро“ и „зло“ като морални категории. Но това също не е лесна задача. Както и да е, ако трябва, ще доизяснявам, какво съм мислил. Да не се отклонявам, толкова много.
...
За мен има два нематериални универсални коректива - морала и съвестта (в този ред на градация).
...
За да не става, ще кажа, аз как прочетох изложеното и какво ме обърка в него.

За първото (дето е най-важно) си написал единствено:

Цитат
Бъди безгрешен в словото си

И се стреснах. Та ние сме грешни. Ако да бяхме безгрешни, щяхме да сме богове. Неизпълнимо е. Да добро е като препоръка, но е добра препоръка не само за думите и делата — да грешим по-малко и да се стараем да не повтаряме грешки. Но това не означава безгрешни. Най-малкото, хората рядко знаем или искаме да знаем дали едно нещо е грешка или не.
...
Тук мисля че следното уточнение ще е достатъчно - живота е промяна, развитие, но има две посоки добре е човек съзнателно да избере едната, не че не може да смени посоката но ще трябва първо да се връща и чак тогава да потегли отново в другата посока. Затова е особено важно да има постоянни корективи, чрез тях винаги можеш да прецениш посоката и дори да я смениш, на всеки се случва :-)

Второто е може би по-важно, ако човек провери (мисля че все още е така) може да види че заповедта за лъжата не е точно да не лъжеш (иначе при тази липса на "истинска" истина излиза че всеки лъже)
а е по-скоро да не "лъжесвидетелстваш", тоест изправяш се в съда (като на филмите) и след като се закълнеш че ще говориш истината казваш лъжи (това е нещо съвсем съзнателно и това всъщност е гряха - съзнателната лъжа при това най-често с користна цел).
...
По-надолу вече даваш уточнение за това първо споразумение. В него обаче използваш друг епитет — безупречен. И го обвързваш с истината и любовта. Това ми харесва, тези две неща са основните ценности на християнството. Аз съм лош християнин, но се старая да съм. Тези две неща са задължителни за истинския християнин.
...
Виж това не го казвам аз (аз само го повтарям) казва го автора, тоест тези цитати ги взех направо след търсене в Google и cut/paste. Дори като ги копирах само бегло ги погледнах и може да съм взел не всичко важно, но гледах да е важното. В самите книги има още много информация, но при интерес всеки може да ги прочете.
...
Тук вече мога да свържа с казаното от 4096. Истината е, че хорските сърца рядко преливат от любов. Ако да бе така, щяхме да сме светци, а светците са рядкост. Съответно думите ни рядко лъхат на любов.
...
Ако казвайки някуму нещо не го нараниш или това е минимално (ако правилно формулираш изказването си) и си правдив за самия себе си, плюс това че смяташ че си длъжен да го кажеш (отново може и да замълчиш) аз лично го приемам за достатъчно.
...
Мога да се съглася с 4096, че следването на истината не е добра стратегия в живота. Води до проблеми, често необратими последици. Но пък и до вътрешен мир. Както и да е. Да спомена, че, когато реших да следвам по-близо християнските ценности, това неизбежно минаваше през истината. Лъжата е смъртен грях, който например е приравнен на убийството. Това неизбежно доведе до пропадане в кариерата ми. Е в своя утеха да кажа, че макар и да станах значително по-беден, поне бях най-щастлив и спокоен. После, като кариерата ми се закрепи на някакво ниско, но равнище, взех да усещам, как в конкретни ситуации взех да премълчавам някакви неща, които биха довели поредния провал. Мисълта за собствения задник и добруването на семейството излезе пред истината.
...
А дали всеки заслужава да му се каже истината ?
Вижте може би затова в средните векове монасите са се уединявали или са живеели в малки общества, там е много по-лесно това да се спазва. Обаче е много по-трудно да се спазва в съвременото общество и това също е част от развитието (пред едно дете с порастването застават все по-големи препятствия, само така може да се расте).
...
Та затова казвам, че от личния ми опит, 4096 е напълно прав. Не може да се живее с истината, освен, ако не желаеш да се изолираш. Това ми напомня, че пътя на повечето светци е именно в усамотение.
...
 :)
===

За второто споразумение, казваш да не приемаме нищо лично. Този израз ме дразни. Винаги приемам нещата лични. Няма такова нещо като „просто бизнес“. Човека е човек, защото мисли и чувства. Това го прави личност. Ако не е, ще бъде едно растение. Наистина ли искаме да сме роботи? Тази мисъл ме плаши.
...
Виж тук важното е че под "лично" се разбира нещо което те засяга лично, оценка, мнение, заповед и т.н.
Елементарен пример: някой ти казва че си глупак (той как е разбрал че си глупак, ако просто така си мисли това реално си е негов проблем - ако отидем по-надълбоко е вид енергиен вампиризъм) но ако това е заключение от някоя твоя постъпка или изказване е "възможно" и да е прав (но тук най-важното е крайната оценка да си я дадеш ти а той/тя да бъде само повода) ако се съгласиш това да си ти и да имаш някакво основание (не виждам нещо страшно, на всеки се случва, но оценката си е твоя :-)
...
Третото също ме смути. Истината е, че цялата наука, целия прогрес се крепят на предположения. Такъв е научния подход. При насъбраната информация правиш хипотеза. След това се опитваш да я докажеш опитно. Ако не стане, правиш нова. Ако пък стане, вече имаш нова теория и увеличено познание, постигнат напредък. Ако не правиш предположение, чието доказателство да търсиш, как точно ще постигаш напредък?
...
Тук отново има една тънкост и тя се състои в следното: преди да говориш има мисъл и след това ти я изразяваш с "твои" думи, но събеседника взима "твоите" суми и ги тълкува като "свои" и при него се появява мисловата представа за съдържанието на тези думи - обаче неговото тълкване може да бъде нещо което ти въобще не си и мислил да кажеш, камо ли да го кажеш.
Ето ти и проблем (развален телефон/смартфон) накратко че стана пак много дълго, не прави предположения какво някой иска да каже и ако не си сигурен питай отново и отново докато си изясниш.
Това е проблема който се избягва тук.
...
===

Четвъртото споразумение е моето верую. Винаги съм се старал да го правя. Но познавам хора, много хора, които не го правят. И не мога да ги обвиня. Защо точно трябва да си дават зор? Това е проява на добър разсъдък и винаги е печелившо. Иронично е, но свързания с това мързел е двигател на прогреса. Ако нещо ти е неприятно, не искаш да го правиш или го саботираш просто „ей така, напук“, почваш да търсиш начини, как да го отстраниш или намалиш. Това води до нови, рационални решения, неизвестни до момента.
...
Тук малко ще се отклоня иначе съм сигласен, когато започнеш да правиш нещо с едно качество за себи си или за близките (домашно приготвено) а със съвсем друго качество/количество за останалите (бизнес) това има верижен ефект в цялото общество. Всеки работи като за друг и се радва че е излъгал живота, но забравя че и другите работят така и съответно и той получава каквото сам предлага и така накрая всички са потършевши (справка - огледай се наоколо).
...
===

Последното направо ме втрещи. То е възхвала на науката. Скептицизма е нейната парадигма — подлагай всичко на съмнение. Това е нещо, което правим почти всички. Почти не познавам хора, които да не изпитват съмнения по някакви въпроси. А тези, за които се сещам, че са винаги уверени, минават в категорията или на глупаците, или на надутите пуяци. И това са етикети поставени на тези личности от обществото, не от мен.

Това, което ме втрещи е, че противоречи на третото споразумение. Третото влиза в конфликт с науката, а петото в унисон. Или едното, ако не — другото. Не може и двете.
...
Виж тук трите неща - мислене-мозък/наука, чувство/сърце и воля/действие в идеалния случай са във синхрон, обаче те се извършват на различни нива на съзнанието - мисленето е на будно ниво, чувстата са на ниво сънуване (имаш представа за тях но нямаш особен контрол) и в действието съзнанието спи (знам че всеки ще възрази, но помисли имаш ли съзнание за процесите на храносмилане, за метаболизма при свиване на мускулите и т.н.) Там аз също спя :-) и си го признавам.
...
Третото ми идваше логично от почти християнски (но само в добавъчните думи, не като сентенцията — бъди безгрешен) звучащото първо споразумение. Християнството е обратно на науката и казва — вярвай. Тогава ще ти бъде дадено. Съмняваш ли се, няма да постигнеш нищо. И поради този постулат на християнството, третото споразумение звучи в съзвучие. Но така стигайки до петото сме в тежка конфронтация на изложеното прежде.
...
Тук мисля да цитирам Самознай Майтапер (Властелина на пръстените, Двете кули, преди Фарамир да ги пусне) "защото има нещо добро на този свят и то си заслужава да се бориш за него"

PS: не мога да се въздържа да не напиша това: науката/главата води и така трябва да бъде, но посоката се сочи от сърцето, а силата да продължиш въпреки всичко идва от вярата !!!
...
=*=
Разбира се, излишно е да уточнявам, че всичко нагоре са мой заключения от моя житейски опит. Ще се радвам да споделиш своите.
Активен

Подобни теми
Заглавие Започната от Отговора Прегледи Последна публикация
Usb drive
Настройка на програми
alb 0 1337 Последна публикация Aug 19, 2003, 17:10
от alb
Tape Drive - Help!
Настройка на програми
azirafel 0 1149 Последна публикация Dec 08, 2005, 14:44
от azirafel
Проблеми с DVD/CD drive
Настройка на хардуер
3y3y 4 2279 Последна публикация Dec 19, 2008, 10:15
от Ivshti
Google Toilet - безплатна тоалетна от Google
Хумор
vstoykov 2 4066 Последна публикация Jun 09, 2010, 22:24
от go_fire
Лоша новина за Windows Phone - Google спира Google Sync
Коментар
backinblack 27 10041 Последна публикация Dec 16, 2012, 21:00
от backinblack