« Отговор #484 -: Feb 23, 2019, 14:09 »
Здравей Румене,
Няма как да не откликна на молбата ти. Ти си споделял толкова много с нас (включително по професионални теми), че няма, как аз да не споделя нещо свързано с професията ми. Предполагам знаеш, че съм икономист, а не компютърджия. ГНУ/Линукс е домашното ми занимание, не професионалното.
Това дето го обясняваш е точно така в първата си част. Наистина е въведено от баш кайзера. Ние пък почти веднага сме го прикоткали, както и цяла Европа.
Това е важало единствено за държавните служители. И те са били единствените, които са се пенсионирали. Всички останали са разчитали на близките си. С увеличаването на градското население, това е започнало да се превръща в проблем, защото са се късали семейните връзки.
Нещата се променят кардинално с идването на 9.9.44. Осигурителната система е преустроена из основи и започва да важи за всички.
При новата система се трупат през годината вноски от всички, от същите вноски се правят всички текущи плащания. Сиреч днешните баби харчат твоите вноски, а ти ще харчиш на бъдещите трудещи се. Всяка година се занулява. Това важи не само за пенсиите, а за всички осигурителни рискове. Важи и за здравеопазването. Единствената разлика е, че него неотдавна го отделиха в отделен фонд. Този фонд е познат като Национална здравно-осигурителна каса (НЗОК).
След идването на 10.11.89, започна да става ясно, че тази система все по-малко работи. Това е поради застаряване на населението и несигурни доходи. Приложиха се какви ли не хакове. Например собствениците също са принудени да плащат. Това се нарича „самоосигуряващо се лице“. Така буржоазията беше приравнена на пролетариата. Друг хак е, че голяма част от данъците върху заплатите (това наричано „плосък данък“) също се вливат в тези фондове, за да ги допълват.
Недостига в Националния осигурителен институт (НОИ) расте всяка година и вече е повече от сто милиона годишно.
По времето на Стани шеф, решиха да направят още една крачка. Въведоха нещо наречено втори и трети стълб. Това е нищо друго освен старата система. Това е вид спестовен влог. Събираш цял живот по твоя сметка, а когато дойде време, харчиш от тези пари.
Засега разликата между втори и трети стълб не е особено голяма. Втория (наричан ДЗПО) е задължителен и представлява процент от вноските на всички родени от 01.01.70 насам. При по-възрастните общия процент е същия, но просто отива целия в НОИ.
Третия е незадължителен и отива в същия фонд, където и втория. Този фонд може да бъде сменян всяка година. Последното не е, кой знае, каква оферта, но понякога някой фонд изскача със значително по-добри условия от другите в опит да си увеличи капитала.
Третия стълб е практикуван рядко, което не е добре. Предимството му е, че това са пари, които не се облагат. Другото е, че той може да бъде теглен при определени условия и преди навършване на пенсионната възраст и полагаем стаж. Сиреч подобно на застраховките „Живот“ той може да бъде ползван като спестовен инструмент.
Фондовете, които събират тези пари ги таксуват, за да се издържат. Това може да значи, че ако си по-дълго безработен, отколкото работещ, може да излезеш на минус. На мен ми се е случвало. Друго, което правят фондовете и ти го написа. Те инвестират. Има законови ограничения, в какво могат и какво не. В общи линии им е позволено да купуват ценни книги, които са ниско-рискови. Те са и дългосрочни. Както си се досетил и печалбите от тях са малки. Най-често това са държавни ценни книжа.
При днешните условия почти целите фондове са изнесени навън. С това има връзка неразвития ни фондов пазар. Тук почти няма, какво да се търгува. Но също значи, че тези пари работят за чужди икономики.
Една интересна реформа би била втория стълб задължително да е инвестиран в страната, а третия да е доста либерален и всеки сам да може да определя кошницата в широки граници. Това разбира се, няма да се случи, но би повишило инвестиционната култура. Сега такава у нас почти няма.
Друг интересен факт е, че вече започнаха да се пенсионират (от две години) хора, които са имали вноски не само в НОИ, но и в частни, пенсионни фондове (ДЗПО). Те с огорчения разбраха, че пенсиите им са чувствително (понякога повече от 15%) по-ниски от тези на родените само с ден преди тях (31.12.1969).
По телевизията от време на време показват такива хора. Аз поне два пъти съм засичал подобен репортаж, а гледам телевизия по-малко от веднъж месечно. И разказват, колко лоши хора са тия от фондовете и как ограбват народа.
Това не е случайно. От години (министър Дянков) тече опит за повторно национализиране на частните фондове. Засега опитите са неуспешни. Но не са и спирали.
В тези репортажи изпускат да кажат поне две неща. Първото е, че нашите фондове са едни от най-добрите в света. Това е нещо, в което сме шампиони. Нашите фондове правят по-добри (печеливши) инвестиции дори от мастодонтите. Да щатските фондове често излизат на загуба. Нашите не.
Второто е, че пенсиите у нас са нереално високи. Ние не можем да си позволим толкова високи пенсии. Споменах, че всяка година пенсиите (и останалите социални плащания) се субсидират всяка година със сума, която скоро ще мине 200 млн. лв. и продължава да расте. Това, което дават фондовете е реалното, пазарно състояние на пенсиите, които би трябвало да имаме.
Да вметна, че здравеопазването вече може да не е в системата на НОИ, но то също всяка година е в огромни недостици. Здравеопазването, което ползваме, също е много над това, което би трябвало да можем да си позволим.
За да се избегне проблема с пенсиите има допълнителни хакове, които се правят. Първия е доста известен и това е вдигане на пенсионната възраст. През година вдигат по четири месеца. Целта е да стане седемдесет. Това няма да е достатъчно. Видно от по-развити държави (например ГФР) трябва да гони осемдесет.
Също така известен хак е, че се прави опит да бъдат премахнати социалните пенсии. Понеже не може да стане от веднъж, всяка година режат по малко.
Какви са тези социални пенсии?
Това са пенсии за хора, които нямат навършен стаж, но отговарят на други условия, за да получат пенсия.
Например при сегашните условия, когато навърша 69 би трябвало да имам право на пенсия, нищо, че е невъзможно някога да събера стаж.
Друг пример са болни хора или претърпели тежка (непоправима) злополука, което ги лишава от възможността да се трудят.
Тези „специални“ пенсии, които народно се наричат „социални“ по принцип са драстично по-ниски от всички останали пенсии, дори най-ниските. Обаче са много. По инвалиди също сме шампиони. Скоро ще сме шампиони и по население без стаж. Това ще е далеч преди аз да се пенсионирам. Ще важи за почти всички, започнали да работят след 1990 год. или малко преди това.
Тук хака, който се прилага е да се намаляват инвалидните състояния имащи право на пенсия. Целта е горе-долу да се стигне до състояние, когато пенсионирания е напълно обездвижен и му остават месеци живот. Но най-добре да е умрял преди това.
Засега за втория вид „специални“ пенсионери не се прилагат някакви особени хакове, защото все още не са много, но в най-скоро време ще станат.
Та това е положението.
=*=
От тук натам не си длъжен да четеш, но ме сърби крастата. Ще напиша няколко думи извън професионалното ми поприще.
Пенсионната система е направена в резултат разпадането на семействата и увеличените рискове във връзка с възникналото индустриално производство. Хората не са били способни сами да се справят с това.
Но описаната система не знам дали ти напомня нещо. Преди двадесетина години у нас имаше нещо, което наричахме пирамиди. Помниш разни странни типове: Анжел, Бабуков и разни такива образи. Във Википедия (незнайно защо) статията, която го описва се нарича „Схема на Понци“.
Държавното осигуряване е точно пирамида. Всяка пирамида може да работи само докато има нови попълнения и тези попълнения са повече от предишните. А както казах у нас те намаляват. И не е само у нас.
Сиреч държавното осигуряване все някога ще се срине и ще бъде отменено.
Но с частните фондове нещата не седят по-добре. Този модел е работещ само докато има растеж в икономиката и няма големи кризи. Това обаче изобщо не е нещо гарантирано. Особено е зле, когато взетия период е един, цял човешки живот. Икономики гърмят пред очите ни. Кризи често повалят и най-развитите страни. Какво остава за малка, нестабилна държавица като нашата, която е винаги на ръба да се разпадне?
Един отличен пример в момента е Чили. Помним, че те минаха през жестока диктатура, от която се възстановяваха дълго. Там отдавна действа система за частно пенсиониране. Тя беше съградена по най-доброто от световния опит. И работеше удивително добре.
Сещаш ли се, какво се случи през последните години? Стопанството на Чили отново започна да се сгромолясва, страната се обхваща от все по-непоправима криза. С това и фондовете са на ръба на оцеляването. Те все още работят. Все още се справят. Но никак няма да е далеч времето, когато ще започнем да четем новини, че гърмят един след друг като въженце с пиратки.
На практика днес няма работеща система. Всяка измислена система работи, само временно. Никой не може да е сигурен, че след сто години, където и да е по света ще има и един пенсионер. С нарастващата несигурност в света, тези срокове се скъсяват. Пенсионните системи могат да виреят само при спокойна, икономическа обстановка.
Звучи ли като черна прогноза?
По принцип християните в такава обстановка просто се предаваме в Божите ръце и Той да решава. Атеистите се спасяват по единично, кой, както умее. Но на нито едни от двете групи някой гарантира нещо. Следващия отговор е въпрос на гледна точка.