Демек - голямо предлагане на спецове дето искат голяяяяма заплата, ама търсенето им е малко.
Компаниите държаха работна ръка в запас, за да могат да вземат големи поръчки. Обаче в момента е криза и интереса спада.
Американците обичат да казват, че всяка криза е възможност. Възможност е, но е възможност за нов бизнес или адаптация на стария. За работника (независимо, колко е добър), кризата винаги е удар. Затова сега е момента да се опита нещо ново, ако някой таи в себе си малко предприемачески дух и мъничко хазартна натура. Ако човек няма тези две неща и си остане работник, то той ще бъде прецакан по всички правила на играта. Въпроса е единствено, колко. Според късмета му, може да е и малко. Ала в повечето случаи няма да е.
Донякъде съм съгласен с казаното,но не знам защо той поставя
меринджеите ("проджект мениджъри" и прочие планктон)
над програмистите (реално вършещи работата).
Поставя ги, защото те създават организацията на работа. Както ще обсъждате по-надолу, няма нужда да е добра, а да я има. Вие говорите за код, но кода сам по себе си, не е нещо по-различно от инструкция.
Колкото и да сме нещастни, работниците са зъбни колела. Те се подменят.
50лв /ч. за старши - тези кинти в бяла държава се вадят за клатикурска работа от 9-5 с половин мозък в главата.
Ами затова изнасят производства (не само на код, но за код се говори тук) в какво беше? Бангладеш, Индонезия, напоследък Виетнам. Някакъв такъв списък беше. После защо Надела, Пичур и не знам си кой, станали големи директори. Ами затова. Колелото се върти.
В никакъв случай не казвам, че трябва да знаят/учат всичко досега, но поне едно най-базово запознаване винаги ще е е от полза. Иначе как ще дебъгват, освен като използват някакви автоматични тулове и ровене в Гого 
Може да ти прозвучи нереално, но аз слагам всичко над Асемблер в категорията „кравешко изпражнение“ по американската, категориина система. Даже дядо Ц слага слой на абстракция над вече абстрактния Асемблер.
Защо се прави?
Прави се, за да има „зъбни колела“ от по-горе в мнението ми.
Преди време на една конференция (май беше Open Fest) гледах една мадама, която преливайки от вдъхновение ни показваше своето невероятно откритие. Говореше все едно е намерила диамантена мина. Нещото се казваше Github tools и от всичко, което показваше, ми се повръщаше. Толкова неефективно, неинтоитивно и отвратително нещо не вярвах, че съществува. А тя беше надъхана и чак съжаляваше, че до сега не е знаела за тази гадост.
Затова не може да съществуват квалифицирани кадри, защото нивата на сложност са доведени до някакви абсурдни състояния, в които никой не може да се оправи. Такива като теб с това „едно ниво по-надолу“ се водят експерти. И то сте си такива. За да стигнете до това едно равнище сте вложили десетки хиляди часове от живота си.
Сигурно сте чували за това, как китайците вдигнаха небостъргач за две седмици. И разбира се, това няма как да стане, без планиране, точен разчет във времето на доставки, колко и къде работници, за колко време ще свършат това или онова. Стига да се спазват указанията по плана, няма значение, кои и откъде са работниците. Проекта се изпълнява в срок, както е предвидено. Това е.
Китайското строителство ни е добре познато на хората от източния блок. Това са така наречените панелни сгради. Това е технологичен процес много подходящ за китайското мислене. Изсипваш милиони бройки еднакви неща и еднакви хора. Магията сама се случва. Производството в мащаби на еднакви неща е това, в което китайците са най-добри.
Разбира се, за да могат да стигнат до момента да го правят за две седмици, преди това двадесет години развиваха производствена база. Язък, че таман го постигнаха, дойде поредната криза, дойде Тръмп да им се зъби и кой знае още какви предизвикателства, за които и не знаем.
Ако не беше петрола,арабите щяха да си останат диваци,пасящи камили
и шматкащи се насам-нататък...
Не мога да открия, поради каква причина, но пустинята има някакво магично действие. Исус отива в пустинята и се връща като Христос. Мохамед отива в пустинята и се връща като пророк. Дори нашето „овчарче от с. Скрино“ отива в рилската пустош и става закрилник на нацията.
Арабите успяват да развият огромна култура, докато в Европа тънем в Средновековие. Появата на белите хора и петрола е това, което прецаква всичко. В момента арабите са неграмотни диваци. Само дето се намират шейхове. Ама не са много.
В случая с небостъргача явно са специално подбрани както
работниците,така и началниците, така,че да си паснат.Разбира се,
и организацията е перфектна...
Ами не. Съвсем обикновени са си. А организацията при диктатура няма как да не е на ниво. Още повече говорим за азиатци. Колективизма им пасва идеално. Забелязал ли си, че имената им започват с фамилията и едва след това идва собственото им име? Не е случайно. Там е почти невъзможно да изградиш индивидуалност.
За Майкрософт: смениха СЕО-то Стив Балмър с много по-добрия
Сатя Надела и нещата потръгнаха много по-добре.
С какво неделния индиец е по-добър от Балмър? При Балмър М$ беше по-мощен от всякога. Имаха освен спомената ОС, собствен телефон (с около 10% пазарен дял), свръх-известна играчка (XBOX) почти успяла да доведе до фалит Сони, собствен гласов асистент, собствена виртуална реалност, собствено, какво ли не. Присъстваха на всеки пазар от картите за навигация, през медиино съдържание до рекламите в Интернет.
Балмър правеше това, в което е най-добър. Продаваше и караше хората му да се раздават.
Сатьо е обикновен страхливец и мерзавец. Той унищожи почти всичко. Разбира се, аз няма как да не съм доволен, че един от основните ни врагове е отслабнал.
Какво прави Сатчо? По ирония на съдбата прави същото, каквото правеше ИБМ, когато същите М$ плюс Интел им вземаха килимчето. Отварят се. Това прави всички ни щастливи, но тях прави безлични и слаби.
От поне 6 години непрекъснато повтарят,че техен приоритет са
облачните услуги,а не тяхната си ОС. Просто не им пука особено
за бъговете,сините екрани и т.н.
Не, че ви се меся в разговора, но 4096 има предвид цялата им история, а ти говориш само за последните години. Всъщност 10 май е най-качествения Усхадуя изобщо. Ако някога в тази ОС е имало нещо качествено. Това е първото след 95, което наистина е успяло да ме впечатли. 3,11 не беше лош, но труден за работа и с ограничени възможности.
А за меринджеите в България,повечето от тях са,или са назначени от
хора,приели куфарчета с мангизи в началото на "прехода".
Едва ли има какво повече да се коментира.
Сигурно няма да си щастлив да го чуеш, но на всякъде по света са такива манежеманите. На майтап бих питал дали е расово правилно да говоря за бял свят, защото за white list очевидно не мога
Но разликата е, че в по-белия свят са си направили люпилни за такива.
Интересното е, че това започна най-после да се случва и у нас. Например най-известната ни борчага напоследък, не премиера, а онзи от Черепишкия манастир, беше пратил една от по-видните си любовници да учи в London Business School, което точно един от тези инкубатори, за които говоря.
У нас също има един такъв ВУЗ пряк наследник на АОНСУ, но вече частен и вече в Пловдив. Мейк го е завършил, за което най-искрено му завиждам от все сърце.
Малко извън темата; размишления за "работещите на няколко
места". Винаги съм смятал,че всеки трябва да се занимава с това,което
е основния му талант: призванието. Тогава и усилията няма да
му тежат толкова,и щеше да е по-добре материално и т.н.
Могат да се дадат много примери,ето един подходящ:
Представи си,че Чарли Чаплин беше станал примерно,адвокат.
Щеше ли да бъде щастлив,успешен и дълголетен ?
Има, няма и вземеш кажеш нещо такова, дето да ми събере очите. Красиво е като поезия. Иска ми се да мога да говоря по този начин. Но съм циник.
Това е много добре, правилния избор. Въпроса е, че далеч не всички хора са така добре ориентирани като теб. Аз например съм от тях. Нямам никаква идея, какво ми е призванието, има ли нещо, за което изобщо съм годен и с какво точно бих се занимавал с радост.
Записах Икономика просто като нещо, за което да се закача в една дълга поредица от провали. Смятай, колко зле е положението, след като още на 14 съм осъзнавал напълно, колко не ставам.
Съответно десетина години по-късно навлизайки в реалния живот и кариерата ми не беше цветуща. Е не тръгна зле, ама беше заради просто съвпадение. Тогава икономиката ни вървеше на горе, а млади „таланти“ винаги са се търсили.
Е поне имам един успех в живота. Станах баща. Ама това не е професия. И не се справям никак добре с тази задача.
Не чак толкова зле, но повечето хора се намират в моето положение. Те нито знаят в какво са добри, нито как да го продадат, най-малко знаят, какво да правят с живота си.
доп.
===
Сигурен съм, че всеки на работното си място дава почти всичко от себе си. Защо държавата ни не е добре? Заради това, че работниците не мързелуват, че не работят качествено? Или заради "мениджмънта".
Вадя думите ти от контекста, защото те не се отнасят само към него.
Въпрос на дефиниция. Държавата ни сама по себе си е много добре. Намира се в първите тридесет най-развити. Част ме от ЕС. Част ме от НАТО. До края на годината ще влезем и в Банковия съюз и то точно заради добрите ни показатели.
И не на последно място сме на път да се превърнем в класическа диктатура. Диктатурата е най-високата форма на държавност. И трите световни сили са диктатури, само дето едната е малко по-мека. Почти всичко по света са диктатури с изключение на ЕС, но няма да е за дълго. Държавността в световен план и в частност у нас е в разцвета си. Никога не е имало по-силна държава. Държавата на Тошо изглежда слаба и мижава пред сегашната.
Това, за което говориш, социолозите го наричат усещане, но всъщност е чувство. Чувство за безпокойство в населението. Това до някъде е отново продиктувано от общата картина. В смисъл света през последното десетилетие завива в много опасна посока, като не е ясно, в края на тоя път ще има ли физическа планета. А нещата се развиват бързо. Дори да не е на съзнателно ниво, това е трудно да не предизвиква безпокойство.
Има и местно измерение на това безпокойство. И то най-общо е от перспектива за несигурност. С други думи обществото ни деградира, а всеки сам по себе си не успява да се ориентира. Има начини за излизане от това психологическо състояние, но проблема е, че рецепта няма. Всеки сам трябва да потърси начина. По-нагоре Ремо говореше за труд. Ама труда не е само за заплата.
Иначе на чисто физически план, българина (че и света), никога не е живял по-добре, отколкото в момента.
Нагоре Мейк дава пример. Няма да работя за 1 000, но за 1 100 съм готов. В неговия бранш това е първоначална заплата за новопостъпил начинаещ. Само преди 15 години точно никой в неговия бранш не взимаше такава заплата.
В София средната заплата е около 1 200 до 1 300 за всеки що годе квалифициран труд. Минималната заплата е 640. Преди седемнадесет години минималната заплата беше 90 и повечето хора работеха на нея. Каквато и инфлация да се е натрупала от тогава и да не е отчетена (сиреч скрита) от НСИ, то няма как да изравни разликата.
Покупателната способност, сиреч благосъстоянието на обикновения българин расте всяка година. Известно изключение са пенсионерите. Там вината е на политиците, че просто спряха реформата веднага след първата крачка.
Увеличава се ножицата между най-бедните и най-богатите, но това е във всички развити страни. В същото време, няма толкова бедни, че да умират от глад. И най-бедния у нас, изглежда кат цар спрямо жителите на страните от третия свят.
Например Индия, на която по-нагоре се възхищават, е едно голямо гето. Никой българин, който е ходил там, не казва, че би живял там. И не би повторил пътуването. За благополучието на българина говори самия факт, че много нашенци спокойно могат да идат на почивка в Индия.
Обективно няма предпоставки за черногледство. Проблема е другаде. Той е душевен. Но там справянето не е лесно и всеки сам трябва да го постигне.
А относно това дали българина си клати краката или не на работа, също е доста спорен въпрос. Познавам хора, които се преработват, но от това няма ефект. И проблема е чисто организационен, за което говориш и ти. В същото време познавам много повече, които не си дават, кой знае, колко много зор. По-голям проблем им е, какво ще вечерят, а не какво ще свършат.
Хора всякакви, но това, че българина е бил много работен, е по-скоро легенда. Не да няма изключения. Самия факт, че има прекалено много хора, които не си дават много зор, означава сам по себе си, че тези хора в действителност са доволни от положението си, дори на глас да произнасят нещо друго.
