Две неща ме притесниха в мнението ти. Ще започна отзад напред.
Затова отворих отново романа „Дюна“ (първата част не, но втората точно така е била озаглавена). Веднага си припомних част от причините да ми се стори тъп. Например в първите две изречения има пет термина, които човек трябва да проверява в речник. Това не е добра литература.
Не отричам да има речник за справки, но умелия писател поне при първо срещане, ще намери хитър начин да вплете описанието директно в текста.
Противни са ми и всичките юридически глупости. Тук се извинявам на Ники, не омаловажавам, колко важна и отговорна е неговата работа. Знам основополагащото (първостепенно) значение на заниманията му. Но просто за обикновения човек това са пълни простотии и не ще да се докосва до тях.
Дългите обяснения за неща, които не те интересуват и с този език не успява да те накара да те заинтересуват.
Не на последно място всичката тая персийска обстановка. Персия е хубава приказка, но никой реално не ще да е навътре с разбиранията на тези „цигани“. Културата им е уникална и си заслужава, но е нещо безкрайно далеч от европееца (и американеца).
Нещо, което открих едва сега е тези рицарски диалози, които не се връзват по никакъв начин с всичко останало.
Като цяло не е моето. Не съм някакъв показател или каквото и да било, просто ми е прекалено сбъркано всичко. И все пак да не забравяме, че нито съм получавал, нито ще получа Хюго. Думите ми са без значение.
Освен това и холивудизацята не ми хареса - напр. още от самото начало главния герой се държи като победител дори и когато губи и е в немилост (не съм сигурен точно чия е вината сценарист/режисьор/актьор или пачките с който замерят главния герой от самото начало) почти никога не изглежда като човек който се бори за живота и оцеляането си а само за възстановяването империята на баща си (е тогава с какво е по-добър от уж лошите, които се борят за същото)
Казано по този начин излиза, че във филма човека не се бори за оцеляване. Поне така го разбрах. А аз видях нещо друго.
Затова отворих книгата и си припомних всичките неща преди цитата. Затова отметнах на втората част и започнах да чета там. И там в самото начало, още докато са затрупани в палатката, започва със следните диалози:
— Уязвимото им място е подправката и там трябва да нанесем удара — заговори Пол.
„Как може да мисли за нападение в такова време?“ — запита се тя.
— Та това е цяла планета, претъпкана с подправка — рече Джесика. — Как би могъл да им нанесеш удара именно там?
Усети, че Пол се размърда, и дочу как той влачи вързопа им по пода на палатката.
— На Каладън* имаше морска и въздушна мощ — отвърна той. — Тук има пустинна мощ. Разковничето са свободните*.
Гласът му идваше откъм херметическия отвор на палатката. Благодарение на бин-джезъритското си обучение* тя долови в него някаква смътна ненавист към самата нея.
Туко що баща му е убит, той е в бедствено положение и няма нищо. След като излиза от палатката среща първите си контакти (негов подчинен и свободен). Свободния е имперски инспектор и от него зависи живота на нашето момче. Какво е първото, което му казва:
— Аз съм горчив хап за императора — рече Пол. — Аз съм горчив хап за всички, които искат да си поделят Аракис като своя плячка. И докато съм жив, ще продължавам да съм горчив хап, който ще им засяда на гърлото и ще ги задушава до смърт.
И продължава в същия дух надути, неподплатени дрънканици.
Във филма нито новия, нито стария никога не се е държал като безмозъчна звезда на футболен отбор, който хвърчи в космоса, само, защото е успял с крак да прати топка в мрежа, може би веднъж.
Нещо, което бях забравил, а и филмите не помагат, че това леке е на... петнадесет години. Ако ми беше син да съм го убил.
... според мен (и всеки който е чел книгата) в Дюн лоши няма, там всичко е политика и както и в реалната лоши няма, победителите не ги съдят и т.н.
Това ме стресна най-много. Наистина ли този роман е сатанински?
На корицата пише:
Романът излиза през 1965 и още същата година е отличен с наградата „Небюла“ и „Хюго“ за най-добър фантастичен роман на годината. Според Артър Кларк, един от най-утвърдените съвременни майстори в жанра, „Дюн“ е най-добрият и най-четеният роман на нашия век, „уникален в научната фантастика“. Ние бихме допълнили, че това е произведение, утвърждаващо високи морални принципи, произведение, в което една част от героите с ум и смелост се борят срещу стихиите на природата, срещу злото, срещу неправдите в живота. И ги побеждават…
Бях много обнадежден. Все пак в романа наистина съществува морал. Не си прав. И малко след това попаднах на:
„Веднъж моят баща ми каза, че зачитането на истината е кажи-речи основата на нравствеността като цяло. «Не може от нищо да се породи нещо» — ми каза той. — Така мисли мъдрият човек, ако проумее колко уклончива може да се окаже «истината».“
Из „Разговори с Муад’Диб“ от принцеса Ирулан
Отчаях се. Оказа се напълно прав. Това е възхвала на демоничен ад. Радвам се, че не съм го прочел.
=*=
В българския превод на книгата подправката е наречена --- МЕЛИНДЖ, странна, нищо не значеща и сложна дума. Във филма е „меланж“, далеч по добре.
=*=
Като цяло напоследък си промених мнението за филмите по книги. Филмите са по-добри. Но изградих това си мнение върху нещо друго, което може би ще обсъбждам друг път. Какво мислите за идеята да гледате корейски, фантастичен филм? От отговора ви зависи дали ще пиша за това.
Но наистина с тази мрачна антиутопия на книгата се разочаровах много, а ясното разделение между добро и зло във филмите ми е много повече на сърце. Някак си е безнадежден свят, в който всичко е зло и няма лъч надежда.
Автор
Тема: Филми, които ни вдъхновяват ♥ (Прочетена 174485 пъти)