« Отговор #21 -: Днес в 00:29 »
Нещо за езиците (от един сайт който обикновено не четете)
---
българският език е аналитичен по структора за разлика от всички т.нар.славянски езици , които са синтетични – в българския език няма падежи и окончанията на думите не се променят – отношенията между думите се изразяват с предлози: ”син на отечеството” , а не ”син отечеств-а”. Остатъци от падежи има само в местоименията: книгата ми, подай му, кажи им, вярваме ви… В славянските езици няма определителен член, а във всички езици, в които има определителен член(в английския the, във френския le, la) той се поставя пред думата отделно (la rae, the city) – в българския език определителен член е в края на думата: градът, улицата, детето, мъжете…Идват от: тази улица, това дете, тези мъже – ”ът” указва кой извършва действието – ъ-т(оя Е). Определителният член конкретизира.
Когато на руски кажат: ”человек бежал по улице ”- не се разбира случаен човек ли е бягал или човека, за когото сме говорили; по някаква улица ли е бягал или по улицата, за която говорим – става ясно само от контекста. Има и друго: ”човекът бягаше по улицата” – аз го виждах, че бягаше или: човекът бягал по улицата – чух, казаха ми, че бягал – в българския език има минало свидетелско и минало несвидетелско време – това не се среща в европейските езици. В почти всички езици глаголната форма е една и съща: ”человек бежал по улице” – дали съм го видял, че е бежал, или са ми разказали, че е бежал – по един и същ начин се обговаря. Това обърква нещата в историческите четива – дали летописецът е свидетел на събитията, или не е не е ясно, а в българските текстове помага за хронологията – по това могат да се разожличат гръцките и руски фалшификати. ГБългарските лаголни форми на времената за чужденците са истински кошмар, защото те имат в езиците си по 4-5-6 глаголни времена, а в българския ппулярен е примра с глагол пия:
да пия, да се напия;
пия, напивам се;
пиех, напивах се;
пих, напих се;
ще пия, ще се напия;
щях да пия, щях да се напия;
щях да съм пил, щях да съм се напил;
щял да съм пил, щял съм да съм се напил;
щял съм да пия, щял съм да се напия;
щял съм бил да пия, щял съм бил да се напия;
да съм пил, да съм се напил;
да бях пил, да бях се напил;
пил съм, напил съм се;
бях пил, бях се напил;
ще съм пил, ще съм се напил;
бих пил, бих се напил;
да съм бил пил, да съм се бил напил;
бил съм бил пил и бил съм се бил напил – трябва да се обяснява за какво става дума…
… 893 год. Борис обявява за официален език и официална писменост славянската граматика , която не е говоримия български език – няма как само за няколко века да стане аналитичен Още повече българите са заобиколени само от синтетични езици – в Османската империя писменият език си връща аналитичната структура, защото не е под контрола на държавата – от 15 в. се отбелязва цялостен аналитизъм в писмените паметници, но още старите църковни руски книги (най-старите от 11 век над 30 книги) по структурата си се различават от книжовния български език от това време – този черковнославянски език се пее в украинските/руските църкви – след 1774 ни се “връща” с руски данайски дарове всъщност с български книги под руски редакция, а се ползват и до днес в богослужебната литература – част от голямата измама е, че структурното отхвърляне на писмената норма от говоримия език, се обявява за ”естествено” развитие на езика, при което той, уж, така между другото ”за няколко века” си изгубва падежите – синтетичните езици се развиват само под непосредствено аналитично хилядолетно влияние – напр. сръбския от 1500г. търпи бълг. влияние и още е със 7 падежа – даже гръцкия още е само с 7 глаголни времена и са му трябвали 5000 години на Балканите , за да изпусне 3 падежа, та сигурно затова и чупят чинии като се напият …
Автор
Тема: Честит национален празник- Съединението (Прочетена 9576 пъти)