Изпечатай

[Nik123]

Ласков, мерси за инфото, може би на другия празник ще го посетя.
Всъщност сега се замислих, че из Търновско, из Шуменско, из Добруджата, из Софийско съм ходил по такива обекти, но из нашия си край, Варненския- не. Като изключим Музея на мозайките в Девня и възстановките там.

[Nik123]

Честит празник, колеги!

[4096bits]

Честито!

За мен това е дори по-голям празник от 3 март.
Изцяло наше дело, противно на решението на всички големи тогава.

Защо го честваме по старата дата?

[spec1a]

   Ако е по стар стил, по нов трябва да е на 6+13=19 септември.
Т.е. твърде близо е до другия празник 22 септември (независимостта).

[4096bits]

   Ако е по стар стил, по нов трябва да е на 6+13=19 септември.
Т.е. твърде близо е до другия празник 22 септември (независимостта).

Ах, основателна причина. Мерси!

[spec1a]

   Между другото, има още празници,които не са "когато трябва".

Гафовете са правени основно от правителствата в края на 19 век.

[remotexx]

Нещо за езиците (от един сайт който обикновено не четете)

---
българският език е аналитичен по структора за разлика от всички т.нар.славянски езици , които са синтетични – в българския език няма падежи и окончанията на думите не се променят – отношенията между думите се изразяват с предлози: ”син на отечеството” , а не ”син отечеств-а”. Остатъци от падежи има само в местоименията: книгата ми, подай му, кажи им, вярваме ви… В славянските езици няма определителен член, а във всички езици, в които има определителен член(в английския the, във френския le, la) той се поставя пред думата отделно (la rae, the city) – в българския език определителен член е в края на думата: градът, улицата, детето, мъжете…Идват от: тази улица, това дете, тези мъже – ”ът” указва кой извършва действието – ъ-т(оя Е). Определителният член конкретизира.
Когато на руски кажат: ”человек бежал по улице ”- не се разбира случаен човек ли е бягал или човека, за когото сме говорили; по някаква улица ли е бягал или по улицата, за която говорим – става ясно само от контекста. Има и друго: ”човекът бягаше по улицата” – аз го виждах, че бягаше или: човекът бягал по улицата – чух, казаха ми, че бягал – в българския език има минало свидетелско и минало несвидетелско време – това не се среща в европейските езици. В почти всички езици глаголната форма е една и съща: ”человек бежал по улице” – дали съм го видял, че е бежал, или са ми разказали, че е бежал – по един и същ начин се обговаря. Това обърква нещата в историческите четива – дали летописецът е свидетел на събитията, или не е не е ясно, а в българските текстове помага за хронологията – по това могат да се разожличат гръцките и руски фалшификати. ГБългарските лаголни форми на времената за чужденците са истински кошмар, защото те имат в езиците си по 4-5-6 глаголни времена, а в българския ппулярен е примра с глагол пия:
да пия, да се напия;
пия, напивам се;
пиех, напивах се;
пих, напих се;
ще пия, ще се напия;
щях да пия, щях да се напия;
щях да съм пил, щях да съм се напил;
щял да съм пил, щял съм да съм се напил;
щял съм да пия, щял съм да се напия;
щял съм бил да пия, щял съм бил да се напия;
да съм пил, да съм се напил;
да бях пил, да бях се напил;
пил съм, напил съм се;
бях пил, бях се напил;
ще съм пил, ще съм се напил;
бих пил, бих се напил;
да съм бил пил, да съм се бил напил;
бил съм бил пил и бил съм се бил напил – трябва да се обяснява за какво става дума…

… 893 год. Борис обявява за официален език и официална писменост славянската граматика , която не е говоримия български език – няма как само за няколко века да стане аналитичен Още повече българите са заобиколени само от синтетични езици – в Османската империя писменият език си връща аналитичната структура, защото не е под контрола на държавата – от 15 в. се отбелязва цялостен аналитизъм в писмените паметници, но още старите църковни руски книги (най-старите от 11 век над 30 книги) по структурата си се различават от книжовния български език от това време – този черковнославянски език се пее в украинските/руските църкви – след 1774 ни се “връща” с руски данайски дарове всъщност с български книги под руски редакция, а се ползват и до днес в богослужебната литература – част от голямата измама е, че структурното отхвърляне на писмената норма от говоримия език, се обявява за ”естествено” развитие на езика, при което той, уж, така между другото ”за няколко века” си изгубва падежите – синтетичните езици се развиват само под непосредствено аналитично хилядолетно влияние – напр. сръбския от 1500г. търпи бълг. влияние и още е със 7 падежа – даже гръцкия още е само с 7 глаголни времена и са му трябвали 5000 години на Балканите , за да изпусне 3 падежа, та сигурно затова и чупят чинии като се напият …

[4096bits]

Това си го взел от някъде, предполагам.
Откъде?

[spec1a]

Нещо за езиците (от един сайт който обикновено не четете)

---
българският език е аналитичен по структора за разлика от всички т.нар.славянски езици , които са синтетични – в българския език няма падежи и окончанията на думите не се променят – отношенията между думите се изразяват с предлози: ”син на отечеството” , а не ”син отечеств-а”. Остатъци от падежи има само в местоименията: книгата ми, подай му, кажи им, вярваме ви… В славянските езици няма определителен член, а във всички езици, в които има определителен член(в английския the, във френския le, la) той се поставя пред думата отделно (la rae, the city) – в българския език определителен член е в края на думата: градът, улицата, детето, мъжете…Идват от: тази улица, това дете, тези мъже – ”ът” указва кой извършва действието – ъ-т(оя Е). Определителният член конкретизира.
Когато на руски кажат: ”человек бежал по улице ”- не се разбира случаен човек ли е бягал или човека, за когото сме говорили; по някаква улица ли е бягал или по улицата, за която говорим – става ясно само от контекста. Има и друго: ”човекът бягаше по улицата” – аз го виждах, че бягаше или: човекът бягал по улицата – чух, казаха ми, че бягал – в българския език има минало свидетелско и минало несвидетелско време – това не се среща в европейските езици. В почти всички езици глаголната форма е една и съща: ”человек бежал по улице” – дали съм го видял, че е бежал, или са ми разказали, че е бежал – по един и същ начин се обговаря. Това обърква нещата в историческите четива – дали летописецът е свидетел на събитията, или не е не е ясно, а в българските текстове помага за хронологията – по това могат да се разожличат гръцките и руски фалшификати. ГБългарските лаголни форми на времената за чужденците са истински кошмар, защото те имат в езиците си по 4-5-6 глаголни времена, а в българския ппулярен е примра с глагол пия:
да пия, да се напия;
пия, напивам се;
пиех, напивах се;
пих, напих се;
ще пия, ще се напия;
щях да пия, щях да се напия;
щях да съм пил, щях да съм се напил;
щял да съм пил, щял съм да съм се напил;
щял съм да пия, щял съм да се напия;
щял съм бил да пия, щял съм бил да се напия;
да съм пил, да съм се напил;
да бях пил, да бях се напил;
пил съм, напил съм се;
бях пил, бях се напил;
ще съм пил, ще съм се напил;
бих пил, бих се напил;
да съм бил пил, да съм се бил напил;
бил съм бил пил и бил съм се бил напил – трябва да се обяснява за какво става дума…

… 893 год. Борис обявява за официален език и официална писменост славянската граматика , която не е говоримия български език – няма как само за няколко века да стане аналитичен Още повече българите са заобиколени само от синтетични езици – в Османската империя писменият език си връща аналитичната структура, защото не е под контрола на държавата – от 15 в. се отбелязва цялостен аналитизъм в писмените паметници, но още старите църковни руски книги (най-старите от 11 век над 30 книги) по структурата си се различават от книжовния български език от това време – този черковнославянски език се пее в украинските/руските църкви – след 1774 ни се “връща” с руски данайски дарове всъщност с български книги под руски редакция, а се ползват и до днес в богослужебната литература – част от голямата измама е, че структурното отхвърляне на писмената норма от говоримия език, се обявява за ”естествено” развитие на езика, при което той, уж, така между другото ”за няколко века” си изгубва падежите – синтетичните езици се развиват само под непосредствено аналитично хилядолетно влияние – напр. сръбския от 1500г. търпи бълг. влияние и още е със 7 падежа – даже гръцкия още е само с 7 глаголни времена и са му трябвали 5000 години на Балканите , за да изпусне 3 падежа, та сигурно затова и чупят чинии като се напият …

   Много се объркА,баткоооооооооооооо .
Май си на няколко ракии/водки/уискита...

   В българския език има падежи - именителен,винителен и дателен.
А защо хвалиш урода Борис1,по негова заповед са изклани цели родове.
Само защото голяма част от болярите са се възпротивили на
насилственото въвеждане на уродлива религия,измислена от еврейски свине  .

[remotexx]

Е да, но... те не са падежи в пълния смисъл на думата - само при определени обстоятелства
даже и БГ уикипедията знае
т.е. тия трите са САМО ЗА МЕСТОИМЕНИЯТА (по имената на падежите се сещате за кои местоимения) ..и един звателен (всички други са в общия кюп т.е. падеж)

Падежите в българския език са граматична категория с много ограничено приложение – те са остатък от историческото развитие на аналитичния съвременен български език от синтетичния старобългарски език, който има развита система от падежи. В съвременния български система от три падежа – именителен, винителен и дателен – е запазена при местоименията, много съществителни освен общия падеж се изменят в особен звателен падеж, а известен брой думи представляват запазени до днес старобългарски падежни форми.


Ей го е и според тия
https://www.actualno.com/curious/kolko-padeja-ima-v-bylgarskija-ezik-news_2156764.html
В съвременния български език няма падежи.
има
Остатъци от падежни форми


П.П. Добре ще да е ..тук да се изкаже некой графоман-експерт имаме ли падежи немаме ли, а сърбите и гърците имат ли, повече от нас ли имат и защо си чупят чиниите 

П.П.П. Езикът се развива, и както винаги отново първи го отансят мъжете...

Звателните форми със завършек но -о при женските имена се смятат за груби и неучтиви. По тази причина тяхната употреба се избягва. Но при традиционните мъжки имена, които завършват на съгласна, звателната форма остава. Напоследък българската звателна форма при имената все по-често се пропуска и чуваме обръщения от типа” “Добро утро, Иван” вместо “Добро утро, Иване”.

[remotexx]

… 893 год. Борис обявява за официален език и официална писменост славянската граматика , която не е говоримия български език – няма как само за няколко века да стане аналитичен Още повече българите са заобиколени само от синтетични езици – в Османската империя писменият език си връща аналитичната структура, защото не е под контрола на държавата

Откъде взе че го хваля? Просто той ни е натресъл с писмеността и славянската граматика с падежите ..от която сме се отървали чак под османска власт понеже толкоз и е била културата и толкоз и е пукало за българския език, та той езикът вече излязъл изпод котрола на държавата (българската) си е възвърнал народната говорима форма и взел че забравил падежите