Изпечатай

[remotexx]

Нито ден без глупост!

[Acho]

Еми то ако не правим глупости и простотийки, няма да сме ние.

[4096bits]

Погледнете, какво сътворих 

[Acho]

Браво, и да ти е сладко.

[4096bits]

Като зная, че давах по 6-7 лева за подобно 

[Acho]

Пък и домашното си е домашно. Не е като купешко.

[Nik123]

Браво!
Еле пък тоя хляб ако е съчетан с една домашна наденица на скара.. и едно пак домашно вино..

[4096bits]

Вино имам, наденица не 
Хапнах гъбена супичка 

[Nik123]

Спомени.. баба ми печеше едни питки от някакво набързо забъркано тесто, направо върху печката на дърва отгоре, на село, наричаше ги "пазламИ". И домашен суджук на дилаф, в печката, а вече като поотрастнахме, със суджука на дилафа и пазламите вървеше я греяно вино, я греяна ракия, през зимата. Навън сняг един метър, вкъщи печката зачервена, наредена маса.. Радвам се, че нашите са ме пращали на село и през зимната, и през лятната ваканция. А тогава като всеки келеш се възмущавах.
 П.П. Сега такива глезотийки си организираме семейно чат-пат, през почивните дни, на село. Наденицата я поръчвам в една месарница, и къде я сушА, къде я изяждаме още неизсъхнала, ама опечена ..

[Naka]

Детски спомени. Най- вкусното кюфте което съм ял. Баба ми слагаше едно кюфте направо на машата и го тикваше в нажежената до червено печка. Отдолу червени въглени,  от страни пак червени въглени. Кислород никакъв. Co2 на максимум. IR на максимум. Та това беше най-вкусното кюфте което някога съм опитвал......та те така.....

[remotexx]

А за мен най вкусно (освен прясно изпечен селски хляб) си остава гергьовското агънце с много зелен  лук и много пресен чесън и огромна зелена салата с репички..чак ме е яд че бях малък и.... Да изям колко да изям, цялото не мога да го изям 
Също и на курбан ама в големия /селски/ казан че в малки количества не става така вкусно

П.П. Напоследък все повече забравяме тези народни табиети... Кой не ядял дроб сърма, друг не обичал шаран (хеле па сега по Никулден) а аз най добре приготвен шаран съм ял по морето нищо че уж морските го недолюбват като сладководна риба...

Инак хляба и ние си ги правим с машинката за хляб и няма нищо общо с купешкия

П.П.П. Бил съм и в птицекланица и в месокомбинат... но да не ви развалям вечерята ще кажа само че агнешкото май е най-чисто и вкусно, след него ...може пушено пиле, ама като навремето, сега май само слагат от оня канцерогенния пушек на прах ...и въпреки че по норматив пушеното се сервира студено.. вярвайте ми нищо не е по вкусно както още горещо направо от автоклава 
За саламите и кренвиршите ..по добре нищо.

[Acho]

Ей че вкусотии, направо ще се окапя от слюмка.

[4096bits]

За агнешко не трябваше да споменаваш. Че още преглъщам като си спомня. Имаше едно време, още нямах осми клас и редовно ходехме цялото семейство в Рила на една служебна почивна станция. Но не беше от онези старите бетонени кубчета разграфена на стаи и обслужващи помещения. Всеки си имаше индивидуално бунгало. Тристаен апартамент с всичко необходимо. Дори посуда и прибори. Само се нанасяш. Въпреки, че там имаше механа за гостите с невероятни готвачи, някъде десетина семейства се събирахме в едно огромно помещение с маси и столове, направено си точно за напиване и купони, с невероятна кухня към него. Но и кухнята не се ползваше много. Само за дребни работи.
На метри от това съоръжение имаше една "беседка", с две огромни дълги маси, направени от много голям разполовен бор. Както и пейките към тях от още два такива. И в единия край на тази беседки имаше доста голяма камина с изградена фурна към нея. Изгаряше се едно подобаващо количество дърва, след това въглените се нахвърляха вътре във фурната, огнеопорните тухли вътре акумулираха топлината и като се загрееше, избутваха въглените настрани и във фурната се слагаха две пълнени агнета и се затваряше вратичката. Не помня, колко часа се печеше това нещо, но помня, как майка все питаше за ребърце да си глозга, а то няма. Хващаш реброто и го издърпваш чисто. Така се разпадаше агнето. Невероятно вкусно нещо. Плънката беше дори по-вкусна.
А веднъж ядох и някакво агне, също толкова вкусно, но беше опечено по друг начин. В едно село бяхме, вече не помня къде. Дупка в земята, въглени в нея и агнето вътре в дупката. Не помня, с какво я покриваха.

Не зная, дали още правят така някъде. Надявам се, че да. Това е друга България, с други хора, живеещи почти в друго време, с други ценности. В града е кошмар. Дори свястно брашно трудно си намираш.

[Nik123]

..
Също и на курбан ама в големия /селски/ казан че в малки количества не става така вкусно

..

Винаги е така, не знам защо.. колкото пъти съм ял чорба някаква от общ голям казан, е по-вкусна, отколкото от тенджерката вкъщи. Правили сме по разни сбирки на село в голяма бака чорба, примерно агнешка, е, друго си е. Вкъщи пак спазваш пропорциите и дозировките, ама не става същата, като оная в голямата бака.
За утрешния (и мой) празник съм намислил за вкъщи, освен панираната акула, да взема и 2-3 глави сьомга от пазара и да направя една мазна рибена чорба. Сьомгата пуска една много специфична червеникава мазнинка, а отделно, в самите глави има доста месо.

П.П. Предполагам, поне някои от вас са присъствали и/или участвали, на свинска смърт. Бабите от прясно смляна и овкусена кайма правеха кюфте с було- за було ползваха една мазнинка, увиваха в нея кюфтетата и точно както писа Наката- на дилафа в печката. Ставаше уникално.


А за пушените нещица.. Брат ми преди в двора на село беше направил пушилня за риба и цял ден се пушеше и той покрай нея, щото там незнам си какви съчки трябвало да се слагат, не можело всяко дърво. Правеше страхотна пушена скумрия.

[4096bits]

Според мен не е дали е в голям казан или не.
Мисля, че причината е, че е сготвено на  огън.

Опитвал съм при една баба и един дядо в едно село бобена чорба. Но беше толкова тънка, рядка, почти водица. Трябва да е имало все пак нещо в нея. Обаче беше толкова вкусна, просто не можете да си представите. Може би най-вкусния боб, който съм опитвал. Тази жена е сигурно най-добрата готвачка в България. От нищо, нещо беше направила. Бяха доста стари и сигурно вече ги няма. Тези хора няма да ги забравя никога. И с каква усмивка ни гледаше, как се храним. Не беше сготвила един казан. Тенджерка, на нормална печка на дърва, от онези с фурните.