..
За рибена чорба пък не смея и да си помисля. Баща ми я правеше страхотна. Аз не зная, какво ще сътворя, ако пробвам.
..
Не съм се интересувал отде е била сьомгата, норвежка ли, друга ли.. но една глава от сьомга е супер в такава чорба. Освен, че пуска доста месо, пуска и една много хубава червена мазнинка.
А иначе, рецептата, по която правя тая чорба, е проста. Научиха ме моряци преди много години. Доп. Уточнявам, че е с морска риба, не речна.
За някоя по-голяма тенджера- вземаш 4-5 по-големи картофа, обелваш ги. Трябва ти и половин лимон. Една глава лук, обелваш я, и в горната й част я срязваш главата като пица, на 6, или 8, но така, че да не е нарязан, а просто нацепен лука донякъде (да не се разпадне на парчета, да плува цял). Слагаш рибата (поне 2 вида да е, препоръчителното е поне 3-
разбира се, изчистена риба) във водата, заедно с обелените картофи, да ври, слагаш и главата лук. Настъргваш някой голям морков и го пускаш и него във водата, да ври, заедно с половинката лимон. Черен пипер и сол, на вкус. Като заври, първо увира рибата, като се нацепи и е хубаво сварена- вадиш я (там глава, филе, цели риби, каквото си сложил в тенджерата) и обезкостяваш- отделяш само месото, и го връщаш в тенджерата. Не трябва една костичка да остане в чорбата. Като върнеш месото в тенджерата, вадиш главата лук и половинката лимон и направо ги изхвърляш- те са си пуснали вече сока. Вадиш картофите (ако не са сварени, оставяш тенджерата да ври заедно с месото вътре, докато се сварят хубаво и картофите), и ги намачкваш (аз го правя с вилица- един по един картофите- до пюре). Връщаш обратно и пюрето в тенджерата и бъркаш, да се разтвори хубаво (че понякога остава на буци- нищо, че е пюре). Като се разтвори хубаво, сваляш от котлона тенджерата, и застройваш- застройката е половин кофичка кисело мляко, с един жълтък вътре (само жълтъка- белтъка го махаш)- разбиваш киселото мляко и жълтъка до еднородна смес в кофичката, после застройваш- първо малко горещ бульон (от тенджерата) в кофичката със сместа и бъркаш, после- всичко в тенджерата (изливаш бавно от кофичката в тенджерата, и бъркаш с черпака, или каквото е подръка, не да я изсипеш от раз сместа- ще се пресече) и пак бъркаш. Като приключиш със застройката, слагаш лющяна и вече захлюпваш капака, хубаво да си поеме застройката и подправката. Чорбата трябва да е- вътре да плува само рибешкото месо, и нишките на настъргания морков, картофа е разтворен (освен, че отдава вкуса си, той и сгъстява). Голяма играчка е, да направя една такава чорба, отиват 2 часа и нагоре. Но не като технология, а чисто практически- вадиш от тенджерата, обезкостяваш, мачкаш картофи.. Така са ме научили, и така я правя. Понеже при цялото това варене се изпарява доста от водата в тенджерата- долива се, но преди застройката, и се оставя да поври 5-6 минути, проблем няма, вкуса не се променя, и чак тогава се слага застройката.
П.П. А съм виждал и други варианти. Във вътрешността на страната, я правят от речна риба, там има и нарязан пипер в чорбата, и други подправки, освен солта, черния пипер, и лющяна.
Тая рецепта по-горе, е за морска чорба, както са ме научили моряци.
П.П.П. Който си пада и по малко по-лют вкус- пуска и една люта чушка, накрая след застройката и лющяна (и я вади след малко, като се попари, че иначе чорбата няма да се яде). Аз си падам, ама вкъщи моите не, и не слагам чушка