Даже го има и тоя вариант: "Тъй са нашОрахме, че сийбАло мамата"

Свиква се, ако поживееш малко във Варна. Аз в Софето бързо свикнах с множественото число от първо лице ед. ч. - например "ВиждАли сме" значи, че човЕко, който говори, има предвид, че той самият го е виждал, а не че групичка някаква го е виждала.
Туй с "човЕко" много ме кефеше- "Човеко казА", "Човеко отидЕ"- т.е. някой си, Гошо, Пешо и т.н., каза, отиде и т.н. Универсален заместител на нечие име.
А иначе за Варна, имаше един виц виц ли беше, скеч ли беше. Гларус на плажа заиграва някаква: "– Как ти е името?" "Амии, познай де, започва с И". "-Тъй ли, и и моето почва с И, кажи де, може да сме адаши". "- Иии, може, казвам се Илена!" "Яяя, приятно ми е, аз съм Имил"
Тука говорим на "и" и по-меко, напр. нашето "не" звучи като "нье", а по Софето в множествено число, и слагат ударението накрая, също и заменят "я" с "е" - "казАх", 'минАх", "свършИх", "млекО", "леб", "требе си".
А, забравих и "Два биуета до Юуин"