Я! Аз съм първият, гласувал "Не ме интересува"

Аз съм пушач, на който му харесва, че е такъв. Имам предвид, че не съм от пушачите, на които димът им пречи, ядосват се за вредния си навик и правят опити да ги отказват. Напротив, вкусът и мирисът ми харесват, всяка занимавка ми харесва, така че и тази ми харесва, и нямам никакво намерение да се лишавам от нещо, което съвсем съзнателно ми харесва, само защото някой си казал, че скъсявали живота на база относителни доказателства. Когато някой ме попита защо смятам доказателствата за относителни, искам от него да извади една кристална топка (боб, карти, смес от жабешка плюнка и очи от саламандър) и да ми гарантира, че когато пропусна да запаля следващата си цигара на улицата, няма опасност върху мен да падне пиано, да ме блъсне пиян шофьор, да ме прониже нещо, хвръкнало отнякъде, да ме убие тока от откъснала се жица (и още една торба по-чудновати или по-елементарни сценарии), които иначе бих пропуснал, само защото съм се спрял за момент, за да си запаля. В кой случай бих живял повече? Както се вижда, отговорът не е случаят, в който не пуша. Но момент! Ако някой се е пуснал по инерцията на тази гледна точка, да кажа, че отговорът не е и случаят, в който пуша. Просто няма обективен отговор, защото Вселената е твърде голяма, за да бъде описана по този начин. Както и да е, отплеснах се излишно.
Но като пушач, съзнателно биващ такъв, имам свободата съзнателно и да не бъда такъв. Просто мога и да не пуша

Въпреки че средно пуша по цигара на половин-един час, ако съм решил, че това, което правя в момента, ми е по-интересно и нямам възможност едновременно с това да пуша, просто не пуша, понякога и с часове. Но пък повечето ежедневни неща мога да ги върша и с цигара в ръка или редувайки ги, така че за тях не ми се налага да избирам по-хубавото. Но когато реша, че искам да пуша, няма работа, метеорологични условия, здравно състояние или каквото и да е друго, което се окаже по-малко удоволствие от цигарата в този момент, да ме спре да пуша. Що се касае до здравното състояние, откакто се помня изключително рядко се разболявам, което не може да се каже за много непушачи покрай мен, някои от които и върли последователи на "здравословния" (в кавички, не защото не е такъв, а защото е относително твърдение) начин на живот. Но пък покрай мен има и много пушачи с кекав организъм. По какво тогава, пак питам, да отсъдя пречат ли ми нещо на здравето и дълголетието цигарите или не? А по какво да отсъдя пречи ли нещо на здравето и дълголетието на околните моят дим? Ами ако се окаже, че цигарата ми не само не пречи, ами дори помага на мен и на околните? За да не описвам пак по-горните сценарии, ще дам за пример основната характеристика в работата на имунната система - една торба вредители и отрови, уловени от организма и приспособени за неговата защита, някои само като информационна база, а някои и за защита от типа "с твоите камъни по твоята глава". Дали в някоя ситуация няма да се окажа по-издръжлив (в резултат на което по-здрав и по-дълголетен) на подобни на цигарите външни влияния, когато масово непушачи мрат от тези влияния, защото не са калени в битката?
Въпросът е, че всичко, което изписах сега, са пълни глупости. Глупости са, защото зависят от твърде много фактори, които не се вземат предвид при определянето им за истина. А проблемът е, че двете лица на тези глупости, се ползват като доводи както от противниците на забраната, така и от защитниците ѝ.
Та... затова гласувах "Не ме интересува". Имам достатъчно по-интересни за мен неща (е, освен в момента, макар че едновременно с това пуша и люпя семки), с които да занимавам мислите и тялото си, от този спор, който, както всеки субективен спор, няма да доведе до обективен резултат. А дали мириша? Хахах, всички миришем на нещо. Естествена субективна характеристика на материята. И като такава, въпрос на субективна нагласа е дали ще ти харесва или не. Аз, например, когато реша да обърна внимание, не харесвам миризмата на кафе. Може ли да седна на маса, до която не достига миризма на кафе, моля?! Забравяте, че кръчмите са създадени именно за социални контакти. За събиране! Не за разделяне! Ако тръгнем да се делим на пушачи, пиещи кафе, раса (различните раси миришат различно), пропуснали душ, парфюмирани, пърдящи... Накрая всеки ще остане сам. Ако ще седим по сами, защо тогава сме отишли там? А дали целият този спор не е поредната провокация, целяща омраза и разделение между хората? Защо хората толкова обичат да се делят?
"Светът е кръчма. Нека седнем на една маса!"