« Отговор #239 -: Apr 24, 2013, 08:17 »
Същата партия се е казвала работническа по времето, когато у нас почти не е имало работническа класа. Това е просто име, което смениха, когато разбраха, че няма да построят комунизма.
Дали може да съществува в глобален мащаб? Според мен да. Тук въпроса не е толкова в парите, а във властта. Ти може да имаш много пари, но ако нямаш власт, те стават излишни. Единственото, за което можеш да ги ползваш е да убиваш деца в Африка с отровни ваксини, разработени специално за целта.
Комунистическият режим като всеки друг има властова каста. И за разлика от повечето по-ранни системи, тази власт е почти абсолютна, но което е по-важното, тя се разпростира фактически навсякъде поради прекомерната централизация. Държавата е навсякъде и във всичко. Ако нещо не зависи от държавата, то не съществува.
Та да според мен е възможен режим. При него властта не се губи, обратното укрепва. Това, че е режим, в който няма парични отношения, нищо не значи.
Невъзможен режим за мен е анархията.
Въпросът за лихвите е твърде неправилно разбиран и за това голяма вина има филмът „Духът на времето“, макар не той да е автор на теорията. Има нещо много простичко в цялата работа, което колкото и да обясняваме, все се губи.
При свободен пазар всеки участник работи и цели печалба. Всичко е стока и всичко има цена. По никакъв начин това не е различно за стоката пари, макар тя да е една особена стока. Лихвата е цената на парите.
Гейт например му трябва апартамент. Класическият начин познат на нашите родители е да събираш двадесет години и да си купиш. Начина познат на нашето поколение е да вземеш кредит и да имаш апартамент днес, който да изплащаш следващите двадесет години.
Кое от двете положения повече Ви устройва?
Има и още нещо за лихвата. Тя освен, че е цената на парите, отразява пряко и веднага инфлацията. Стойността на пет лева днес, след една година може да е четири и осемдесет. Съществува риск.
В една безрискова икономика като социалистическата не е проблем да спестяваш дългосрочно. Ако днес лукчето струва 1 ст., след тридесет години пак толкова ще струва. Това в съвременната икономика няма как да се случи.
Липсата на инфлация звучи добре. Но това идва със странични ефекти. Производителността е по-ниска, защото почти няма стимул. Спира и напредъка. И това го наблюдавахме съвсем буквално, дори в развитият социализъм, а какво остава за комунизма. Тук се забравя още нещо. Социализмът беше под непрекъсната заплаха.
Соц. лагерът трябваше да се конкурира със запада, за да не бъде победен. И това действаше като мотив все пак да се развива и все пак да се произвежда. Ами ако този стимул го няма?